Съчлененият автобус е автобус, състоящ се от две или повече твърди секции, свързани помежду си чрез шарнирно съединение, заобиколени чрез защитен маншон отвътре и отвън. Обикновено предпазният маншон има формата на мех на акордеон.

Съчленените автобуси Икарус 280 са произвеждани от унгарския завод за каросерии и превозни средства Икарус (Ikarus) произвеждан от 1973 до 2002 г. Тези легендарии междуградски и градски автобуси са се движели дълги години по пътищата на четири континента.

От декември 1971 г. се извършват тестове в Будапеща и Икарус 280 е официално представен през 1972 г., а серийното му производство започва през следващата година, през 1973 г. - по същото време когато е спряно производството на Икарус 180 - и продължава до 2002 г. През 70-те и 80-те години на XX век този тип автобус съставлява 2/3 от световното производство на съчленени автобуси. Общо 60 993280 автобуса излизат от заводите на Икарус в градовете Mатияшфьолд и Секешфетервар. Закупен е от много страни по света, пуснат е в продажба в СССР, Полша, Турция, Чехословакия, но достига и до Китай, Венецуела, Тунис, Иран и Танзания.

Около половината от автобусите биват продадени на Съветския съюз, всеки клон на транспортната компания Volán в Унгария е имала по-малък или по-голям брой от тях, а най-големият купувач е BKV, който закупува 1680 нови автобуса между 1973 и 1992 г. и още 17, които са използвани в гр. Мишколц през 2002 г.

Дизайнът на Икарус 280 е различен от обичайните по това време, изоставянето на извивката на покрива или отварящите се прозорци, които са се смятали за огромни по онова време, допринасят значително за неговия успех, както и фактът, че е могъл да отговаря на редица технически изисквания по заявка на клиента. Работата на водачите е била улеснена от хидравличния сервоусилвател и автоматичната скоростна кутия, но те са били направени и с ръчна скоростна кутия (основно във версията за дълги разстояния), докато от гледна точка на оператора по-евтиното обслужване е било предимство. Благодарение на своята саморегулираща се, т.е. принудително завиваща се ос "C", автобусът може да завърти по същата крива като единичната си версия Икарус 260 , която също се произвежда в големи количества.

Неговата тролейбусна версия е 280T , която също е произведена в няколко серии, произведените екземпляри са били използвани предимно в Будапеща, Дебрецен, Сегед, а също в България и ГДР , но прототипните превозни средства са били тествани и в Западна Европа и Америка.

Автобусната серия 200, към която спада Икарус 280, е замислена през 1966 г. от главния дизайнер Гьорги Балинт, главните дизайнери Kроли Осиецки, Йено Мади и Йожеф Пап Варга и Ласло Финта, дизайнер на Икарус 180, 556 и 557.

Автобусите от серията 200 се отличават със самоносещо тяло и уникален дизайн. В сравнение с автобусите от онова време, новост е изоставянето на извития покрив и кутията с правоъгълно напречно сечение, така че горният ръб на прозорците е повдигнат, което благоприятства правостоящите пътници: автомобилите от серия 200 често биват наричани „панорамни автобуси". Бързата смяна на пътниците е осигурена от двойни врати с ширина на отваряне от 1300 мм, а работата на водача е подпомогната от хидромеханична автоматична скоростна кутия тип „Прага“ и хидравлично кормилно управление. По-късно заводът използва и скоростни кутии от типа Csepel, ZF Ecomat и Voith и в зависимост от поръчката доставя автобуси и с механична скоростна кутия. Първоначално автобусът е произведен с двигател Rába-MAN D2156, след това с шестцилиндров атмосферен турбодизелов двигател Rába D10. но благодарение на самоносещата каросерия е могло да се изпълни почти всяка специална заявка, така че автобусите са произведени и с двигатели от MAN, Daimler, Cummins, Renault и DAF, в зависимост от искането на страната на купувача. Тъй като през годините са построени многобройни версии на моделите, има технически разлики извън двигателя.

_{Икарус 2800 в България – гр Русе, 2009 г.}

Основното предимство на съчленената версия на автобуса Икарус 260, Икарус 280 с дължина 16,5 метра е, че диаметърът на радиуса на завиване е същият като този на единичната версия, тъй като автомобилът е проектиран така, че неговият „B ” оста е задвижвана (съчленена конструкция), а колелата на оста „С” са принудително управляеми. По този начин е подходящ и за места, където други съчленени превозни средства вече не могат да се обърнат.

Икарус 280 получава конфигурация на каросерията на автомобила, построена на мощна ферма рама, обвити в стоманени и алуминиеви панели. Контурите са почти правилен паралелепипед с закръглена предна маска и панорамни предни стъкла, поставени под лек наклон. Това е отличителна черта на унгарските автобуси. За проектирането на тялото на 200-тата линия на производителя са получени редица международни награди.

Обшивката на автобуса Икарус 280 е направена от негорим шперплат и ламинирана пластмаса, подът е от фазер, покрит с гумен килим. Влизането и излизането на пътниците са осигурени четири врати с въздушно задвижване. Основните предимства на кабината включват добра вентилация и широк проход.

Технически спецификации на Икарус 280:

• Размери - 16.5 / 2.5 / 3.16 м.

• Капацитет - 168 души.

• Корпус - изцяло метален тип.

• Захранващият агрегат е четиритактов дизелов двигател Raba.

• Компресия - 17.

• Максимална мощност на индикатора - 192 литра. а.

• Скорост– 66,5 км / ч.

• Основата е 5.4 / 6.2 m.

• Релсови предни / средни / задни колела - 2.0 / 1.83 / 2.0 m.

• Радиус на завъртане - 10,5 m.

• Просвет - 35 cm.

• Обем на резервоара за гориво - 250 литра.

• Собствено тегло – 12.54 тона.

• Ъгъл на влизане - 17,2%.

Серийното производство на Икарус 280 започва през 1973 г. и продължава до 2002 г. Подвидове, предназначени за Унгария, подобно на единичната версия, до 1976 г. са имали солидно, по-високо арматурно табло и удължен надпис IKARUS, поставен на предната стена, последният по-късно е заменен с "малки букви" Ikarus, който може да се проследи до споразумение със сръбската фабрика "Икарус" (днешна "Икарбус"). Друга отличителна черта на автобусите е номерът на модела 280 на решетката, който често се е виждал от пътниците като Z80, но понякога автобусите са били маркирани по този начин.

Първите автобуси Икарус 280 в Унгария са закупени на 16 август 1973 г. от транспортната компания BKV в Будапеща – 38 автобуса Икарус 280.00.

От 1975 г. автобусите се произвеждат с плъзгащи се прозорци от ½ части, за разлика от предишните плъзгащи се прозорци от ¼ части. Друга особеност е последният неразделен прозорец от страната без врата, който е произведен да се отваря като другите прозорци от 1980 г. Преди 1984 г. джантата на колелото Trilex и т.нар. врата-хармоника (известна като сгъваема врата) също са били типични.

Някои чуждестранни клиенти (ГДР до около 1990 г., Русия до около 2000 г.) също поръчват тези видове Икаруси по-късно.

В началото на 90-те години Съветският съюз и Германската демократична република са отчасти смятани за най-големи клиенти. Поради спирането му, поръчките на Икарус намаляват, но разходите се увеличават. Поради инфлацията на руската рубла унгарското правителство дори не произвежда готови автобуси за държавите-наследници на Съветския съюз, което води до стотици готови превозни средства, подредени в двора на завода. Икарус е обявен в несъстоятелност през 1990 г. поради липса на приходи или значителни забавяния. Факт е, че Икарус закъснява с разработването на серия 400 като наследник на серия 200, така че повечето клиенти започват да купуват от други производители на автобуси, а останалите клиенти (включително BKV) предпочетоха по-надеждната серия 200. През 1998 г. заводът изпробва Ikarus Classic, също със серия автобуси, но биват произведени само 72 броя от актуализираната версия 280 (наречена Икарус C80), които биват закупени главно от няколко местни компании Volán.

През 1986 г. Hajdu Volan в гр. Дебрецен започва да тества автобуси, работещи със смесено гориво, а от 1996 г. те закупуват автобуси, работещи изключително на газ, които са боядисани в зелено и обозначени като „автобус на метан“. Автобусите са бракувани около 2009 г.

През 1996 г. са направени и две бензинови версии (Икарус 280.52 CNG), последвани от други екземпляри до 1999 г. и оттогава, с изключение на два, те са се експлоатирали в местните сервизи в гр. Сегед.

Икарус 280 все още се е произвеждал през 2002 г., когато седем дизелови двигатели пристигат в Kisalföld-Volan (280,30 m) и четири бензинови в Tisza-Volan (280,52). Последният произведен автобус е изпратен в Таджикистан.

_{Салонът на Икарус 280, който се е движел по улиците на чешкия град Бърно. Снимка от 2008 г.}

Унгария

На 20 декември 1971 г. BKV в Будапеща взема експерименталния автобус K1 с регистрационен номер GA-95–87 на Ikarus на склад за едногодишна пробна експлоатация. Превозното средство е изпробвано по маршрут 107, което се оказва успешно, така че на 16 август 1973 г. са закупени 38 нови автобуса Икарус 280.00, а през септември е закупен и експерименталния автобус. Нови автобуси се представят всяка година, до първата вълна за скрап през 1980 г.

През 1986 г. компанията Hajdú Volán в гр. Дебрецен пуска в движение първите в Европа автобуси, използващи природен газ. През 1996 г. компанията въвежда в експлоатация първите „метанови автобуси“.

През 2003 г. BKV в Будапеща изпраща 24 от своите Икаруси 280 за ремонт. Специалният отличителен белег на автобусите, които са били там, е нарисуваната върху тях "сребърна стрелка", както и платнените седалки, електронната билетна система и повечето от тях FOK-Gyem с червена рамка. При пускането им в обращение им е дадено обозначението "BKV-Plusz". Автобусите загубват "сребърната си стрела" между 2008 и 2012 г.

За последно в Унгария (в Будапеща) Икаруси 280 се движат по график на 20 ноември 2022 г. С изтеглянето им автобусният парк на BKV става изцяло нископодов. Повече от бракуваните автобуси са транспортирани до Украйна като помощ във военното положение. Между другото, повече от автобусите са продадени на търг от bkk - за разлика от практиката да се продават като скрап.

Африка

След един демонстрационен автобус през 1973 г. за Танзания, през 1974 г. са произведени 31 автобуса 280.99, чиято особена характеристика са вратите от лявата страна. Тъй като шофьорската кабина остава от лявата страна, повече от този подвид не са поръчвани. Затова инженерите на Икарус разработват вида Икарус 281, при който воланът е бил преместен от дясната страна, 165-те произведени бройки са закупени главно от африкански страни (Танзания, Мозамбик).

Между 1974 и 1984 г. 354 автобуси и 292 автобуси между 1988 и 1993 г. пристигат в Тунис с много подвидове, където са продадени от няколко доставчици на услуги.

Америка

Икарус доставя модел 280s в Америка в началото на серийното производство, главно във вариант с 3 врати тип „акордеон“. Повечето от автобусите са били в експлоатация в по-големите градове на Венецуела (280.13 и 280.14), Перу (280.09) и Еквадор (280.60), но 25 автобуса биват закупени и от Коста Рика, нито един от които вече не е в експлоатация.

В края на 60-те години испанската фабрика Girón, работеща на кубинския пазар, която се занимава с обновяване на автобуси, сключва споразумение с Икарус за внос на автобуси. Готовото шаси и необходимите части от унгарския завод са доставени в Хавана. Няколко типа авторуси са сглобени до 1990 г., близо 700 екземпляра от версията 280 слизат от производствената линия, но под името Girón XVI. Най-забележителната разлика от унгарската версия е, че прозорците могат да се отварят отдолу. Остарелите автобуси по-късно са превърнати в железопътни вагони, ремаркета и двуетажни автобуси. Икарус са изтеглени от движение в Хавана през 2017 г.

България

София за първи път поръчва 100 броя от 280.04 през 1974 г., а благодарение на първоначалните успехи още 150 броя пристигат в българската столица през 1976 г. От 1982 г. са закупени 280.43s, които не са се различавали значително от предишната версия. Последната доставка се състои през 1986 г., общо около 1100 автобуса са доставени в града до 2014 г.

Автобус, пристигнал в Русе от Берлин през 1993 г., попада в частни ръце през 2003 г., но след това липсва информация за по-нататъшното му използване.

Чехословакия/Чехия и Словакия

Чешките и словашките градове са закупували съчленени Икаруси с удоволствие, поради факта, че местните им фабрики все още не са могли да произвеждат съчленени автобуси. Автобусите са се движели основно в по-големите градове, но и в по-малките населени места има няколко автобуса, които се използват и в междуградския трафик. Типичен за местния трафик е Икарус 280.08 с плъзгащ се прозорец от ¼ част и 4 врати тип „хармоника“, а в междуградския трафик е типичен Икарус 280.10 с 2 врати хармоника.

„Червените“ градски автобуси Икарус, се сдобиват с прозвищата „ча́байка“ (заради типичния им червеникаво-кафяв цвят, по подобие на ча́байската наденица, произвеждана в Унгария, разговорно наричана от чехите и словаците „ча́байка“) или „акордеон“, дадени им от пътниците. Икарус 230 са извесгни също и с името „клоубаки“ – заради свързващото съединение, наричано клоуба, което на чешки и словашки означава „става“(анатом.).

Прага се сдобива с първия си Икарус 280 през 1972 г., който по това време е доставен в столицата само за тестове. През 1977 г. Пражката транспортна компания (DPP) поръчва 20 280.08s, които вече са били в екплоатация през януари 1978 г. През следващите години нови автобуси пристигат един след друг, до 1985 г. в Прага вече има 315 серийни Икаруси 280. Последната покупка на нови автобуси е извършена през февруари 1991 г., но през 1992 г. са закупени и 19 употребявани автобуси от гр. Пардубице. Последният Икарус 280 в експлоатация е бракуван през 2001 г. Икарусът с номер на писта 4382 е запазен за поколенията, който може да се види най-вече в музея на обществения транспорт в Прага, а понякога и на улицата като превозно средство за носталгично пътуване.

В Чешката република последният Икарус 280 - който се движи в гр. Табор - е изтеглен от движение през 2007 г.

Братислава придобива първия съчленен Икарус през 1974 г., когато са доставени 13 автобуса от подтип 280.08. Икарус 280.08, произведен през 1987 г. с номер на пистата 2881, е отделен за консервация и по-късно става част от носталгични инсталации.

Но легендарните „сини“ междуградски и „червени“ градски съчленени автобуси Икарус 280 не са единствените, които са се движели по чешките и словашките пътища. От 1950 г. в Чехословакия навлизат и други Икаруси. По това време малки автобуси от типа Икарус 30 започват да се изнасят за Чехословакия, тъй като чешки или словашки фирми не произвеждат подобни превозни средства. 60-те години на миналия век отново са белязани от Икарус 620 с една и две врати, съответно. 630 – те са се използвали в почти всеки град и регион. През 70-те години започват да се внасят в големи количества съчленени автобуси от серия 280, които в един момент се превръщат в основно средство за транспорт в много градове и региони.

Изместването на Икарус може да се свърже с появата на съчленения чехословашки (впоследствие чешки) автобус Karosa B 741 през 1991 г.

Гърция

Икарус произвежда автобуса 280.22 за Гърция през 1978 г., който бива върнат в Унгария след тестовете. Въпреки че тестът е успешен, Атина поръчва 300 бройки от единичния вариант (Икарус 260) поради тесните и стръмни улици.

Близък изток

Иран закупува общо 489 280, предимно от варианта 280.69, които са се използвали в Техеран. Автобусите са били със специален дизайн, втората врата е била разположена по-напред от обикновено, а е липсвала четвърта врата. Според строгите религиозни разпоредби мъжете пътували отпред, а жените отзад, на китката, с желязна преграда, разделяща двете зони.

Експериментален Икарус 280.31, произведен през 1980 г., е произведен за град Кувейт, но в крайна сметка столичният транспорт не го закупува. Тъй като би било твърде скъпо да го върне обратно в Унгария, автобусът е използван за транспорт на дълги разстояния между Кувейт Сити и Фахахил. В крайна сметка Кувейт закупува Икарус 216, които изглеждат като 280 без шарнир.

Един автобус 280.45 е доставен в Сирия през 1982 г., но не следва серийно производство.

_{Ikarus 280.26 в гр. Познан, Полша, 2006 г.}

Полша

Полша е била голям купувач, големите полски градове са поръчвали много от унгарски съчленени автобуси, но можете да ги срещнете и в междуградския трафик. През 1981 г. близо 900 и 4650 автобуси Икарус 280 са били в експолоатация в Полша през 1988 г.

Варшава закупува нови унгарски автобуси през 1978 г., причината за което е бързото износване на полските автобуси и непрекъснато нарастващият брой пътници.

От 1992 г. до 2012 г. в града от 1992 г. до 2012 г. са били и 18 автобуси 280.58, които са с различна задвижваща верига, и два автобуса 280.37, които са с много по-мощен двигател. и те също са били лесно разпознаваеми отвън, тъй като втората врата е била поставена напред, поради по-големите изисквания за пространство на двигателя и резервоара за гориво. Автобусите получават прозвището "Бизон" заради отличителния звук на двигателя.

В Полша само от време на време може да се се срещне Икарус 280 в екплоатация, но например в Биелско-Бяла през януари 2017 г. има десет 280.70E, шест 280.37 и три 280.37B в движение.

ГДР

Като втората по големина страна купувач на фабриката на Икарус, хиляди съчленени Икаруси пристигат в ГДР, от които близо 1700 биват използвани в Източен Берлин, предимно от градската версия 280.02, но там също и закупуват автобуса за дълги разстояния Икарус 280.03. Автобусите са имали ръчно превключване и много неразделени прозорци. След обединението на Германия повечето от автобусите са върнати в Унгария и продадени от местните ковпании Volán, докато останалите около 50 автобуса постепенно биват бракувани или продадени в чужбина, като последният е доставен в германската столица през 2000 г., но след това е закупен в гр. Хродна, Беларус.

Мемориалната асоциация на обществения транспорт в Берлин запазва два съчленени автобуси Икарус, един градски и един за дълги разстояния, които все още могат да се видят в музея и по време на носталгични пътувания. Берлинската транспортна компания BVG също има обновен 280, наречен Partibusz, който може да бъде нает от компанията. Автобус 280.03, който е частна собственост, също бива реновиран в Кемниц.

Лайпциг придобива 89 автобуса Икарус 280.02 между 1975 и 1990 г., а от 1978 до 1990 г. взема назаем още 26 от Берлин. Последният Икарус в града се движи по линии 67 и 89Е до 7 март 2001 г. Автобус номер 208 е реновиран и се използва като превозно средство за носталгични пътувания.

СССР и неговите държави-приемници

Съветският съюз е бил най-големият купувач на Икарус, закупени са повече от 25 000 автобуса от вида 280 с различни подвидове, а след разпадането на Съветския съюз Русия поръчва още около 5 500. Прототипът пристига през 1970 г., след успешния тест, серийното производство започва през 1973 г., новите автобуси основно заменят автобусите Икарус 180. През 1990 г. унгарското правителство не пуска почти 1000 автобуса, предимно Икарус 263 и 280, защото рублата е била толкова завишена, че не покрива разходите за производство на автобусите. Така 200 000-ният автобус Икарус 200, произведен през 1993 г., остава в Унгария. Въпреки това, Икарус изпълнява още големи поръчки, най-вече с подобрени варианти, разработвайки съвместно с холандската компания Deltec нов подвид Икарус – Икарус 280.52F, чийто двигател е работел на природен газ и биват пуснати в продажба в Сегед, а по-късно няколко броя са продадени и в Русия и Румъния. Изпълнението на поръчките е подпомогнато от факта, че монтьорите в руските работилници се научават да сглобяват автобусите, така че унгарците са доставяли само частите и рамите, докато руснаците са сглобявали автобусите на място.

Четири подвида Икарус 280 се срещат в най-голям брой в Съветския съюз и неговите наследници. Автобуси Икарус 280.01 са сред първите пристигнали. Автобусите с скоростна кутия ASH 75.2-A8 са заменени през 1980 г. с 280.33 с скоростна кутия ZF S6-90U. От 1987 до 1989 г. подвид 280.48 пристига с различно разположение на седалките и планетарни врати. На следващата година там преминават към 280.64, който претърпява само незначителни модификации, като подмяна на вътрешното осветление.

Московският Мосгортранс също е разполагал с няколко хиляди автобуси от вида, дори копия, направени през 2001 г., са били доставени в руската столица. През 2010 г. има 1390 280 автобуси в експлоатация, броят им намалява до 450 автобуси до 2012 г. и те също непрекъснато се изтеглят, заменени от нови превозни средства с нисък под.

Автобуси Икарус 280 понякога могат да бъдат видяни в днешна Русия, особено в по-източните части, но на повечето места те вече са отстъпили място на по-модерни автобуси.

Голям брой автобуси Икарус 280 пристигат и в Киев, доставени са за първи път през 1973 г., най-разпространената е версията 280.33. Там са разполагари с около 700 автобуса, които вече не се използват. Евакуацията след ядрената катастрофа в Чернобил бива извършена с около 1200 автобуса Икарус и ЛАЗ, предимно отклонени от Киев. На кадрите от Припят се появяват и съчленени автобуси Икарус 280. След бедствието превозните средства са оставени на бунта заради силното радиоактивно излъчване. През 2011 г. Икарус биват изтеглени от движение в Киев.

Автобусът Икарус 280 достига и до балтийските държави, особено версията 280.48, която е закупена най-вече в столиците Талин, Вилнюс и Рига, като в Рига се използват и като носталгично превозно средство.

Съчленени Икаруси са били закупени в Казахстан и Таджикистан, десет единици биват доставени на първия, седем броя доставени на последния, кято всички са употребявани. Последните произведени 280s са доставени в Таджикистан през 2003 г.

През 1998 г. Молдова закупува 21 нови автобуса от подтип 280.33O и придоби пет употребявани, които са доставени в Кишинев, където значителен брой от тях все още са били в движение през 2022 г.

През 1993 г. беларуската фабрика Amkodor, която се е занимавала основно с производство на селскостопански машини, започва да сглобява полуготови Икарус 280 под собственото си име. Превозните средства, наречени Amkodor-10126, са сглобявани в Пинск, предните стени на автобусите също имат логото на Amkodor и Ikarus. В крайна сметка само 47 автобуса биват завършени с помощта на този метод, а други 30 единици от 280 са преобразувани. Превозните средства са използвани главно в Минск и около Брест, Махилив и Гродно.

Румъния

Само една серия е направена специално за Румъния, 280.05s са произведени през 1977 г., които се продават предимно в Букурещ. След това румънците са предпочели да закупят съчленени автобуси собствено производство. От 90-те години на миналия век обаче употребявани автобуси се купуват от унгарски компании Volán, ГДР и Русия. През 2011 г. гр. Плоещ е разполагал 41 съчленени автобуси Икарус, включително един със специална предна стена и седем LPG автобуси (пътниците са могли да ги разпознаят по контейнера на покрива и стикерите с цветя).

Далечен изток

По време на пускането на серия 200, автобусите Икарус вече са били популярни в Китай, между другото са закупени 640 от Икарус 31s, а след това Икарус 60s и Икарус 55s също са доставени в азиатската страна. В самото начало на серийното производство на новия съчленен автобус биват закупени 187 броя от версиите 280.01 и 280.19, от които няколко автобуса не са доставени поради влошаването на отношенията между двете страни.

Според документите Икарус е продал пет автобуса 280 на Япония, но тези автобуси никога не са били използвани в островната страна, вместо това японска компания, International Procurement and Service Corporation (IPS), подписва договора в Люксембург през май 1978 г. за пет автобуси Икарус 280.02 за износа в ГДР. Автобусите са били необходими на японския химически завод в Швед, Германия.

Турция

Автобусите Икарус са използвани дълго време в Турция, особено в големите градове. В допълнение към повече от 2000 автобуси, турците също придобиват 911 броя Икарус 280s, които се намират в Истанбул, Анкара, Измир, Бурса, Ескишехир и Анталия. Отначало турците са имали проблеми със заплащането, затова плащали автобусите с тютюн, памук, зеленчуци и плодове. 50-те единици от 280.25 биват продадени в Истанбул.

През 1980 г. презентационното копие на версия 280.28 също е в града, а през 1991 г. са закупени 160 броя от 280.67, този път с пари. Нито един вид Икарус вече не се използва в града, последният е бракуван около 2013 г.

През 1990 г. са доставени автобуси подвид 280.68 до Анталия и Ескишехир, 280.66 до Измир през 1991 г. и 280.68A до Бурса през 1992 г. Бурса по-късно също поръчва версия 280.72. Столицата Анкара първо закупува 50 броя от 280.25 през 1980 г., а след това 333 броя от 280.28 от 1985 до 1991 г., от които само 23 броя са били в експлоатация.

Икарус 280T

С успеха на автобусите 280, прототипът на 280 тролейбус с номер 280.T1 е завършен през 1975 г., който се появява по улиците на Будапеща, оборудван със ZiU-5s. BKV го приема в експлоатация с номер 100 и обслужва столицата до 1991 г. Превозното средство бива изведено от експлоатация за консервация, но се разваля поради неправилно съхранение и е бракувано през 2000 г. Въпреки това все още има запазен екземпляр: автобусът с номер на коловоза 156 е реновиран с частите от по-късно произведен автобус GVM.

Икарус произвежда тролейбуси с GVM електроника между 1985 и 1989 г. От произведените 160 екземпляра, 83 са изпратени в Будапеща като Икарус 280.94.

Голям брой прототипи са произведени също и благодарение на тестването на различни технически решения, така че автобусите Икарус са тествани в Швейцария, Австрия, Франция, Мексико и Съединените щати, наред с други. Икарус изпълнява по-големи поръчки за България и ГДР, но тролейбусите се използват и в Естония и Румъния.