Назоваването взаимно с имена се счита за почти изключително човешка черта, въпреки че има проучвания, които показват, че делфините също имат система за именуване. Същото важи и за папагалите. Въпреки това, тези животни са по-склонни да имитират типичните призиви на собственика на името, отколкото да го използват някакъв вид индивидуален код на речта.

Международна група от учени, включваща специалисти от държавния университет в Колорадо (САЩ) и центрове за спасяване и изследване на слонове в Кения, стигна до извода, че слоновете могат да си дават един на друг имена, които не са свързани с имитация на звуците на друг индивид.

Учени анализираха виковете на диви слонове в два района на Кения: на север, в резервата за дивеч Самбуру, и на юг, в националния парк Амбосели. Данните включват 625 отделни звука, 597 от които принадлежат на членове на едно и също семейство. Изследователите са изследвали звуци, адресирани до конкретни индивиди, по които те могат да бъдат идентифицирани.

Екипът от учени измерва акустичните характеристики на призивите на слоновете и използва данните, за да проведе серия от статистически тестове, за да види дали звукът, който издават, може да предскаже на кой индивид се обаждат. Оказа се, че това е възможно: съдейки по поведението на слоновете, те разбират кога роднините им се обръщат конкретно към тях (например бързо се приближават до този, който произнася „името“).

Учените откриха също и потвърждение, че когато се обръщат един към друг, слоновете не имитират гласа на друго животно, а всъщност се обръщат към тях, използвайки система от пълни имена. Според авторите на работата, това е първото доказателство, че нечовешки вид използва подобна на човека система за именуване, за да обозначава други индивиди.

 Ивайло Лазаров
ivobg.net

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |