Абебе Бикиила е атлет, бегач на дълги разстояния, спечелил сътезанията по маратон от Летните олимпийски игри през 1960 г. в Рим и Летните олимпийски игри през 1964 г. в Токио. Той не завършва третия си олимпийски маратон на летните олимпийски игри през 1968 г. в Мексико поради травма на крака. Абебе Бикила е първият чернокож спортист, представляващ африканска страна, спечелил олимпийски триумф.

Бикила е бил етиопски войник, по-късно става член на личната гвардия на етиопския император Хайле Селасие I. По време на върховите си тренировки е тичал бос по 60 километра на ден на височина от 2400 до 2700 метра.

Абебе Бикила участва в общо шестнадесет маратона. Той се класира втори на първия си маратон в Адис Абеба, столицата на Етиопия, печели дванадесет други маратонски състезания и завършва пети на Бостънския маратон през 1963 г. През юли 1967 г. получава първата от няколкото спортни травми на крака, които му попречват да завърши последните си два маратона. Абебе е пионер в бягането на дълги разстояния. Maмо Волде, Пол Тергат и Хайле Гебреселасие, както и други носители на наградата Abebe Bikila на New York Road Runners - са някои от спортистите, които са последвали стъпките му, за да утвърдят Източна Африка като сила в бягането на дълги разстояния.

Абебе Бикила е роден на 7 август 1932 г. в малката община Ято, тогава част от окръг Селале, регион Шева. Неговият рожден ден съвпада с олимпийския маратон в Лос Анджелис през 1932 г. Абебе е син на Удинеш Бенеберу и нейния втори съпруг Демиси. По време на Втората итало-етиопска война (1935-1937 г.) семейството му е принудено да се премести далеч от родното място. Дотогава Удинеш се е развела с бащата на Абебе и се е омъжила за Темтайм Кефелю. В крайна сметка семейството се премества вероятно обратно в Ято, където имат ферма.

Като младо момче, Абебе играе гена, традиционна игра на хокей на дълги разстояния, която се играе с греди понякога на километри една от друга. Около 1952 г. той се присъединява към 5-ти пехотен полк на Етиопската императорска гвардия, елитна пехотна дивизия, която защитава императора на Етиопия, след като се премества в Адис Абеба година по-рано. Абебе служи в батальон по време на Корейската война.

През средата на 50-те години на миналия век, Абебе бяга 20 км от хълмовете на Сулута до Адис Абеба и обратно всеки ден. Oни Нисканен, шведски треньор, нает от етиопското правителство да обучава императорската гвардия, скоро го забелязва и започва да го тренира за маратона. През 1956 г. Абебе завършва на второ място след Вами Бирату в шампионата на Етиопските въоръжени сили. Според биографа Тим Джуда, участието на Бикила в Олимпиадата е "дълго планирана операция", а не решение в последната минута, както обикновено се смята.

Абебе е на 27 години, когато се оженва за 15-годишната Йевидбар на 16 март 1960 г. Въпреки че бракът е бил уреден от майка му, Aбебе е бил щастлив и двамата съпрузи остават женени до края от живота му.

През юли 1960 г. Абебе печели първия си маратон в Адис Абеба. Месец по-късно той печели отново в Адис Абеба с време 2:21:23, което е по-бързо от олимпийския рекорд на чехословашкия бегач Eмил Затопек.

Бикила е включен в олимпийския отбор на Етиопия на игрите през 1960 г. в последния момент на мястото на Вами Бирату, който се контузва по време на игра на футбол. На 10 септември 1960 г. Бикила пробягва цялото разстояние на римския маратон бос; когато го питат защо, той отговори: "Исках целият свят да знае, че моята страна, Етиопия, винаги е побеждавала чрез решителност и героизъм." Първоначално обаче Бикила не е планирал да бяга бос: Adidas осигурява на бегачите обувки; когато Бикила отива да пробва обувки за бягане, са останали само няколко чифта и нито един от тях не му е бил напълно удобен; Търсенето на подходящ чифт се оказва неуспешно за слабо известния бегач и няколко часа преди старта той решава да бяга бос.

Поради ужасната жега в Рим, състезанието започва в късния следобед в подножието на стълбището на Капитолийския хълм и завършва през нощта при Арката на Константин, точно пред Колизеума. Преди финала Бикила спринтира. В тъмнината на ранната вечер пътят му е осеян с италиански войници, държащи факли. Времето, за което Абебе пробягва дистанцията е 2:15:16.2, това означава счупване на световния рекорд на съветския състезател Сергей Попов, който завършва пети, с осем десети от секундата, и подобряване на олимпийския рекорд на Емил Затопек с почти 8 минути. Веднага след пресичане на финалната линия Бикила започва да докосва пръстите на краката си и да бяга на място и по-късно казва, че е можел да избяга още 10-15 км.

_{Абебе Бикила през 1968 г.}

Абебе се връща в родината си като герой. Той е посрещнат от голяма тълпа, много сановници и командирът на Имперската гвардия, бригаден генерал Менгисту Неуей. Абебе е парадиран по улиците на Адис Абеба по протежение на шествие, изпълнено с хиляди хора и представен на император Хайле Селасие. Императорът го награждава с ордена „Звезда на Етиопия“ и го повишава в чин асиралека (ефрейтор). Той получава ползването на автомобил Фолксваген Beetle с шофьор (тъй като все още не е умеел да шофира) и жилище, и двете собственост на гарда.

На 13 декември 1960 г., докато Хайле Селасие е на държавно посещение в Бразилия, силите на Имперската гвардия, водени от Менгисту Неуей, започват неуспешен преврат и за кратко провъзгласяват най-големия син на Селасие Асфау Восен Тафари за император. Боевете се водят в сърцето на Адис Абеба, снаряди детонират в Юбилейния дворец и много от тези, които са най-приближени на императора, са убити. Въпреки че Абебе не е бил пряко замесен, той е арестуван за кратко и разпитан. Менгисту по-късно е обесен и неговите сили (които включват много членове на императорската гвардия) са убити в битката, арестувани или избягали.

В класическия маратон в Атина, Гърция, през 1961 г., Абебе Бикила отново печели, докато бяга бос. Това е второто и последно състезание, в което той се състезава бос. Същата година Бикила печели маратоните в Осака, Япония, и Кошице, Чехословакия. Докато е в Япония, Бикила е потърсен от японска компания за обувки, Onitsuka Tiger, с възможността да използва нейните обувки; компанията е информирани от Нисканен, че Абебе има „други ангажименти".

Абебе Бикила участва в Бостънския маратон през 1963 г. - който е между неговите олимпийски победи през 1960 г. и 1964 г. - и завършва пети за 2:24:43. Това е единственият път в състезателната му кариера, когато завършва международен маратон без да го печели. Той и неговият сънародник Мамо Волде, който завършва 12-ти, бягат заедно с рекордно темпо за 18 мили, докато студените ветрове и хълмовете в Нютон не ги принуждават да отстъпят. Абебе се завръща в Етиопия и не участва в друг маратон до 1964 г. в Адис Абеба.Той печели това състезание с време от 2:23:14.8.

Четиридесет дни преди Летните олимпийски игри през 1964 г. в Токио, Абебе започва да чувства болка, докато тренира в град Бишофту, Етиопия. Той е доведен в болницата и диагностициран с остър апендицит, като му е направена апендектомия на 16 септември. Изправил се на крака след няколко дни, Абебе напуска болницата в рамките на една седмица.

Бикила участва в маратона на 21 октомври, обут с обувки Puma. Това е в контраст с предишната олимпиада в Рим, където той бяга бос. Абебе влиза сам на олимпийския стадион под аплодисментите на 75 000 зрители . Публиката слуша радиото и очаква триумфалното му влизане. Абебе завършва с време 2:12:11.2, четири минути и осем секунди пред сребърния медалист Базил Хийтли от Великобритания, Абебе не изглежда изтощен след финала и отново изпълнява рутинна художествена гимнастика, която включва докосване на пръстите на краката му два пъти, след което Бикила ляга по гръб, въртейки краката си във въздуха.

_{Император Хайле Селасие награждава със“Звезда на Етиопия“ Абебе Бикила след победата му на олимпийските игрив Рим, 1960 г.}

Абебе Бикила е първият бегач, който успешно защитава титлата на олимпийския маратон. За втори път Абебе получава единствения златен медал на Етиопия и отново се завръща у дома, за да бъде посрещнат като герой. Императорът го повишава в офицерски чин метоалега (лейтенант). Абебе получава Ордена на Менелик II, Фолксваген Beetle и къща.

На 21 април 1965 г., като част от церемониите по откриването на на втория сезон на Световния панаир в Ню Йорк 1964–1965 г., Абебе и колегата му атлет и имперски гвардеец Мамо Уолде участват на церемониален полумаратон. Двамата носят пергаментов свитък с поздрави от Хайле Селасие.

Следващия месец Абебе се завръща в Япония и печели маратона Майничи, проведен в префектура Шига. През 1966 г. той участва в маратони в Зарауц, Испания, и Инчон-Сеул, Южна Корея, като печели и двете състезания. На следващата година Абебе не завършва международния маратон Зарауц през юли 1967 г. Той контузва подколянното си сухожилие, нараняване, от което никога нямаше да се възстанови. Абебе започва да накуцва и маратонът Инчон – Сеул през 1966 г. е последният маратон, който е завършвал някога.

През юли 1968 г. Бикила пътува до Германия за лечение на "заболявания на кръвообращението" в краката си; германското правителство отказва да приеме заплащане за медицинските услуги. Абебе се връща навреме, за да се присъедини към останалата част от тренировките на етиопския олимпийски отбор в Асмара, който има надморска височина (2200 м) и климат, подобен на Мексико Сити (домакин на следващите олимпийски игри).

Търсейки трети пореден златен медал, Абебе участва в олимпийския маратон на 20 октомври 1968 г. в Мексико Сити. Символично, той е с номер 1 за състезанието. Седмица преди състезанието Абебе получава болка в левия крак. Лекарите откриват фрактура на фибулата му и той е посъветван да не натоварва крака си до деня на състезанието. Абебе отпада от състезанието след приблизително 16 км и сънародникът му Мамо Волде печели с 2:20:26.4. Това е последното маратонско участие на Абебе. Той е възнаграден с повишение в чин шамбел (капитан) след завръщането си в Етиопия.

В нощта на 22 март 1969 г. Абебе губи контрол над своя автомобил и той се преобръща, заклещвайки го вътре. Според биографа Тим Джуда, Бикила може да е употребил алкохол. Джуда цитира разказа на Абебе за инцидента от биографията на дъщеря му, Циге Абебе, че той се е опитал „да избегне бърза, насрещна кола“. Джуда пише, че е трудно да се знае със сигурност какво се е случило. Абебе е освободен от колата си на следващата сутрин и откаран в болницата на императорската гвардия. Инцидентът го оставя парализиран от врата надолу; той никога повече не е могъл да ходи. На 29 март Абебе е преместен в болница Стоук Мандевил в Англия, където прекарва осем месеца на лечение. Той е посетен от кралица Елизабет II и получава картички за оздравяване от цял свят. Въпреки че Абебе не е могъл да движи главата си в началото, състоянието му в крайна сметка се подобрява, като той успява да възвърне използването на ръцете си.

През 1970 г. Абебе започва да тренира за състезания по стрелба с лък за спортисти в инвалидни колички. През юли той се състезава в стрелба с лък и тенис на маса на игрите за инвалидни колички в Стоук Мандевил в Лондон. Следващия април Абебе участва в игри за хора с увреждания в Норвегия. Въпреки че е бил поканен като гост, Бикила се състезава в стрелба с лък и тенис на маса и побеждава поле от шестнадесет в състезания с кучешки впрягове с време 1:16:17.

Абебе Бикила е поканен на Летните олимпийски игри през 1972 г. в Мюнхен като специален гост и получава овации по време на церемонията по откриването. Победител на сътезанието по маратон е Франк Шортър от Съединените щати. След като Шортър получава златния си медал, той се ръкува с Абебе.

На 25 октомври 1973 г. Абебе умира в Адис Абеба на 41-годишна възраст от мозъчен кръвоизлив, усложнение, свързано с инцидента му четири години по-рано. Погребан е с пълни военни почести; неговото държавно погребение посетено от около 65 000 души, включително император Хайле Селасие I, който обявява ден на траур за националния герой на страната. Абебе е погребан в гробница с бронзова статуя в църквата Свети Йосиф в Адис Абеба. Много училища, места и събития, включително стадион Абебе Бикила в Адис Абеба, са именувани на него. Абебе Бикила е обект на биографии и филми, документиращи атлетичната му кариера, и често е представян в публикации за маратона и олимпийските игри.

Абебе започва и до голяма степен вдъхновява източноафриканското превъзходство в бягането на дълги разстояния. Според Кени Мур, съвременен спортист и автор за Sports Illustrated, Бикила е поставил началото на „голямата африканска лавина за бягане на разстояние.” Абебе извежда на преден план вече приетата връзка между издръжливостта и тренировките на голяма надморска височина във всички видове спортове. Пет години след смъртта му, New York Road Runners открива годишната награда Abebe Bikila за персонален принос към бягането на дълги разстояния.

Абебе Бикила е национален герой в Етиопия и стадион в Адис Абеба е наименуван в негова чест. В края на 1972 г. училището на американската общност в Адис Абеба посвещава своята гимназия (която е включвала съоръжения за хора с увреждания) на Абебе.

На 21 март 2010 г. маратонът в Рим отбелязва 50-ата годишнина от олимпийската победа на бикила. Победителят, етиопският бегач Сирадж Гена, пробягва последните 300 м (984 фута) от състезанието бос и получава бонус от €5000. Плоча в чест на годишнината е монтирана на стена на Виа ди Сан Грегорио, а пешеходен мост в италианския град Ладисполи е наречен в чест на Абебе Бикила.

_{Мостът Абебе Бикила в италианския град Ладисполи}

Според некролога на Абебе в Ню Йорк Таймс, Абебе и Йеведбар имат трима сина, заедно с дъщеря им Циге. През 2010 г. италианската компания Vibram представя модела "Bikila" от своята линия минималистични обувки FiveFingers. През февруари 2015 г. оцелелите деца на Абебе Тефери, Циге и Йетнайет Абебе Бикила, заедно с майка си, завеждат дело във федералния съд на Съединените щати в Такома, Вашингтон, твърдейки, че Vibram е нарушил федералния закон и Закона за правата на личността на щата. Делото е прекратено през октомври 2016 г. на основание, че ищците са знаели за използването на името от Vibram през 2011 г., но не са завели дело до четири години по-късно. Според съдия Роналд Лейтън, "това неразумно забавяне навреди на Vibram."

През декември 2019 г. става ясно, че семейството на Абебе е получило неговия олимпийски пръстен, който той е загубил в банята на олимпийския стадион в Токио. Абебе оставя печелившия си пръстен в банята, след като печели олимпийския медал. Камериерка, която е работила в банята по това време, го взема със себе си вкъщи. Тази жена вече е покойница, но синът й казва, че майка му по-късно съжалявала, че е взела пръстена и чакала възможност да го върне. Той дава пръстена на Йетнайет, син на покойния Абебе, когато Йетнайет идва в град Касама в Япония през декември 2019 г. като почетен гост за състезанието по полумаратон, проведено в чест на баща му.

В популярната култура

Абебе е участвал в няколко документални филма за живота си и Олимпиадата като цяло. Неговата победа на Олимпиадата през 1964 г. е представена в документалния филм от 1965 г. „Олимпиада в Токио“. Кадри от този филм са използвани в трилъра от 1976 г. „Maратонецът“, в който участва Дъстин Хофман. Абебе е обект на документалния филм от 1972 г. „Етиопците“. Документалният филм е включен в „Маратонът“, епизод от 1976 г. на документалната телевизионна поредица „Олимпиадата“ на Грийнспан. „Маратонът“, който разказва за двете олимпийски победи на Абебе, завършва с церемония по откриването на гимназия, наречена в чест на Абебе малко преди смъртта му.

През 1992 г. Ямада Казухиро публикува първата пълна биография за Абебе, написана на японски и публикувана в Токио; „Помниш ли Абебе?“ – това е заглавието на книгата. Оттогава има поне три биографични произведения, базирани на живота му. Сред тях е „Триумф и трагедия“, написана на английски от дъщеря му Циге Абебе и публикувана в Адис Абеба през 1996 г. Другите два, също написани на английски, са измисленият биографичен роман на Пол Рамбали от 2007 г. „Босият бегач“ и „Бикила: Босият олимпиец на Етиопия“ от 2009 г. на Тим Джуда. Според сравнителния преглед на двете книги на журналиста Тим Луис, тази на Джуда е в по-журналистичен стил биография на Абебе. Той опровергава митичните аспекти на живота му, но признава спортните постижения на Абебе. Разказът на Джуда за живота на Абебе се различава значително от този на Рамбали, но потвърждава (и често цитира) биографията на Циге.

Абебе също е обект и на игрален филм от 2009 г. „Атлетът“, фокусиран върху последните години от живота на етиопския маратонец: стремежът му да си върне олимпийската титла, злополуката и борбата му да се състезава отново.

Актьорът Робин Уилямс се позовава на босото бягане на Абебе по време на стендъп комедийното му турне през 2009 г., „Оръжия за саморазрушение“.