Според Центъра за детска литература и култура към Университета на Флорида произходът на великденския заек води към древните германски традиции. Тевтонското божество на зората Еостра (Остара) е богинята на пролетта и плодородието. Тържества в нейна чест са се провеждали в деня на пролетното равноденствие. Неин символ е бил заекът, животно с изключителна плодовитост. Култът към Еостра също е широко разпространен сред англосаксонците, а асоциацията на зайците с великденските празници съществува във фолклора още през 19 век. Смята се, че зайците са носили светилниците на Еостра, която е богинята на зората и пролетното плодородие. Корените на тази традиция най-вероятно се губят в мъглата на времето, тъй като заекът е животното, което придружава Афродита.

_{Традиционни шоколадови великденски зайчета, продавани по света около Великден.}

Легендата за великденския заек е документирана за първи път през XVII век. През 1682 г. е публикуван разказът „De ovis paschalibus – von Oster-Eyern“ от професора по медицина Георг Франк фон Франкенау (на немски: Georg Franck von Franckenau) за заек, който снася яйца и ги крие в градината. Великденският заек "Остерхазе" (на немски: Osterhase) се е смятала за една от "най-големите радости на детството". Той се е очаквал по същия начин като подаръците за Коледа.

_{Великденска пощенска картичка със зайци, около 1915 г.}

Легендата е пренесена в Съединените щати през XVIII век от имигранти от Германия, заселили се в югоизточна Пенсилвания. Немскоговорящи германски заселници, които имигрират в Северна Америка в края на XVII век и началото на XVIII век, донасят със себе си легендата и традицията да се дават на децата марципанови зайци.

В Малта има традиция за Великден да се пекат фигури - фиголи (включително под формата на зайци) от тесто с пълнеж от марципан. Фиголи обикновено се гарнира със светла глазура, сладкарски перли и шоколадови яйца.

_{Музей на великденския заек, Мюнхен, Германия}

Музей на великденския заек

В Германия тази традиция е много разпространена. През 1991 г. в Мюнхен в Центъра за необичайни музеи, колекционерът Манфред Клауда създава Музея на великденския заек, който е вписан в Книгата на рекордите на Гинес. В музея са изложени над 1000 порцеланови, дървени, парцалени и керамични зайци, зайци от папиемаше, захар и восък, форми за правене на великденски зайци от марципан и шоколад, пощенски картички, фигурки на зайци с часовници и механични зайци. Музеят е затворен през 2005 г., пет години след смъртта на Манфред Клауда.