Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com
facebook
instagram
twitter


Народни носии





АВТОМАТИЧНО ПИСАНЕ

11.02.2023
Автоматично писане, демонстрирано от британския магьосник и екстрасенс Уилям Мариот.

Автоматичното писане е процесът (а също и резултатът) на писане, което писателят не счита за свое собствено произведение, а за нещо, идващо от подсъзнанието му, от духовен източник или от свръхестествени сили.

Автоматично писане (от гръцки: αὐτόματος - самодействащ), наричано още психография, идеография (термин, измислен от американския парапсихолог Инго Суон ) е предполагаема психическа способност на човек, който пише писма, без да е в съзнание. Такъв човек може да е в състояние на хипнотичен, медиумистичен или медитативен транс или може да е в пълно съзнание и да контролира всичко, освен движението на пишещата ръка.

Автоматичното писане се използва в някои мистични практики (като спиритизъм) за предполагаема възможност за комуникация с духовете от другия свят или духовете на мъртвите, които се считат за контролери на автоматичното писане. Използва се и от някои психотерапевти за разкриване и освобождаване на предполагаеми скрити преживявания и мотиви, които създават конфликти в психиката.

Учените поставят под съмнение механизма на автоматично писане, различен от идеомоторния акт или от действие, основано на въображението или подсъзнанието. Националната научна фондация на САЩ класифицира вярата във възможността за общуване с духове като една от най-често срещаните псевдонаучни заблуди сред американците.

В спиритуализма формата на автоматично писане, психография, се използва за получаване на съобщения от неземни източници. Един вид психографски учебник е „Книгата на медиумите“ на френският педагог и фирософ, Алан Кардек, който използва два метода за получаване на съобщения от „духове“. Индиректната психография е извършена от експериментатори, използващи материален обект, като например дъската за спиритически сеанси „Уиджа“. Директната психология (без посредничеството на какъвто и да е механичен инструмент) е процес на директно писане, извършван (както се смята от привържениците на спиритизма) под влиянието на "духа".

Един от онези, които експериментират с автоматично писане, е свещеникът и педагог Уилям Стейнтън Моузес. Въпреки факта, че самият той се придържаше към православната християнска вяра, изпод перото му излизаха необичайни послания, които постепенно го накараха да вярва, че духовете на мъртвите са техните автори.

През 1882 г. нюйоркският зъболекар Джон Б. Нюброу написва книгата „Оаспе“, както се твърди, "под диктовката на духовете". Английската домакиня Розмари Браун автоматично записва ноти (без да е нотно грамотна) и така създава цели музикални произведения (приписвани на класически композитори: Лист, Шопен, Бетовен и други).

Ема Хаук "Писмо до съпруга ми", 1909 г

През 1914 г. Елза Баркър публикува (препечатана през 2004 г. под заглавието Letters From The Afterlife: A Guide to the Other Side), съставена от кореспонденция с духа на съдия Дейвид П. Хъч, което също е извършено според нея, по метода на автоматичното писане. Способността за "автоматично писане" е притежавал руският мислител, религиозен мистик и поет Владимир Соловьов, който според неговите съвременници е бил медиум.

Джордж Хайд Лийс, съпруга на ирландския поет и драматург Уилям Бътлър Йейтс, владеела също автоматичното писане. През 1975 г. Уенди Харт от Мейдънхед „автоматично“ съставя живота на Никълъс Мур, капитан на кораб, починал през 1642 г. Бразилският медиум Чико Хавиер е написал повече от сто книги по този начин.

Именно чрез използването му в спиритуализма феноменът на автоматичното писане привлича вниманието на психиатрите и психолозите, в частност, американския психолог и философ Уилям Джеймс и френския психолог, психиатър и невролог Пиер Жане.

Автоматичното писане е използвано от фройдистите психолози и техните най-близки последователи като метод за психо- и интроспекция. Теоретиците на този метод твърдят, че „автоматичното писане“ е достъп до съдържанието на несъзнаваното, което е възникнало в специални състояния на съзнанието, което дава на изследователя представа за дълбоките проблеми на психиката на писателя.

През 1896 г. се появява описание на експеримент, проведен от Л. М. Соломонс и Г. Щайн, показващ, че автоматичното писане е двигателно умение.

Апологети на автоматичното писане са Пиер Жане във Франция, Мортън Принс и Анита Меул в САЩ. Техниката е описана подробно в книгата на Лесли М. Лекрон "Самохипноза".

Психиатърът Карл Уикланд, който в продължение на тридесет години използва спиритуалистични методи в работата си, все пак стига до заключението, че за някои хора практикуването на спиритизъм, и по-специално автоматичното писане, може да причини сериозни психични разстройства.

Впоследствие „автоматичното писане“, заедно с други подобни явления („автоматично рисуване“, „автоматично създаване на музика“), започва да се използва като средство за изразяване на несъзнаваното в изкуството на сюрреализма (по-специално от френския писател и поет Андре Бретон ). За първи път се прилага от А. Бретон и Ф. Супо ("Магнитни полета", 1919 г.).

Автоматичното писане е основен принцип на сюрреализма, бързо, почти свободно от редактиране и ретуширане („автоматично“) прехвърляне на думи, фрагменти от реч, асоциации, образи, спонтанни „мълнии“, обсебващи видения, които внезапно изплуват от дълбините на подсъзнание на хартия.

Андре Бретон го определя като чист умствен автоматизъм, чрез който „Сюрреалистите се стремяха да изразят писмено, устно или по някакъв друг начин действителното функциониране на мисълта, без никакъв контрол, ръководен от ума, отвъд всяка голяма естетическа или морална пристрастност“.

Много сюрреалисти наричат ​​своята „муза“ медиума Хелен Смит, швейцарска художничка, която твърди, че е превъплъщение или на кралица Мария Антоанета, или на дъщерята на арабски шейх, който е бил в контакт с марсианците и цитира образци от марсианската писменост.

Извадка от „текста на марсианския език“, записан от Хелен Смит

Швейцарският професор по психология Т. Флурнуа, който изучава способностите на Смит, стига до извода, че езикът на „марсианската“ писменост е близък до нейния роден френски и че нейните откровения не са нищо повече от въображение, базирано предимно на забравени източници. Впоследствие Флурнуа въвежда термина "криптомнезия", за да опише такъв феномен.

Френският писател и философ Бернар Вебер използва техниката на автоматично писане, за да напише някои епизоди от дилогията „Танатонавтите“ (1994): Някои пасажи са написани с помощта на автоматично писане. Това означава, че нямах намерение да въвеждам каквато и да е сюжетна линия в историята, пръстите ми сами бягаха по клавиатурата и едва по-късно прочетох текста, за да разбера какво съм написал. Почти не промених структурата на първия вариант. Просто защото не разбрах много добре защо го написах така и ме заинтригува. Едва по-късно разбрах защо написах някои от фразите. Понякога моите читатели ми говорят за Танах и ми се струва, че са разбрали повече от моята книга, отколкото аз самият. Това много ме забавлява.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |