News

Замъкът най-вероятно, е основан от представител на феодалният род Витковци - Витек II-старши. Първото писмено споменаване на замъка датира от 1240 година. През 1253 г. замъкът е основно реконструиран. През 1274 г. околностите на замъка са обединени в град Чешки Крумлов.

След потискането през 1302 г. на клона на Витковците от Крумлов, замъкът е наследен от Витковците от Рожмберк. Първият собственик на замъка от този вид е Индржих I от Рожмберк, благодарение на който Долният замък е разширен. Неговият син Петър I от Рожмберк построил Горния замък, а Олдржих ІІ от Рожмберк (1403-1462) го възстановил.

_{Изглед към замъка Чешки Крумлов - творба на придворния художник Фердинанд Рънк (1764 - 1834)}

Замъкът Чешки Крумлов остава собственост на рода Рожмберк за 300 години - до 1601 или 1602 година. Рожмберк запазват Крумловския замък дори по време на кървавите хуситски войни, Нещо повече, по това време те придобиват нови големи имоти, което позволило да се разшири значително територията на замъка. По време на управлението на Вилем от Рожмберк и по-специално на брат му Петър Вок, благодарение на техните неуспешни политически игри, дългът на семейството се е увеличил толкова много, че Петър Вок е бил принуден да продаде замъка на крал Рудолф II през 1601 или 1602 година.

През 1622 г. император Фердинанд II връчва замъка на представителя на австрийското княжеско семейство Ханс Улрих фон Еггенберг , като му дава титлата на херцог на Крумлов. През втората половина на 17-ти век Йохан Кристиан I фон Егенберг прави редица ремонти, в резултат на които замъкът придобива вид на представителна барокова резиденция. Построен е и дървен театър.

Родът на Еггенберг се прекъсва през 1719 г. , след което всичките му притежания и титли са наследени от семейството на Шварценберг. Йозеф Адам Шварценберг извършва мащабна реконструкция, в резултат на което замъкът е възстановен в стила на виенския барок.

През 1947 г. замъкът Чешки Крумлов е прехвърлен във владение на Южнобохемския край и след известно време става собственост на Чехословашката република.

През 1992 целият исторически комплекс е включен в списъка на обектите на световното наследство на ЮНЕСКО.

_{(Public Domain)}

Замъкът е разположен на стръмен скален нос, който се мие от водите на река Вълтава. Пътят към замъка минава по каменен мост, украсен със статуи на Дева Мария и Св. Йосиф Обручник.

По време на своето съществуване замъкът е бил реконструиран няколко пъти, добавяйки към външния си вид черти на ренесанса и барока. От северната страна замъкът представлява правоъгълна сграда, от южната страна са конюшните от епохата на Ренесанса, складовете за сол и каменният фонтан (средата на 15 век ). Мостът над Мечите ями води до Долния замък, лявата (южна) страна е най-старата част на замъка (Малкият замък), тук е старият дворец с кула ( XIII век ), в който можете да видите много картини от Ренесанса. От кулата се открива красива гледка към замъка и града. От източната и северната страна има голям двор на Долния замък, както и гръцките стаи (1578 г.); в южното крило е монетен двор, а на запад може да се види готическата кула. Фасадите са украсени със сграфито в стила на епохата на Ренесанса и на стенописите в бароков стил. В центъра на двора има каменен фонтан(1641 г.).

_{(CC BY-SA 3.0)}

От Долния замък до Горния замък води друг мост, там се намира дворецът Розенберг с два малки двора. Първият етаж на източното крило се нарича покоите на Розенберг. Това са стаи с дървени тавани във възрожденски стил, малък брой картини и прекрасна колекция от фламандски гоблени от Брюксел ( XVI - XVII век ). В южното крило на замъка е параклисът "Св. Георги", който първоначално е бил построен в готически стил от XIV век . В западното крило е Маскарадната зала със стенописи от Йозеф Ледерер - една от забележителностите на замъка.

От западната страна се намира уникален пететажен Канален мост над дълбок ров, който свързва горния замък с замъка. Двата горни етажа на покрития мост са коридорите на двореца, театъра и градините. Скулптурите върху парапета на моста са копия на скулптурите, които са изложени в музея на замъка: Антоний Падуански, Феликс Канталицки, Св. Вацлав и Ян Непомук. В западната страна има училище за езда и късен бароков парк (площта на парка е около 11 хектара) с каскаден фонтан от 18-ти век. На самия връх на фонтана може да се види скулптурата на богинята Амфитрита с тритони. По-долу - Нептун , а от отсрещната страна - нимфата с тритона. Балюстрадата на фонтана е украсена с каменни вази и скулптури - символи на сезоните. В северната част на парка се намира павилион, декориран със стенописи от XVIII век. През XIX век разположението на парка е променено, което води до появата на класически английски парк. Реставрационните работи от последните години връщат към парковите елементи на рококото, които се появяват при проектирането на парка през втората половина на XVIII век. Основната атракция на дворцовия парк е Белария - летен дворец, построен през 1757 г. в стил рококо .

_{Сцената на театъра в замъка (public domain)}

Бароковият театър е една от основните забележителности на замъка Чешки Крумлов и представлява паметник от световно значение. Това е един от първите барокови театри в Европа. Запазената оригинална сцена с техническо оборудване и оборудване е уникално копие на театралната сцена в бароков стил. Също така са запазени костюми, декорации и сценични подпори. Аудиторията на театъра с помощта на изкуствено създадено осветление имитира здрача. Картините върху купола на залата изобразяват дневното и нощното небе с богове и митични животни. Над пейките за обикновените зрители е надвиснал балкон за благородници с отделна княжеска ложа. Под сцената има компютърна зала с контролни системи за сцените и завесата. Създадена е оркестърна яма за две групи от оркестъра, седнали лице в лице - една група за актьори на театъра, а втората за публиката.

Първото споменаване на театъра в замъка Крумлов датира от края на 15 век. През 1675 г. в залите на замъка е създадена театрална сцена и е назначена професионална трупа, която работи до 1691 година. Репертоарът на театъра се състои от произведения на автори като Лопе де Вега, Уилям Шекспир, Молиер, Жан Расин, Калдерон де ла Барка, Пиер Корнейл. През 1682 г. по заповед на княз Ян Кристиян Егенберг е построена отделна сграда за театъра.

През втората половина на XVIII век, през 1766 г. , по заповед на княз Йосиф I на Адам Шварценберг, се провежда мащабна реконструкция, сградата на театъра е преоборудвана. Беше създаден уникален набор от театрални декори. По това време театралният репертоар включваше опера, балет и драма. През XIX век спектаклите се изпълняват само от време на време, а през 1898 г. театърът е затворен от съображения за сигурност.

През 1966 г. е започната поредната реставрация, която продължава и до днес.

Легендата за Бялата дама

Перхта от Рожмберк, дъщерята на Олдржих II, имала щастливо детство в замъка на баща си в Чешки Крумлов. Когато тя пораснала, много кандидати за женитба започнали да искат ръката й. А баща й я принудил да се омъжи за Ян Лихтенщайн, който бил величествен и влиятелен мъж, но много нервен и груб, а освен това и овдовял наскоро.

Оттогава животът на благородната Перхта се изпълнил с несправедливост и страдание. Майката и сестрата на починалата съпруга на Ян Лихтенщайн също са живели в неговия замък. Те преследвали г-жа Перхта и се опитвали да съсипят живота й по всевъзможни начини. Оплаквали се от нея на мъжа й, натоварвали я с тежка работа и тя никога не била чувала топла дума от тях. Бракът й се превърнал в ад, от който нямало изход. Напразно Перхта се молела, за да смекчи сърцето на съпруга си, напразно пишела отчаяни писма до брат си: „Спаси ме от тези зли хора и ще имаш такива заслуги пред Бога, сякаш ще освободиш душата ми от ада”.

И нямало помощ от никъде, а нравите на онези времена не позволявали на жена му да напусне съпруга си, дори и той да се отнася с нея нечовешки.

Но смъртта на съпруга й разбила веригите на затвора. Тя с радост се върнала в град Чешки Крумлов и станала олицетворение на доброто в замъка и защитница на всички страдащи. Скръбта оставила неизличими следи от страдание по лицето й и я лишила от способността да се смее. Сериозна и стройна, преждевременно побеляла жена с къдрава златиста коса, вързана с бяла панделка - точно такава била Перхта, която живеела в замъка с брат си и му помагала в стопанството.

Нейната смърт през 1476 г. на 49-годишна възраст станала горчива рана не само за ружомбергците, но и за всички бедни хора от околните земи. И те не престанали да я оплакват и да я съзерцават във виденията си.

Бялата дама, както я наричали, се явявала в замъка Чешки Крумлов, в замъка Рожмберк и в други замъци, които били собственост на рода й. Появявяла се по коридорите и по стълбите, облечена в бяло, прозрачна рокля, с ключове в колана си и предвиждала бъдещето. Ако тя се усмихвала, това било знак, че в къщата ще дойде успеха. Ако носила черни ръкавици и лицето й било покрито с печал, това означавало предстоящо нещастие или смърт.

Бялата дама се грижела за децата на техните близки и ги предпазвала от всяко зло. И ако изведнъж бавачките изведнъж заспивали от умора, тя взимала децата на ръце и ги люлеела. Много се е грижила за последния й потомък - Петър Вок.

Веднъж, когато бавачките отново заспали, тя започнала да люлее малкия Петър, за да спре да плаче. Сред детегледачките имало една, дошла наскоро в замъка, която не знаела нищо за Бялата дама, и като се събудила, видяла непозната жена близо до бебето и изкрещяла: „Как си позволявате да взимате бебето в ръцете си?“

Тя искала да вземе детето, но Бялата дама издърпала детето към нея и казала: "По право на родство, аз се грижа за това дете, как смееш да ме упрекваш?" После се обърнала към другите, току-що пробудили се гледачки: „Защо не изпълнявате задълженията си както трябва? Отсега нататък се грижете за детето сами!“

Отишла при медицинската сестра и прошепнала: „Грижи се за това дете. И когато порасне, му кажи как го обичам. И му покажи това място, където го люлеех в люлката“. След като казала това, Бялата дама се навела над люлката, усмихнала се на детето, целунала го и се разтворила в стената, превръщайки се в лек бял облак.

Оттогава тя не се появила повече в замъка.

Когато Петър Вок пораснал и научил за посланието на Бялата Дама, заповядал да се разбие стената, зад която тя изчезнала. И там било намерено огромно съкровище ...