Освен това оставаше въпросът откъде идва лунната вода: образувана ли е по някакъв начин на Луната и запазена под формата на микрочастици или е донесена от метеоритен дъжд и слънчев вятър?

Сега учените успяха точно да докажат, че в лунната почва има водород. За изследването са взети проби, донесени от мисията Аполо от Луната, но изследвани с нови методи и модерна апаратура. Изследователите изолират водород от дълбоките структури на материала. В същото време водородът или съдържащите го вещества са били в изследваните проби от апатит и мерилит под формата на мехурчета-везикули с размери няколко нанометра.

Учените смятат, че водородните частици се появяват в структурата на някои минерали, които изграждат лунната почва, поради слънчевия вятър - поток от йони, идващ от нашата звезда - и ударите на метеорити.

„Първоначалните резултати от анализа на проби от Аполо показаха освобождаването на молекулярен H2 от известна дълбочина в пробата, подобно на профила на хелия, произведен от слънчевия вятър. Съдържащите водород везикули в апатитните зърна се виждат само в изветрения ръб, демонстрирайки ясна връзка между радиацията на слънчевия вятър и тяхното образуване. Нашите данни, заедно с тези експерименти, демонстрират значението на множество фактори, включително топлина, за улавяне и задържане на водород от слънчевия вятър“, пишат авторите на изследването, отбелязвайки, че максималните дневни температури на Луната достигат 140°C.

В същото време най-големите везикули с най-голямо количество водород се намират на повърхността на пробите, под разтопения и бързо втвърден слой на минерала, което показва излагане на много високи температури. Характеристиките на този външен слой предполагат, че материалът се е разтопил при контакт.

Наистина, лабораторни експерименти показват, че ако един минерал първо се облъчи с йони, както би направил слънчевият вятър, и след това се нагрее с импулсен лазер, симулиращ бомбардиране от микрометеорити, тогава на повърхността му се образуват подходящи везикули.

„Наномащабните характеристики на космическото изветряне на частиците от лунната почва осигуряват подробен контекст, който помага да се разберат характеристиките на лунната повърхност, както и потенциалното използване на ресурсите. Изследвахме изветрели в космоса зърна от апатит и мерилит, които съдържат повечето от фосфора и редкоземните елементи на Луната. Апатитът е най-разпространеният хидратиран минерал на Луната и е често срещан на други планети като Меркурий, както и няколко вида астероиди и метеорити“, добавят авторите на изследването.

 Ивайло Лазаров
ivobg.net

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |