Елена Пископия е родена в двореца Лоредан на Канал Гранде, Венеция, на 5 юни 1646 г. Тя е трето дете на Джован Батиста Корнер Пископия и неговата любовница Дзанета Бони. Баща й, принадлежи към едно от най-важните семейства на венецианската аристокрация, майка й е селянка от много бедно селско семейство. Дзанета вероятно е избягала във Венеция, за да се спаси от глада, където скоро става любовница на Джован Батиста.

Родителите на Елена не са били женени по време на нейното раждане. По този начин Елена не е член на семейство Корнаро по рождение, тъй като венецианските закони забраняват на незаконните деца на благородниците да се радват на благороднически привилегии, дори ако са признати от аристократични родители. Джован Батиста и Дзанета се женят официално през 1654 г., но децата им са лишени от благородническата привилегия, което тревожи Джанбатиста. Поради произхода на майката, двамата им синове Франческо и Джироламо не са могли да бъдат регистрирани в Златната книга на благородниците до 1664 г., когато бащата получава желаното признание, като плаща 105 000 дукатa.

Древната фамилия Корнер в продължение на векове е била чуждо за големите магистрати на Република Венеция, но престижът на името, наследството и културата остават. Сред роднините на Джован Батиста имената на пра-пра-дядото Алвизе, известен писател и меценат, на дядо Джакомо Алвизе Корнер, учен, приятел на Галилей, на баща му Джироламо, учен по физика, и на чичо му Маркантонио, който е създал важна библиотека, открояваща се и колекция от картини и научни инструменти.

Вероятно Джован Батиста, когато е забелязал качествата на дъщеря си, е благоприятствал нейното културно израстване и обществен успех по всякакъв начин: всъщност е било доста необичайно, че по това време жена се появява в областта на образованието и подобно изключение би помогнало за придава още повече блясък на фамилното име. Самата Елена като че ли е осъзнавала „напразното задоволство“, демонстрирано от баща й, но не е искала да го разочарова, макар че е нямала намерение да придобива ерудиция, с която да парадира по салони и академии.

През 1664 г. Джован Батиста става прокуратор на Сан Марко де Супра, ковчежник на Сан Марко, желана позиция сред венецианското благородство, като става втори след дожа на Венеция. Баща й многократно се е опитвал да уреди годеж на Пископия, но тя отхвърля всеки мъж, тъй като на 11-годишна възраст дава обет за целомъдрие.

Като доказателство за нейната склонност към уединено съществуване, през 1665 г. Пископия става бенедиктински облат, избор, който изглежда е компромис с нейното религиозно призвание: по този начин, същевременно спазвайки правилата на Ордена, тя успява да избегне монашеско затваряне, за да може посещава светската среда, в която може да намери свобода и средства да продължи обучението си.

Баща й иска да й осигури най-доброто образование: до 1668 г. нейни гръцки учители са Джован Батиста Фабрис, енорийски свещеник на църквата Сан Лука, а по-късно Алвисе Градениго, библиотекар на Марчиана, който живее дълго време в Гърция; каноникът на Сан Марко Джовани Валие й дава уроци по латински. Може би йезуитът Карло Маурицио Вота й предава научвни познания, а Карло Риналдини, професор в Пиза и след това в Падуа, я обучава по философия. Тя също така научава иврит и испански от равин Шемел Абоаф и теология от Феличе Ротонди, който по-късно става учител в Университета в Падуа.

_{Анонимен: Портрет на Елена Корнер, Библиотека Амброзиано, Милано}

Вече известна сред италианските учени със своята ерудиция, Пископия е добре дошла през 1669 г. в Академия дей Риковрати в Падуа и по-късно в академиите на Инфеконди от Рим, на Интронати от Сиена, на Eранти от Бреша и в тези на Додоней и Пасифичи от Венеция. Нейната слава се простира и в чужбина: кардинал Фредерик от Хесен-Дармщат я консултира през 1670 г. по проблемите на твърдата геометрия; от Женева Луиз дьо Фроте, племенник на известния лекар Теодор дьо Майерн, приканва Грегорио Лети през 1675 г. да включи Пископия в своята колекция от биографии на известни хора L'Italia reignante; през 1677 г. кардинал Емануеле дьо Буйон поръчва на двамата учени Шарл Като дьо Корт и Лудовик Еспине дьо Сен-Люк да я изпитат и те остават възхитени.

След като Корнер провежда публичен дебат по философия на гръцки и латински във Венеция, баща й поисква академията в Падуа да присвои на дъщеря му степен по теология; на предложението се противопоставя на епископа на Падуа, кардинал Грегорио Барбариго, чието упълномощаване като ректор на университета е обвързващо. Той твърди, че е „глупост жена да бъде доктор“ и че това „ще ни направи смешни пред целия свят“. Бащата на Елена не се поддава: между двамата мъже започва честа размяна на писма. В крайна сметка е постигнат компромис: епископът позволява на момичето да завърши философия: на 25 юни 1678 г. Елена Корнаро взима дисертацията и е приета в Колегията на лекарите и философите на академията в Падуа, въпреки че не може да преподава, тъй като е жена.

По време на следването си Пископия винаги е живяла във Венеция и се премества в Падуа след дипломирането си, отивайки да живее в престижния Палацо Корнер - който сега включва музея Лоджия и Одео Корнаро - построен от пра-пра-дядото Алвизе. Здравето й е подкопано от дългите изследвания и аскетични изпитания, на които е подложена; често боледува за дълги периоди. В Падуа Пископия продължава да учи интензивно. Здравословното й състояние й се влошава и тя умира от гангрена на 26 юли 1684 г. Погребана е в църквата Санта Джустина.

_{Прозорецът на Мемориалната билиотека Томпсън, САЩ, изобразяващ актът на връчване академичната награда на Елена Корнер.}

Наследство и памет

Изглежда, че Пископия е уредила да бъдат унищожени всичките й ръкописи и малкото останали документи, състоящи се от морални и религиозни беседи и някои стихотворения.

Нейната преждевременна смърт е отбелязана с възпоменателни служби във Венеция, Падуа, Сиена и Рим. Писанията й, публикувани в Парма през 1688 г., включват научни беседи, преводи и религиозни трактати. През 1685 г. университетът в Падуа изсича медал в нейна чест. През 1895 г. абатството на английските бенедиктински монахини Матилда Пинсент в Рим премества останките на Елена Пископия в нов ковчег с възпоменателна плоча.

Джейн Смит Гърнси пише книга за живота й, озаглавена „Лейди Корнаро: Гордостта и чудото но Венеция“, публикувана през 1999 г. По-ранната творба на Франческо Лудовико Маскието, Елена Лукреция Корнаро Пископия, първоначално написана на италиански през 1978 г., не е преведена на английски до 2007 г.

На Елена Пископия е посветен кратерът Пископия с диаметър 26 км на планетата Венера.

В Палацо дел Бо, седалището на университета в Падуа, има ненй статуя, а в базиликата Сант Антонио – неин бюст.

В библиотеката на Васар Коледж в гр. Пъкипсий, САЩ, тя е изобразена в цветен витраж.

Площад в град Рубано, кръгово кръстовище в град Болоня, улица в градчето Барцано, градчето Чеза, градчето Стангела, община Кадонехе, град Сан Джорджо деле Петриче и град Торе дел Греко носят нейното име.

Някои училища са посветени на нея: държавната гимназия Eторе Maйорана-Eлена Корнер в град Мирано, Държавният професионален институт за храна, вино и хотелиерство в град Йезоло, Държавният Всеобхватен институт в градчето Фосо, а също така е именувана на нея и основната зала на И. И. С. Маркони в град Империя. В университетската област на нея са посветени класни стаи във Факултета по литература и философия на университета в град Тренто (стая номер 421), в двореца Антонини на университета в град Удине (стая 7).

На Елена Пископия е посветена плоча на стената на Палацо Дандоло Фарсети, Венеция.

Общинската библиотека на Епископи, (близо до Лимасол), в Кипър е именувана на нея.

XV Община Рим с решение №10 от 23 април 2012 г. новата градина на via della Magliana Antica е именувана на нея.

Според различни източници, други жени са получили дипломи по-рано от Елена Корнър. Сред най-известните Бетисия Гоцадини, доктор по канонично право в Болоня през 1236 г., Костанца Календа, доктор по медицина в Неапол през 1422 г. и Изабела Лоза, доктор по теология в Кордова през XVI век.