Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com
facebook
instagram
twitter


Народни носии





С КАКВА СКОРОСТ СЕ РАЗШИРЯВА ВСЕЛЕНАТА

29.10.2022

Ново голямо проучване на далечни свръхнови дава възможност да се оцени съдържанието на тъмна енергия във Вселената и да се изчисли скоростта на нейното разширяване.

За оценка на космическите разстояния се използват светещи тела стандарти - отдалечени обекти с точно известна светимост. Те включват, например, свръхнови тип Ia, които са свързани с термоядрени експлозии на бели джуджета, които са изтеглили твърде много материал от съседна звезда. За кратко време такива тела могат да светят по-ярко от цяла галактика и да станат видими на разстояния от милиарди светлинни години. Тъй като експлозиите възникват при достигане на строго определена маса, истинската им яркост е почти еднаква, а видимата яркост зависи от разстоянието. Това позволява да се използват като светлини стандарти.

В края на 90-те години на миналия век свръхнови тип Ia направиха възможно да се забележи ускоряващото се разширяване на нашата Вселена. Оттогава се появиха нови наблюдения, които уточняват скоростта на този процес. Преди няколко години астрофизиците анализираха яркостта на около хиляда далечни свръхнови. Сега те допълниха и разшириха тези данни: новото проучване Pantheon + вече включва повече от 1500 свръхнови на разстояния до 10,7 милиарда светлинни години. Това позволи отново да се оцени скоростта на разширяване на Вселената, съдържанието на тъмна материя и енергията в нея. Доклад за работата е публикуван в The Astrophysical Journal.

Според тези оценки 33,8 процента от нашия свят е гравитираща материя, обикновена и тъмна. Останалите 66,2 процента са тъмна енергия, мистериозно образувание, свързано с разширяването на Вселената. Скоростта на това разширение се описва от константата на Хъбъл, която астрономите са определили на 73,4 километра в секунда на мегапарсек. С други думи, нашата вселена се разширява със скорост от почти 260 хиляди километра в час на всеки мегапарсек, което от своя страна е около 3,26 светлинни години. Това е малко повече от предишните оценки, получени от наблюдения на свръхнови.

За съжаление, тези цифри не разрешават добре известната космологична криза, свързана с константата на Хъбъл. Проблемът е, че данните от различни наблюдения дават значително различни резултати. По-специално, изследванията на микровълновия фон на Вселената показват по-ниски стойности на константата - 66,9 километра в секунда на мегапарсек. Резултатите от Pantheon+ само разширяват разликата между тези стойности. Проблемът остава, изисквайки нови модели, които да обяснят тази разлика.

 Ивайло Лазаров
ivobg.net
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |