Холандският шницел е чешко „изобретение“. Произходът на името на това ястие трябва да се търси в произхода на сиренето, което е една от съставките на ястието. Най-често това е гауда или едам. И двете сирена идват от Холандия (днес Нидерландия), по-точно от градовете Гауда и Едам, от които са получили и имената си.

Шницелите са неизменна част от чешката кухня. Такова ястие в Чехия може да се поръча в ресторанти, кафенета, да се закупи в магазини под формата на полуготови продукти, в сергии под формата на бързо хранене, или да се консумира поставен в сандвичи и багети.

В менюто на всеки чешки ресторант определено присъства и специалитетът холандски шницел (чеш. holandský řízek). Това е една от класиките, които не бива да липсват в менюто на всяка уважавана чешка трапезария. Холандският шницел (слов. holandský rezeň) е много популярен и в Словакия, като е основна част от менютата на всички словашки заведения за обществено хранене.

Ако друг шницел представлява начукано и изпържено месо, то „холандската“ версия не е такава. По-скоро това е "благороден" шницел. Прeдставлява кюфте (чеш. karbanátek/ frikadel; слов. fašírka), което се прави от cмляно свинско месо с добавка на голямо количество твърдо сирене и подправки. За приготвяне се използват свинска плешка и шкембе, но може и само с шкембе или телешко със свинско на равни половини. Каймата се омесва добре с едро настъргано сирене, вода, смлян пипер, сол и ситно нарязан магданоз. Завиват се в тройна обвивка (обикновено брашно, разбити яйца, галета) и се пържат в силно олио до получаване на златист цвят. За тези шницели е добре сиренето да се настърже на едро, за да се разтопи хубаво при нарязване. Холандските шницели са нежни, сочни, ароматни. Основното е, че този вид шницел трябва да е сочен отвътре и мазнината да тече от него.

Откъде всъщност идва пърженото увито месо? Шницелът като такъв произхожда или от Австрия, или от Северна Италия, което все още се оспорва. Някои легенди разказват за пържени парчета месо, поръсени със злато, за които се твърди, че са били приготвяни от арабските търговци през Средновековието, с факта, че храната дори е трябвало да лекува. Шницели, подобни на днешните, започват да се пържат някъде през XII век в Италия, по-точно в Милано. Именно там, много векове по-късно, чешкият благородник и австрийски фелдмаршал Йозеф Вацлав Радецки открива вече утвърдения деликатес.

Според традиционен, но непотвърден документално анекдот, през 1848 г. Йозеф Вацлав Радецки препоръчва специалитета, наречен "cotoletta alla milanese" в писмо до австрийския император Франц Йосиф I, с когото се среща във Венеция. Това e било котлет, намазан със смес от галета и пармезан. Императорският готвач обаче не разполагал с пармезан и затова заменил сиренето с брашно и яйце и така изобретил виенския шницел. Но шницелът на Радецки не е бил начукан, а се е пържил с костта.

Императорът също веднага харесал сочната храна и така шницелът попаднал в района на Австрия. Там този деликатес загубва от съставките си компонента пармезан, тъй като това сирене е липсвало във Виена. Също така, австрийските кулинари извадили от рецептата месото с костта от рецептата и започнали да го чукат. Вероятно много хора смятат, че правилният "виенски" шницел трябва да изпълва цялата чиния, въпреки че готвачите, от друга страна, съветват шницелът да е малко по-малък и по-дебел.

А от Виена този специалитет лесно и бързо става известен по чешките земи. Там обаче местната будителка и автор на кулинарни книги Магдалена Добромила Ретигова вече е приготвила нещо като шницел, която в най-известната си книга – „Домашна готварска книга“ (1826), включва рецепта за панирани пържени кюфтета с бекон и лук, но също така и инструкции за пълнен телешки шницел, който, за съжаление, не е бил приет много добре.

_{Холандски шницел}

Не е известно точно кога холандският шницел е приготвен за първи път на чешка земя, но това вероятно е станало след Втората световна война, когато основаната през 1918 г. чехословашка държава е възстановена след германската окупация. Във всеки случай, рецептата за "холандски шницел" е измислена в социалистическа Чехословакия от чешки готвачи. За да носи един шницел епитета "холандски" трябва да съдържа холандско сирене. Днес такова сирене е лесно достъпно, но това не е било така в социалистическа Чехословакия. Ето защо в чехословашкия държавен кулинарен стандарт е имало предписание, указващо да се използва"твърдо" сирене при приготвянето на специалитета. Само, че тогава това ястие не се е наричало "холандски шницел", а "пържен свински шницел със сирене".

Този шницел е бил едно от любимите на ястия на чехословашките деца – сервирал се е в училищния стол, на летни лагери, спортни лагери, но и по други поводи. В домашна среда се е приготвял като празнично ястие за неделния обяд. В ресторантите често се е сервирал като аламинут. Най-популярната гарнитура е била т. нар. влашска салата (чех. vlašský salát; слов. vlašský šalát), известна в България като руска салата.

До неотдавна холандският шницел, наричан разговорно „холандец“, се е смятал за върха на чешката гастрономия и едва ли е имало ресторант, който да не го е включвал в менюто си. Днес, за съжаление, холандският шницел вече не се среща много често в хранителното меню на чехите, но все още много ог тях все го смятат за празнична храна. Някои дори заменят традиционния шаран с него на коледната трапеза. И нищо чудно. Но един наистина добър шницел не е само това! Изисква се да се знаят няколко готварски трика и да се купи качествено месо, за предпочитане телешко или свинско филе, а това определено не е най-евтиното.

Холандският шницел се приготвя чрез смесване на смляно свинско месо, често свински корем, с настъргано твърдо сирене. Към това се добавя яйце, а понякога и магданоз и от сместа се оформят кифлички, които се "обличат" в стандартна тройна обвивка и се пържат като всяка друга пържола. Много хора бъркат холандския шницел с кюфте, но това са две напълно различни ястия. Докато кюфтенцата се овкусяват с чесън, майорана и подправки, холандският шницел е само осолен. Това го прави е много по-мек и по-луксозно лакомство от кюфтето. Като гарнитура към холандския шницел най-често се използва картофено пюре, мариновани зеленчуци, а в много семейства задължителни са и киселите краставички или лимона. Други подходящи гарнитури: разнообразно приготвени картофи, картофена салата и хляб. Още една гарнитура: сос тартар или зеленчукови салати. За гарниране се използва също и салата „Айсберг“ в сладко-кисела туршия.

Въпреки че холандският шницел е вкусен, той не е сред най-здравословните ястия. Съдържа предимно животински продукти. От друга страна, те също не трябва да бъдат твърде проблематични, но зависи от това колко висококачествени суровини използвате. Така че трябва да се купува качествено свинско месо. Често се използва шкембе, което не е точно от най-качественото месо, а сиренето едам от „тридесетте години“ със сигурност не се брои сред качествените съставки. За да се приготви по-здравословен вариант на холандски шницел, вместо да се пържи в олио в тиган, трябва да се запече във фурната.

_{Холандски шницел}

Интересни факти

През 1949 г. във Франция е създаден стекът Gordon Bleu. Между филийките месо се слагат шунка и сирене.

В някои рецепти за холандски шницел присъствнт също и индийско орехче и бяло вино. Тогава този специалитет има вкус на винен колбас.

На чешки думата "шницел"(„рижек“, на чешки: řízek), разговорно се употребява за "корав човек, достоен за дълбоко възхищение".

Рецепта за холандски шницел

Съставки:
кайма (най-добре микс от телешко и свинско) 600гр
сирене ейдам (или гауда) 120гр
сол
пипер
яйца 2 бр
магданоз
картофи (варени картофи с масло за сервиране)
олио за пържене)

Тройна обвивка:
брашно
яйца около 2 бр
сол
пипер
галета

Начин на приготвяне:
Идеално охладена кайма можете да смесите в кухненски робот с настърган кашкавал, сол, черен пипер, яйца и наситнен магданоз.
От готовата смес оформете кюфтета и ги увийте в найлоново фолио. Първо в обикновено брашно, след това в разбити яйца, подправени със сол и черен пипер и накрая в галета.
Загрейте фурната на 160°C. Запържете шницелите в олио до златисто кафяво от двете страни.
След това ги прехвърлете в тава и ги оставете да станат "довършени" във фурната, 10 минути са достатъчни, за да не са много сухи отвътре. Сервирайте с варени картофи. Претопляме ги с малко масло.