News

Мечкият кускус от Сулавеси, известен също като фалангер от мечка от Сулавеси, обитава тропически влажни равнинни гори. Принадлежи към рода Ailurops, разделен на четири вида: A. u. flavissimus, A. u. furvus, A. u. togianus, A. u. ursinus.

Според някои учени, цялата популация на мечия кускус принадлежи към вида Ailurops ursinus, други включват към нея и вида Ailurops melanotis.

Мечият кускус живее в низините и хълмовете до 600 метра надморска височина. Понякога посещава плантации или градини. Видът е критично застрашен от изчезване. Мечите кускуси са дървесни торбести животни, те са най-едрите животни от т. нар. по̀суми - подразред торбести бозайници от разред Diprotodontia.

Въпреки че кускусът прилича на сладко мече, той е торбест – женските отглеждат малките си в торбичка като кенгуруто.

_{Мечи кускус в природния резерват Tanгкоко Батуангус, Северен Сулавеси}

С максимална дължина на главата и тялото от 61 см, дължина на опашката до 58 см и тегло от 7 до 10 кг, видът е един от по-големите катерачи. Цветът на козината на върха варира между черен, сив и жълтокафяв, докато долната част, предмишниците и пищялите са покрити с по-светла козина. Козината, според едно описание, се състои от къс подкосъм и дълги груби горни косми. Според друго описание, обаче, тя е плътна и мека. Козината му може да придобие различни цветове в зависимост от мястото на поява и възрастта на животното.

Всички пръсти на ръцете и краката му имат остри, заострени нокти. Главата се характеризира със сплескан череп, къса муцуна и малки кръгли уши, което прави вида подобен на мечка, което е отразено в немското име. Както при всички катерещи се торбести, женските имат добре развита торбичка (marsupium), която предпазва кърмещите се малки.

Мечият кускус се характеризира с къса муцуна, къси уши и напълно хващаща опашка, която служи като пети крайник, когато се движи в клоните. Освен това той има два противоположни пръста на лапите си (палец и показалец) и един противоположен голям пръст, които му позволяват да прави здрав захват – това е друга негова адаптация за живот по дърветата.

_{Мечи кускус}

Не се знае достатъчно за поведението на това животно. То живее предимно в короните на широколистни дървета, като листата също формират доминиращата част от диетата му. В по-малка степен консумира и цветя и плодове. Мечите кускуси могат да се хранят с младите листа на до 31 различни вида растения, вариращи от дървета, лиани и имели. Храненето възлиза само на около 5% от ежедневната им активност, в сравнение с около 63%, изразходвани за почивка.

Когато ги приближат, тяхната автоматична реакция е да увият опашката си около близкия клон и да превключат от трикрака в двукрака поза с повдигнати предни крака. Докато правят тези движения, те постоянно издават кратки, резки звуци.

Индивидите обикновено живеят в по-малки групи от трима или четирима члена. Те бавно се катерят по дървета и храсти, без да скачат. Мечият кускус не е специализиран за определено време от деня. Може да бъде активен през деня или през нощта. Повечето време обаче прекарва в почивка. Тъй като зрелите листа в района на разпространение, напр. Б. от иланг-иланг (Cananga odorata) или от дървета гутаперча, осигуряват най-много протеини, те са предпочитани като храна. Освен това това торбесто животно яде млади издънки, цветя и неузрели плодове.

Женските имат до две котила годишно, всяко с едно малко. Както при другите торбести животни, потомството е недоразвито при раждането. Майката адаптира състава на млякото към етапа на развитие на младото животно. Млякото първоначално е богато на въглехидрати, а по-късно процентът на мазнини се увеличава, което води до бързо развитие на потомството. Така женските малки могат да станат полово зрели малко след края на лактационния период.

_{Женски мечи кускус с малкото си в природния резерват Тангкоко, Сулавеси.}

Мечият кускус е застрашен от обезлесяването, извършвано като основа за нови земеделски площи. Освен това е преследван заради месото му или е специално залавян като домашен любимец. В района на разпространение има три национални парка и различни природни резервати. Индонезия е защитила вида със закон. Там мечият кускус се преследва за месо. На черния пазар цената му е около 50 долара за брой.

Международният съюз за опазване на природата (IUCN) счита кускуса за уязвим вид, главно поради загуба на местообитания, причинена от лов за месо и търговия с животни.

Мечият кускус се отглежда в пет зоопарка в света – в Batu Secret, намиращ се на о. Ява (Индонезия), Pairi Daiza в Белгия, както и в зоологическите градини в Берлин, Германия, Усти над Лабем, Чехия, и Вроцлав, Полша.