News

Минната академия или Банска академия (имена: до 1770 г. практическо училище, 1770 – 1846 г. Минна академия, 1846 – 1904 г. Минно-горска академия, 1904 – 1919 г. Минно-горско висше училище) е първоначално австрийска, а по-късно унгарска минна академия. По това време Словакия е част от Кралство Унгария, съставна част на Хабсургската монархия.

Прекият предшественик на Минната академия е Минното училище (Berg Schola), основано през 1735 г., което първоначално се основава на по-стари форми на обучение за бъдещи служители в минното дело. Първият му преподавател е Самуел Миковини - словашки инженер, математик, геодезист и картограф. В отговор на искането на пражкия миньор Ян Тадеаш Антонин Пейтнер, виенските централни власти решават в края на 1762 г. да създадат практическо минно училище за цялата Хабсбургска монархия. През 1763 г. е създадено Висшето минно училище, преименувано през 1770 г. на Минна академия. Езикът на обучение в академията е немски до 1867 г., след това преподаването е на унгарски.

През 1763 г. Николаус Йозеф Фрайхер фон Жакен, виенски лекар, химик, минералог, ботаник и химик от Австрийска Холандия, е назначен за първи преподавател (в катедрата по химия, минералогия и металургия). Той обаче започва да чете лекции едва година по-късно.

През 1765 г. виенската съдебна камара призовава австрийския ентомолог Николаус Пода фон Нойхаус, йезуитски отец от Щайерске Храдец, в новосъздадения отдел по математика, физика и механика. И накрая, като последен преподавател в тази начална фаза на Минната академия, немският минен учен Kрищоф Tраугот Делиус получава катедрата по минно инженерство и камерализъм (счетоводство).

След създаването на този трети отдел предлагането на професионално обучение е пълно според тогавашното разделение на минната наука. Цялото проучване получава обвързваща рамка под формата на учебен план и училището е преименувано (вероятно по примера на Електорално-саксонска минна академия във Фрайберг, германско учебно заведение, което е наречено така от самото си създаване) на Минна академия (Bergakademie).

_{Сградата на Минната академия в Банска Щявница на пощенска картичка от 1918 г.}

По същото време като Минната академия във Фрайберг, Саксония, основана през 1765/66 г., е създадена първата институция за академично обучение в областта на монтанистиката (науката за минното дело и металургията). Официално носи името Минна академия (Bergakademie) през 1770–1846 г. През 1846 г. е преименувана на Минно-горска академия (Berg- und Forstakademie).

Особено в областта на химическите науки образованието е имало висока международна репутация. При последователите на Жакен, италианско-австрийският естествоизпитател Джовани Антонио Скополи и унгарският химик и специарист по минно дело Антон Леополд фон Рупрехт, практическото обучение в лабораторията продължава да бъде от основно значение. Това донася признание и от чуждестранни посетители.

По това време броят на студентите в академията непрекъснато нараства до средата на XIX век. Този факт обаче невинаги се отразява положително на обучението в Минната академия. Липсата на кадрови капацитет и понякога пренебрегваното оборудване оказват все по-негативно влияние върху качеството на образованието. Това развитие довежда до поредица от кризи, на които отговорът не е напълно успешно търсен в началото на 1830-те и средата на 1840-те години. Правят се няколко опита за реформи, но едва в средата на XIX век те придобиват системна форма.

През 1847-1849 г. в академията преподава Кристиан Доплер – известен австрийски физик, на чието име е кръстен т. нар. Доплеров ефект.

Бързият растеж на други възможности за техническо образование през първата половина на XIX век, голямата криза през времето на Австрийската революция от 1848/1849 г., когато повечето студенти се преместват в новото минно висше училище в австрийския град Леобен, днешния минен университет в Леобен, и унгаризацията на преподаването след австро-унгарското споразумение през 1867 г., избутва академията на заден план, което също се свързва с отстъплението на минното дело в Банска Щявница.

През 1881 г. за ръководител на катедрата по металургия на желязото в Банската академия в Банска Щявница e поканен Вилям Шолц, унгарски инженер-металург и изобретател, един от известните преподаватели в историята на аказемията. Той, например, преподава Учението за горивата. Между 1892 и 1896 г. работи като заместник-директор на академията.

През този период образованието и организацията са значително модернизирани. В Банска Щявница, през 1891-1892 г., Шолц е председател на Дружеството за минна и металургична литература, от което - със значителния принос на Шолц - е създадено на 27 юни 1892 г Унгарското минно и металургично дружество (OMBKE), на което той е изпълнителен заместник-председател до пенсионирането си през 1901 г. По време на кариерата си Шолц създава няколко изобретения, които основно подобряват технологията за зареждане на доменни пещи, както и за улавяне на технологични газове. Заедно със Щефан Фарбаки, словашки математик и физик, разработват устройство за непрекъснато производство на воден газ.

Около 1900 г. са предприети няколко неуспешни инициативи за преместване на висшето училище от Банска Щявница в Будапеща.

_{Бившата сграда на ректората на Минната академия в Банска Щявница от края на XIX век. Снимка от 2015 г.}

Създаването на Чехословакия през зимата на 1918/19 г. в крайна сметка довежда до заминаването на учителите в гр. Шопрон в Унгария през следващата година, където това училище все още съществува днес като Западен унгарски университет. През 1950-1957 г. Минният факултет се премества в унгарския град Мишковец, където е създаден Университетът за тежка промишленост, докато факултета по горско стопанство остава в Шопрон.

В Словакия факултетът по минно дело, екология и мениджмънт на TУ Koшице претендира за духовното наследство на Минната академия, което е потвърдено от Декларацията на наследниците на духовното наследство на известната Минна академия през 2001 г. След като Минната академия е преместена в Шопрон, в кампуса на академията в Банска Шявница е създаден факултет по химия, минно дело и горско стопанство, които все още функционират частично там днес. Комплексът от сгради е обявен за национален паметник на културата през 1961 г.

Минната академия в Банска Щявница все още има висока репутация в Унгария. През 2014 г. традициите на студентите от Щявница, съхранени в университетите в Шопрон и Мишковец, са включени в списъка на унгарското духовно културно наследство.