Шопската салата е традиционна зеленчукова салата/гарнитура от балканската кухня, която води началото си от българската кухня и сръбската кухня. Рецептата е популяризирана първоначално през XX век от български и югославски готвачи от района на Шоплука и е подобна на добре познатата сръбска салата, с добавка на люти чушки. Подобни заготовки обаче са били известни много преди в България, Гърция, Македония и Сърбия като фермерска салата. Шопската салата е част от българската, македонската и сръбската кухня и е разпространена и в страните от Югоизточна Европа като Хърватия и Босна.

Името на салатата идва от областта Шоплука, която сега се намира в граничната зона между Сърбия, България и Северна Македония, откъдето произлиза и прилагателното „шопска“. Определението се отнася за жителите на региона, независимо от тяхната етническа принадлежност.

След разпадането на Югославия готвачите започват да оспорват българския произход на салатата. Твърди се, че е местен продукт дори в Хърватия. Въпреки това Мирослав Стефанович (Майстор Миро), четирикратен сръбски шампион по гастрономия, собственик на най-популярната верига сръбски ресторанти в България, е бил категоричен, че шопската салата е българска.

_{Шопска салата в Сърбия}

Шопската салата е разновидност на смесена салата от пресни зеленчуци, разпространена и в други балкански и черноморски страни, като: гръцка или селска салата (Сhoriatiki) в Гърция, овчарска салата (Çoban salatası) в Турция и шеки/секи салата (Шəки-салаты/Şəki-salatı/салат по-шекински) в Азербайджан, Армения, Грузия и Русия.

Шопската салата се приготвя от нарязани домати, краставици, нарязани на кубчета, пресен пипер, кромид лук, пресен магданоз и настъргано бяло саламурено сирене. Подправя се с дресинг от растителна мазнина (олио или зехтин) и евентуално, с винен или ябълков оцет. По желание може да се добави и люта чушка. Поднася се охладена и се украсява отгоре върху настърганото сирене със стрък пресен магданоз, черни маслини или малка люта чушка.

Сервира се предимно през лятото; съчетава се много добре с охладени традиционни български алкохолни напитки – ракия и мастика. Българите и сърбите я консумират обикновено като мезе, предястие или лека закуска.

Шопската салата е създадена от професионални майстори-готвачи от ДСП „Балкантурист“ през 1956 г. в ресторант „Черноморец“ в тогавашния курорт „Дружба“ (днес „Свети Константин и Елена“). Главните готвачи, наети от Балкантурист, под ръководството на Петър Дойчев, управител на хотел „Роза“, измислят няколко салати с етнически-историческо звучене (добруджански, тракийски, македонски). Шопската салата е единствената от изброените рецепти, спечелила трайна популярност. Цветовете на продуктите за шопската салата са избрани да наподобяват българското национално знаме и е именувана на западнобългарската етнографска област Шоплук, с която няма нищо общо.

Според историка Стефан Дечев шопската салата има западноевропейски произход. През XV-XVII век българите са консумирали като зеленчуци само градински билки, лук, чесън и репички. Салати не се споменават в българския готварски сборник от 1870 г. Според исторически източници през последните години на османското владичество българското малцинство е имало бегла представа какво е салата. В книга по домакинство Димитър Апостолов предупреждава през 1900 г., че хората с лошо здраве трябва да ядат салати с повишено внимание, тъй като оцетът и олиото могат да попречат на храносмилането. Вносът на зеленчукови семена в България се установява едва през 30-те години на ХХ век. Салатите за първи път са възприети от градското население и рецептите започват да се публикуват в готварски книги. Модернизацията на гастрономическата култура на българина протича едновременно с нейното национализиране, като шопската салата придобива популярност едва през 70-те години на ХХ век.

_{Шопска салата в Чехия}

За пръв път терминът "шопска салата" е използван в българска готварска книга от 1940 г. Всъщност е използван за рецепта за някаква лютеница и няма нищо общо с последващото използване на това наименование.

За пръв път рецепта за шопска салата се появява през 1956 г. в „Книга за домакинята“ , сборник, редактиран от П. Чолчева и Ал. Русева – тя съдържа всички компоненти на днешната шопска салата, с изключение на сиренето. През следващите години рецептатасе променя няколко пъти – през 1970 г. в „Рецептурник по готварство и сладкарство“ са дадени четири варианта на шопската салата – с лук и сирене; без лук и със сирене; с печени чушки и със сирене; без сладки, но с люта чушка и със сирене. В началото на 70-те години на XX век печените чушки и настърганото сирене се налагат като задължителен елемент от салатата. Първоначално тази салата се сервира в заведенията на ДСО „Балкантурист“, откъдето се налага и в домашната кухня. Шопската салата се утвърждава се като национален кулинарен символ през 1970-те и 1980-те години. Днес това е може би най-известното българско ястие в чужбина.

От България рецептата се разпространява и в кухнята на съседните Сърбия и Северна Македония. Широко е разпространена и в Румъния под името salată bulgărească (българска салата). Популярна е и в Черна гора, Албания, Полша, особено в Чехия и Словакия.

В Чехия и Словакия шопската салата, наричана разговорно „шопак“, е известна още по времето на Чехословакия. Рецептата й е донесена от чехословашкте туристи, летуващи на Българското Черноморие. Там тази салата рядко се прави по класическия начин. Приготвя се от домати, краставици, сурови или печени чушки, лук, балканско сирене и магданоз. Подправката от чубрица е основна част, може да се използват и сминдух, градински чубрица, сол и люта чушка и риган. Сервира се със сирене фета (имитация на балканско сирене), което се прави от овче или краве мляко. В Чехия обаче към шопската салата много по-често се добавя балканско сирене, което е различен продукт. Произвежда се от пастьоризирано краве мляко и следователно е имитация, а не почти идентичен продукт. В Чехия тази салата фигурира в менюто на почти ресторант и всяка закусвалня, където се предлага леко видоизменена (без печени чушки, а понякога и без лук). Шопската салата присъства в менюто на много ресторанти и в Словакия, но често се приготвя по особено специфичен начин – салатата се залива със сладко-кисела туршия, която съдържа захар.

_{Шопска салата в Полша}

Шопската салата е не само лесна за направа и се приготвя бързо, но в същото време и здравословна, което се дължи главно на пресните зеленчуци, които трябва да бъдат с оптимално органично качество. Здравословните съставки със сигурност включват зехтин (в идеалния случай екстра върджин) и подправки. Дори сиренето фета не може да се счита за нездравословна съставка, от друга страна, благодарение на използването на специфични млека, то се нарежда сред по-мазните храни.

През 2014 г. шопската салата се оказва най-разпознаваемото българско ястие в Европа. Това е била най-популярната рецепта в инициатива на Европейския парламент, наречена „Вкусът на Европа“. Шопската салата изпреварва всички евро национални ястия и става номер 1 в Европа. Салатата се оказа най-харесваната рецепта в инициативата на Европейския парламент „Вкусът на Европа". Ястието става първо в интернет състезанието с над 19 200 харесвания. „Харесванията" на определено ястие са отбелязвани във фейсбук страницата на Европейския парламент. Там, в специално приложение, се визуализира карта на Европа и границите на всички европейски страни, като при всяка от тях се появява избраното от нея ястие. Класацията „Вкусът на Европа" е проведена в интернет паралелно, а и по повод евровота. В нея биват включени различни екзотични рецепти от почти всички страни в Европа.

Рецепта за шопска салата

Необходими продукти:
домати - 2 броя, зрели, червени
чушки - 2 брой зелена
краставици - 1 брой
лук - 1 глава, малка кромид
магданоз - за поръсване
маслини - 4 - 5 броя, по желание
сирене - 150 - 200 г
сол - 2 щипки
оцет - 1 с.л.
зехтин - 1 - 2 с.л.

Начин на приготвяне:
Лукът се нарязва на тънки полумесеци и се намачква с малко сол в голяма купа. Може да се използва и червен лук. Доматите и краставиците се нарязват на парчета и се прибавят към лука.
Чушките се опичат, обелват и се прибавят към салатата нарязани на малки линийки, след което и маслините. Салатата се разбърква, посолява и залива с дресинга от оцет и зехтин.
Сиренето се натрошава върху зеленчуците, поръсват се с накълцан магданоз, гарнира с маслина по средата и се сервира. Салатата е достатъчна за 3-4 порции.