Името „ойна"( рум. oină) първоначално е било "hoina" и произлиза от куманската дума „oyn", което означава „игра" (родствена на турската дума „oyun“).

Играта ойна е известна и с други названия: в областта Банат са я наричали „lopta mică” или „pila”, в областта Трансилвания - „de-a lunga”” или „лопта лонга”, в окръг Сибиу - "fuga", в областите Мунтения и Молдова - "hoina" и след това „oina“, в региона Марамуреш -"ojerul" или "oirul", в областта Добруджа - "de a lunga", в областта Буковина - "batute-pascute" или "coroana" и т.н. В някои части ойна се е практикувала и от момичета, под името "oiniță". Подобна е на спортните игри, обичайни за други страни, като немската игра Schlagball, финландската игра pesäpallo, френската paume и ирландската Cliché Corr.

Играта ойна изисква комплексни спортни качества (добра скорост на бягане, бързи рефлекси при движения за самозащита срещу удари с топка, прецизност при хвърляне и удряне на топката с пръчка или бухалка).

Играта ойна се практикува непрекъснато поне от XIV век, според хрониките от онова време, като е спомената за първи път в документ през 1364 г., по време на управлението на Владислав I (Влайку Вода).

Друго документално потвърждение се появява през 1596 г., когато италианският космограф Джан Лоренцо д'Анания споменава играта ойна в произведението „Универсална Световна Система“ , в главата, описваща Горна Влахия.

Упоменаване на играта ойна могат да бъдат намерени и в произведението на Стефан Матюс Диететика от 1762 г., отпечатано в Клуж, а по-късно е спомената и от свещеникът Николае Стойка от Хацег, който през 1763 г. разказва за годините, прекарани в Тимишоара , където играе с децата в църковния двор на „малка топка“.

Този, който внася радикални трансформации в играта ойна, придавайки й характер на спортна игра, е Спиру Харет , смятан за бащата на ойна. Чрез „Образователната реформа“ от 1898 г., както и чрез други министерски решения, той въвежда задължителното практикуваяне на ойна в училищата от всички степени.

„Oina може да внесе нов живот в румънското училище, тъй като е възхитително средство за физическо възпитание, истинският тип румънска спортна игра“, казlа Спиру Харет.

На 9 май 1899 г. в Букурещ се провежда първият национален шампионат по ойна, като победител е отборът на гимназията Николае Бълческу от Браила.

В Държавен вестник бр. 49 от 3 юни 1912 г. се публикуват изцяло правилата на играта, с което официално е призната.

В началото на декември 1912 г. в Букурещ е основана "Федерация на Спортните Дружества на Румъния" (FSSR), която включва и "Комисия по Oйна".

Румънската Федерация по Ойна е основана през юни 1932 г.

След Втората световна война играта ойна възвръща популярността си, организирайки серия от местни и национални състезания като: Купа на надеждите, Купа на региони, Купа на Румъния, Национален шампионат за възрастни и юноши, Купа на градове, Купа на села, Агроиндустриална висока Ученическа купа, Университетско първенство, Динамовиада, Спартахиада, Купа на Федерацията, Ученическо първенство и др.

На 29 юни 1949 г. се създава "Централна Комисия по ойна", която полага основите на обучението на треньори, рефери, инструктори в школите и се изменят правилата на играта. През този период ойна става много популярна в цялата страна.

След 1990 г. играта oйна претърпява голям спад, който почти довежда до изчезването на играта.

През последните години Румънската Федерация по ойна започва обширна дейност за възраждане на този спорт. Голяма част от традиционните центрове бяха реактивирани и бяха включени нови местности, така че в момента ойна се практикува в повече от 30 окръга.

_{Игрално поле за ойна}

Игрално поле

- Игралното поле е с размери 70 х 32 метра.Земята е разделена на три основни зони:

- зоната за схватка, дълга 5 метра и отделена от зоната за игра с линията за схватка.

- крайна зона, зона с дължина 5 метра, където играчите са безопасни и ограничени от зоната за игра от крайната линия.

- задна зона ("крайна зона") - зона с дължина 5 метра ограничена от игралната зона от задната линия

Игралната зона също е разделена на квадрати и триъгълници. В пресечната точка на линиите вътре в игралното поле има 2-метрови кръгове, които определят позициите на полузащитниците и крилата. Двата полукръга се използват за сервиране и удряне на топката. Има и опашка за чакащи играчи, чакащи своя ред.

Играчи

Има два отбора от 11 играчи, един за батиране и друг за хващане. Ролите в отбора се променят на полувремето.

Играчите на отбора за улавяне са поставени на следните позиции:

3 халфове

3 играчи от предна зона

3 играчи от задна зона

1 защитник, който е свободен да се движи в крайната зона

1 полеви играч, който е свободен да се движи в зоната за батиране

Играчите на отбора за удари сменят ролите си с напредването на ининга. Ролите са подредени както следва:

да чакат

да сервират топката

да удрят топката

да чакат да избягат

да тичат по водещата пътека

да седят в долната част

да тичат по пътеката за връщане

Всеки отбор има капитан (baci). Вторият полузащитник често е капитан, тъй като той може да хвърли топката във всеки противников играч.

И двата отбора имат право на петима резервни играчи.

Правила

Ойна е спортна игра, която се играе на открито, на правоъгълно поле, за предпочитане покрито с трева, между два отбора от по 11 играчи.

Играта започва, когато някой от удрящия отбор хвърли топката във въздуха, докато друг играч от същия отбор трябва да я удари с дървена пръчка и да я изпрати възможно най-далече. След това, ако топката бъде уловена от полевия отбор, играчът трябва да тича (със или без друг съотборник) по водещата пътечка и след това по обратната пътечка, опитвайки се да не бъде ударен от хващащия отбор. Ако той спре топката с дланта си, това не се счита за "удар". Играчът няма право да хваща топката и трябва да я пусне незабавно. Ако играчът бъде ударен във водещата пътечка, той е принуден да отиде в крайната зона. Ако бъде ударен в пътечаката за връщане, той се елиминира от играта.

Всеки път, когато ударената топка попадне на едно от квадратчетата/триъгълниците, се присъжда точка на удрящия отбор. Две точки се присъждат, ако топката пресече крайната линия и никакви точки, ако топката излезе извън границите.

Отборът на полето получава две точки всеки път, когато успее да удари играч, който тича по алеята.

Оборудване

Бухалката се използва от играчите на биещия отбор, когато удрят топката по време на игра и от двамата капитани на отбора, когато избират полето.

Бухалката (батата) трябва да е от твърда дървесина (бук, ясен и др.) Има формата на конусовиден ствол с дължина 90-100 cм, с диаметър 5 cм в единия край и 3,5 cм в другия край.

За деца бухалката е с дължина 75-80 см, с диаметър 4 см в единия край и 2,5 см в другия край.

Дръжката трябва да бъде снабдена с пръстеновидни канали с ширина и дълбочина 2 мм, отдалечени една от друга на 2 cм на дължина от около 20 cм, така че да не се изплъзва от ръката при удар на топката.

За да се осигури по-добро захващане, около дръжката на бухалката може да се увие гумена лента по същата дължина. Бухалката може да бъде снабден със стопер, който е част от дължината на бухалката.

Топка

Топката за ойна е сферично, с диаметър ок. 8 см, обиколка прибл. 25 см и тегло прибл. 140 гр. Изработва се от кожа и се пълни с конски, говежди или свински косми, в никакъв случай със стърготини, парцали, камъни, пясък или косми.

За игри между деца, топки с диаметър ок. 7 см, обиколка ок. 22 см, и тегло от ок. 100 гр.

Топката трябва да бъде направена от 8 парчета кожа, изрязани под формата на извити равностранни триъгълници и зашити заедно с един и същи цвят.

Точкуване

Хващащият топката противников играч може да спечели 2 точки за всеки състезател, ударен с топката от него.

Батиращите играчи от своя страна печелят точки, прехвърлящи топката над следните линии:

Топката пресича линията на 65 метра докато е в летеж и не пресича страничните линии, независимо от това е докосната или не от защитата – 2 точки

Топката попада в задната зона – 2 точки

Топката е докосната във въздуха от защитник и излиза от границите на полето, попадайки във вътрешността на задната зона – 2 точки

Топката излиза от границите на полето и попада в задната зона, без да бъде докосната от защитник – 1 точка

_{Играта ойна, изобразена на пощенска марка от Република Молдова}

Сравнение на играта ойна с бейзбола

Едно и също тегло за топката: около 140 грама и за двата спорта

В ойна се използва по-дълга и по-тънка бухалка

Един мач при ойна продължава само 30 минути

Отборите в бейзбола се състоят от 9 играча, докато тези в ойна са от 11

В ойна, защитниците могат също да отбелязва точки, чрез удряне с топката на бягащите по линиите противникови играчи, докато в бейзбола няма такава възможност.

Oйна и варианти на тази игра се практикуват и в съседни страни, където е имало или все още има румънско етническо или културно присъствие. Като част от програмата си да постави oină отново в светлината на прожекторите, Румънската федерация по ойна започва процеса на създаване на международна федерация. За да се създаде международна федерация, трябва да съществуват минимум три национални федерации, а две вече съществуват (румънската и молдовската). Румънската федерация започва разговори за основаване на клубове и федерации по ойна в съседни България и Сърбия и в Швеция. Предстоят демонстративни мачове в Сърбия.