News

От време на време в медиите се появяват гръмки заглавия, които информират читателя, че загадъчният ръкопис на Войнич най-накрая е дешифриран. Всяко такова съобщение води до опровержение: книгата, написана на непознат език и с мистериозни ботанически илюстрации, все още не е разгадана.

Ръкописът носи името си от полския антиквар и книжар Уилфрид Войнич, който го придобива през 1912 г. Радиовъглеродното датиране поставя създаването на ръкописа между 1404 и 1438 г. Но най-ранното споменаване за него в исторически източници датира от 1639 г. Това е писмо от пражкия алхимик Георг Бареш до йезуитския лингвист Атанасий Кирхер. Бареш е бил собственик на ръкописа по това време и изпраща копие от глифовете на Кирхер с надеждата, че той може да ги преведе. Кирхер, подобно на стотици негови последователи, не успява, но йезуитът е бил пристрастен към загадката и е искал да купи книгата. Бареш отказва.

След смъртта на Бареш ръкописа е наследен от негов приятел - кралският лекар Ян (Йоханес) Марци, и изпратен през 1665 г. на Кирхер. Мотивационното писмо съдържа още един ценен намек за историята на собствеността върху ръкописа. Марци казва, че по едно време императорът на Свещената Римска империя Рудолф II купил книгата за огромна сума от 600 дуката.

Рудолф II придобива доста особена репутация през живота си: той е обичал окултните науки и алхимията, търсел е философския камък, бил е приятел с Джон Дий и Едуард Кели. Няма нищо изненадващо в това, че енигматичният ръкопис привлича вниманието на императора.

Проблемът е, че в имперските архиви няма доказателства за придобиването на този ръкопис от Рудолф, дори и за толкова пари. Бюджетът на един императорски библиотекар по онова време е бил 1000 флорина (друга златна монета, еквивалентна по стойност на дукат) за три години, така че харченето на 600 за една книга би било немислимо. Ръкописът не фигурира нито в описа на обществената императорска библиотека, нито в личната библиотека на владетеля.

Щефан Гузи от Бременския университет по изкуствата (Германия) решава да търси информация в други архиви. Той изучава имперските счетоводни книги, съхранявани в двора на Рудолф II, и открива записи, които биха могли да хвърлят светлина върху продажбата на ръкописа на императора.

Гузи решава да провери всички записи, които споменават сделка за 600 златни монети, и да избере от тях тези, които споменават книги. От близо 7000 записа в дневника, включително 126 транзакции с книги, само един случай включва закупуване на книги за 600 златни монети.

От записите става ясно, че през 1599 г. лекарят Карл Видеман продал колекция от ръкописи на Рудолф II за 500 сребърни талера. Паричните дела на Свещената Римска империя са били доста сложни: при Рудолф II среброто поскъпва и става така, че 500 сребърни талера по това време стават еквивалентни на 600 златни дуката или флорина.

В друг запис колекцията е посочена като „забележителни/редки книги“. Съобщава се, че са били транспортирани в малка кутия. Не става дума за един ръкопис, а за определен брой книги - и тогава сумата на сделката вече не изглежда толкова неправдоподобна.

Но ако Видеман е бил собственик на ръкописа преди Рудолф, как е попаднал в ръцете му? Гузи съобщава, че Видеман е живял в Аугсбург, в дома на известния ботаник д-р Леонард Рауволф, и е започнал да продава книги на императора веднага след смъртта на Рауволф и неговата вдовица. Дали това е било волята на покойния ботаник или Видеман самостоятелно се е разпоредил с имуществото - едва ли някога ще се разбере. Ясно е само, че той избира правилния купувач: императорът просто не е могъл да пренебрегне такъв мистериозен ръкопис.