News

Магнолия зиболди е растение от рода Магнолия, семейство Магнолиеви. Магнолия е родово име, дадено в чест на Пиер Магнол, ботаник от Монпелие (Франция). Зиболди е епитет, даден в чест на немския ботаник д-р Филип Франц фон Зиболд (1796–1866).

Магнолия зиболди е описана е от германския ботаник и птеридолог Карл Кох и публикувана в Hortus Dendrologicus 4, № 11. 1853. Hortus Dendrologicus е книга с илюстрации и ботанически описания, написана от Карл Кох и издавана през 1853-54 г. под името Hortus dendrologicus.

Магнолия зиболди е известна е също и като магнолия на Зиболд, дърво хамбак, корейска планинска магнолия, магнолия Ояма, както и лятна магнолия.

_{Магнолия зиболди в своето местообитание}

В Северна Корея това дърво се нарича мокран (木蘭)." Мокран означава „орхидея, която цъфти на дърво“. Но на корейския полуостров официалното име на тази магнолия е дърво хамбак, наричана също и корейска планинска магнолия. През май 1964 г. севернокорейският държавен лидер Ким Ир Сен, който е отседнал в курорт в провинция Северна Хванхе, казва: „Да видиш такова красиво цъфтящо дърво и да го наречеш "цветното дърво хамбак", донякъде се усеща съжаление. Според мен би било по-добре да се нарече "орхидея, която цъфти на дърво".

В ориенталската медицина това растение се нарича още Хеониемокран и неговите цветни пъпки са ефективни за пронив изпотяване и се използват като лекарство за лечение на жлъчка.

_{Смесена гора в планините на Корея}

Магнолия зиболди е голям храст или малко дърво с височина 5-10 м. Стволът се разклонява точно над земята и образува фуниевидна, разперена корона. Листата са елипсовидни до яйцевидно-продълговати, 9-16 см (рядко 25 см) дълги и 4-10 см (рядко 12 см) широки, с 6-12 венчелистчета. Плодникът е зеленикав, а тичинките са червеникаво лилави или зеленикаво бели. Големите му чашковидни цветове се появяват в началото на лятото.

Това растение се отглежда в градини. Вирее добре в близост до потоци. Принадлежи към най-зимоустойчивите представители от този вид. Цъфтежът настъпва през май-юни, а плододаването - през септември-октомври. Размножава се чрез резници, семена и наслояване.

Естественият ареал на магнолията Зиболди е разделен на три зони. Първият обхваща Корея, достигайки вулкана Чанбайшан на север, който е близо до границата с руския Далечен изток. Вторият заема южната част на Японската островна дъга. Третият се простира до планините на Китай: от покрайнините на платото Юнгуи до покрайнините на Шанхай. В китайско-тибетските планини магнолията зиболди е заменена от подобни на нея видове. Един от тях е магнолия на Уилсън.

Обитава стръмни планински склонове, които се спускат от хребети до бреговете на потоци и бързи реки. Почвите са слаби, понякога каменисти. Те са обгърнати от влагата на облачните завеси за дълго време и редовно се напояват от мусонни дъждове, но бързо губят влага. Когато настъпва сезонът на студените сухи ветрове, духащи от Сибирския антициклон, магнолията губи големите си листа. Мразовитите зими на Чангбайшан контрастират с меките условия в субтропичната част на ареала на този вид.

Тази магнолия достига максималната си гъстота във височинната зона на смесените иглолистно-широколистни гори, където големи площи се падат на вторични дъбови гори. Основата на такива гори е монголски дъб, амурска липа, корейски кедър и целолистна ела.

В пояса от смесени широколистни и вечнозелени гори, магнолията едва пробива през гъсти гъсталаци от бамбук джудже, стиракс, вълчелистник, японски остролист и линдери.

В планината Хуангшан магнолията зиболди, заедно с цилиндричната магнолия и храста енкиантус, расте във вторични нискорастящи дъбови гори, възникнали на границата на потенциално първични гори от бук на Eнглер и скални гори от тайвански бор.

_{Цъфтеж на магнолия зиболди}

Магнолия зиболди се отглежда като декоративно дърво в градините. Това е една от най-издръжливите магнолии, успешно отглеждана чак на север до Arboretum Mustila – дендрарий, разположен в южната част на Финландия. Сортът "Colossus" е спечелил наградата за градински заслуги на Кралското градинарско дружество.

Мразовитите блатисти падини са противопоказни за магнолията зиболди. Препоръчително е да се покрива, за да се предпазе от силни студени ветрове. Препоръчва се да се засажда в частична сянка, в противен случай съществува риск от изгаряния, но в северните ширини се допускат открити слънчеви места. Възвратните пролетни студове застрашават бъдещия цъфтеж, ако вегетационният период започне твърде рано или периодът без замръзване е кратък.

Този вид магнолия се засажда самостоятелно или на малки групи в паркове и градински парцели. Не трябва да има сгъстяваване, разстоянието между стволовете трябва да бъде няколко метра. Оптималното време за трансплантация е пролетта. Предпочита леко кисели плодородни почви. Магнолията е най-добре поставена по такъв начин, че посетителите да гледат нейните увиснали цветя под ъгъл нагоре.

Магнория зиболди е сравнително устойчива на болести и неприятели. Възможните проблеми, които са общи за магнолиите са: листни въшки, бактериално изгаряне и гъби. Бръмбарите не само ядат цветовете й, но и стават техни основни опрашители.

Подвидовете включват:

Magnolia sieboldii subsp. sieboldii - Среща се в Корея и съседните провинции на Китай. Дърво или голям храст; цветове с 9-12 венчелистчета и червеникаво-лилави тичинки. Размерът на листата обикновено не надвишава 16 см.

Magnolia sieboldii subsp. japonica K.Ueda - Среща се в Япония и източен Китай. Нисък храст; цветове с 6 венчелистчета и зеленикаво-бели тичинки.

Magnolia sieboldii sinensis. Югозападен Китай (Съчуан); подобни цветя като в subsp. sieboldii; по-стари листа, обикновено до 22 cм.