News

Индо-тихоокеанските сиви акули, случайно открити от водолази, опровергаха убеждението на учените, че тези риби никога не спят, поддържайки дишането си. Няколко „спящи красавици“, сгушени близо до коралов риф, не реагираха на присъствието на хора. Това съобщиха от фондация Save Our Seas.

Директорът на фондацията д-р Джеймс Лий казва, че откритието е направено случайно по време на гмуркане близо до остров Д`Арос на Сейшелските острови: „Гмуркахме се близо до дълбок риф и стигнахме до малка издатина, където забелязах стърчащи опашни перки. Първоначално предположих, че са акули кърмачки, които се крият под камъните, но когато се приближих, стана ясно, че всъщност са опашки на сиви акули! Преди не вярвахме, че могат да спят.“

Тъмната сива акула или индо-тихоокеанската сива акула е рифов обитател на тропически и субтропични морета. Тя е застрашен вид. Тези акули имат вретеновидна форма на тялото, широка заоблена муцуна и кръгли очи, характерни за техния разред риби. Тяхната отличителна черта е равномерното оцветяване или белия кант на първата гръбна перка, както и тъмните върхове на другите перки и същия кант на опашката.

Доскоро се смяташе, че акулите от този вид изобщо не могат да стоят неподвижно: в крайна сметка морската вода, от която те получават кислород, навлиза в хрилете им, докато се движат. Учените излагат различни хипотези: едни смятат, че акулите спят, разположени по определен начин в морското течение - така че водата да тече в самите хриле, други - че спят с половината си мозък, както китовете или делфините. Но мнозина бяха склонни да вярват, че тези риби изобщо не спят.

Въпреки това, след първоначалното, случайно откритие, изследователи от Save Our Seas повториха наблюденията си на друго място, според доклад, публикуван в Journal of Fish Biology. Те са сигурни, че акулите спяха: хората бяха на разстояние от 1 до 5 метра в продължение на 15-40 минути, движеха се и снимаха рибите, но те не реагираха на тях и не се движеха. Възможно е спящите акули да имат повишен праг за събуждане.

В същото време наблюдателите отбелязват интересна особеност: долната челюст на акулите се повдига и пада леко. Това може да означава, че те са преминали към различен тип дишане, характерен за някои сродни видове: с тези движения на челюстта те може да са изпомпвали морска вода в хрилете.