News

Трапчинките по лицата на делфините, които се образуват малко след раждането, се свързват със способността им да усещат електрическите полета. Проучване на учени от университета в Рощок (Германия), което разкрива неизвестна досега „суперспособност“, е публикувано в Journal of Experimental Biology.

Родени с опашката напред, малките афалини се появяват с два тънки реда мустачки по дължината на подобните на клюн муцуни — доста приличащи на чувствителните на допир мустаци на тюлените. Но мустаците падат скоро след раждането, оставяйки бебето с няколко трапчинки, известни като вибрисални ями. Изследователите Tим Хютнер и Гвидо Денхардт подозират, че трапчинките може да са нещо повече от аксесоар.

След като наблюдават делфини, учените допускат, че трапчинките по лицата на делфините приличат на органите, които позволяват на акулите да откриват електрически полета. След това проверяват дали делфините по принцип могат да усетят появата на електрическо поле във водата - и след серия от тестове с животни от рода на афалите установяват, че могат.

Тогава е било решено да се провери колко чувствителни са делфините към подобни явления, дали могат да усетят електрическите полета, генерирани от живи организми, и как изобщо използват тази способност. Обединявайки се с колеги от университета и специалисти от зоологическата градина в Нюрнберг, учените започват да тестват чувствителността на два афалини, Дона и Доли, към електрически полета.

Първо те биват научени да опират челюстите си в специална рамка, а след това да плуват, усещайки как на известно разстояние над тях се появява поле, създадено от електроди. Въпреки факта, че напрежението постепенно е намалявало, делфините редовно са усещали и най-слабото поле и са плувли далеч от контролната точка. В същото време Дона се оказва по-чувствителна от Доли - тя успява да усети най-ниското напрежение.

Следващият въпрос е бил: могат ли Дона и Доли също да усещат електрическите полета, създадени от живите организми? В края на краищата, например, пулсиращите движения на хрилете на рибите предизвикват колебания в техните електрически полета. „Живото“ поле е било симулирано чрез прилагане на напрежение към електродите при честоти от 1, 5 и 25 пъти в секунда, както и постепенно намаляване на напрежението. И двата афалини успяват да го усетят.

„Чувствителността към слаби електрически полета помага на делфините да търсят риби, скрити в плитки седименти на морското дъно, въпреки че те са по-нечувствителни в това отношение от акулите, суперзвездите по електрочувствителност, които могат да усетят електрическите полета на рибите на дълбочина от 30–70 см“, отбелязва Гуидо Денхард.

Изследователите обаче смятат, че търсенето на дънни риби не е единственото използване на електрочувствителността. Очевидно благодарение на нея зъбатите китове (които включват всички видове делфини) се ориентират толкова добре спрямо магнитното поле на Земята. В края на краищата, когато делфин плува през слаби региони на магнитното поле на Земята, тялото му може да генерира и усети поле с малко електрическо напрежение. Това означава, че тези животни се движат чрез магнитни полета, подобно на гигантска карта.