Славеят Разбойник (рус. Солове́й-разбо́йник) се изобразява или под формата на човек, или под формата на мистериозно огромно същество с птичи крила, под които се огъва дъб. Описан е в източнославянската митология и староруските предания.

Свързан е със Змея - рогатият Сокол (Славей) в беларуския епос.

Вероятно Славеят Разбойник е бил реален човек. Най-вероятно това е бил княз, който е живял на остров на територията на сегашното село Зазимя (сега Броварски район на Киевска област). Селото се намира на 10-15 км от Киев, на брега на река Десна. В древни времена пътят за Киев е минавал през селото от град Остьор - през Десна и по суша - от цяла Северна Русия. Вероятно този княз е вземал данък от пътниците.

Най-старото писмено споменаване на Славея Разбойник датира от XVI век. Съдържа се в писмото на киевския благородник Филон Кмита, старейшина на Орша, до Остафий Волович, троцки кастелян (служители (чиновници) в град Троки (сега Тракай) на Великото Литовско княжество (от 1569 г. като част от Полско-Литовската Жечпосполита), от 5 август 1574 г. В писмото Кмита го нарича Соловя (Соловей) Будимирович и го споменава заедно с Иля Муромец (Муравлянин) като силни богатири:

„Защото ще дойде време, когато Иля Муравленин и Соловя Будимирович ще бъдат необходими, ще дойде време, когато нашите услуги ще бъдат необходими!“

_{Силният богатир Славей Разбойник. Лубок. 1700-е години}

Легендата за Славея Разбойник е открита от П. И. Мелников в един от ръкописните сборници от XVII век и публикувана в „Нижегородски губернски ведомости“ през 1845 и 1847 г.

"В древни времена там, където сега се намира Нижни Новгород, е живял благороден, силен мордвин на име Скорец. Той е бил приятел и другар на друг, също толкова знатен, също толкова силен мордвинец - Славея, същият, който е бил свързан с Иля Муромец."

Преди приемането на християнството имената на птиците са често срещани сред мокшите и ерзите – субетнически групи на мордовския народ.

Както твърди епоса, богатирът Иля Муромец отишъл в Киев, идвайки от Чернигов, по пряк път, положен от Славея Разбойник, който точно тридесет години не пропускал нито конник, нито пешеходец и убивал не с оръжие, а със свиренето си. Иля Муромец излязъл на открито поле и видял богатирските отпечатъци, и яздел покрай тях, и стигнал до онези Брински гори, до онази утъпкана кал, до онези калинови мостове (Калинов мост е мостът през река Смородина в руските приказки и епоси, свързващ света на живите и света на мъртвите) и до онази река Смородинка. Славеят Разбойник го чул смъртта му и изсвирил силно с разбойническата си свирка; но юнашкото сърце не се уплашило. И, като изминал Муромец още десет версти, Славеят Разбойник изсвирил по-силно и от товя свирене конят на Илия Муромец се препънал. Иля Муромец дошъл точно под гнездото, усукано на девет дъба и Славеят Разбойник, седейки на гнездото, видял светия герой и подсвирнал, и искал да убие Илия Муромец.

На изток от град Карачев (Брянска област) се намира село с епичното име Девет Дъба (Орловска област), което е в Бринските гори. Има и река Смородинка, спомената в епоса.

_{Иван Яковлевич Билибин. Славеят Разбойник и Иля Муромец}

Академик Ягич се опитва да обясни произхода на Славея Разбойника от легендите за Соломон, но няма достатъчно данни за такова обяснение.

В. Ф. Милер сближава славея-разбойник с иранската птица Симург, с героите Аулад, Кергсар и бялото чудо. Може би затова Славеят Разбойник е изобразен с тюркски вид. В приказката за Еруслан Лазаревич намира паралел на Славея Разбойник в образа на пазача Ивашка.

Професор Халански, обединявайки съответната легенда за Илия Муромец с германските легенди за Тетлейф, вижда в славея-разбойник отражение на образа на Зигурд.

Ф. И. Буслаев сочи историческата основа за идеята за разбойника в хрониката за разбойника Могуте. Като цяло литературната история на "Славеят Разбойник" все още не е напълно изяснена.

През XVII век образът на Славея Разбойник, който е съвсем човешки, е широко използван в руското декоративно и приложно изкуство. Известни са плочки с изображението му на кон, както теракотени, така и глазирани (антични и многоцветни).

_{Славеят Разбойник, илюстрация към „Сборник руски приказки“, 1916}

Образът на Славея Разбойник в киното:

1956 г. — „Иля Муромец“ (СССР)

1973 г. - във филма "Златни рога" се появява героят Славей Разбойникът младши.

1974 - "Иван да Маря"

1982 - "Там, по незнайни пътеки..."

2002 - "През тридесет и девет земи"

2004 - "Богатири Online"

2012 - "Славеят Разбойник".

2013 - "Трима богатири" (мюзикъл)

2016 - "Съпруга"