Хазена (чеш. házená), наричана също и национална хазена (чеш. národní házená), е отборен спорт с топка, който първоначално е бил предназначен да се играе само от жени. Този спорт е един от предшествениците на хандбала. Играта хазена е много подобна както на хандбала, така и на т. нар. голям хандбал (наричан също и хандбал на трева, както и хандбал на открито). Името й произлиза от чешката дума „хазет“ (чеш. házet), която означава хвърлям. В Полша играта хазена се е наричала също и йорданка.

Принцип на играта

Всеки отбор има 7 състезатели. На полето има 3 нападатели, 2 защитници или халфове, 1 краен защитник (бек) и 1 вратар. Игралната зона е разделена на 3 третини: защитна, централна и атакуваща, като и трите са с еднакви размери. Играе се със специална топка, която играчите могат да докосват само с ръце. Всеки играч може да задържи топката само 2 секунди. След това играчът трябва да удари топката по земята или да я хвърли. Един играч може да направи това максимум 2 пъти. Целта на играта е да се изпрати топката във вратата на противника, като се отбележат колкото се може повече голове. Отборът, отбелязал повече голове в края на мача, след 60 минути игра, печели срещата.

_{Състезател от чешкия отбор „Весели над Моравоу“ по време на атака.}

Нападател

Нападателят може да се движи само в атакуващата и централната третина и може да влезе във вратарското поле на противника. Основната му задача е да отбележи гол. Той не може да стои или да скача във вратарското поле, докато стреля.

Полузащитник и защитник

Полузащитникът има право да се движи в централната и защитната половина, но не може да влиза във вратарското поле. Неговата задача е да попречи на противника да стреля във вратата. Същата роля изпълнява и крайният защитник (разговорно наричан бек), който също може да се движи във вратарското поле.

Вратар

Вратарят може да се движи в централната, защитната третина и вратарското поле. Неговата задача е да парира ударите на съперника в собствената си врата. Може да удря топката и с крак.

_{Размери на игралното поле}

Игрално поле

Игрището е с формата на правоъгълник с размери 45х30 м (допустимо отклонение -5%). Настилката на площадката е от изкуствени или естествени материали. Игралното поле трябва да бъде маркирано с ясно видими и контрастни линии с цвета на повърхността му с ширина 6-8 cм. Полето е разделено от линии, успоредни на разделителната линия, които очертават три третини с еднакви размери - защитна, централна и атакуваща. Защитната половина на един отбор е едновременно атакуваща половина на противника.

Врати

Вратите са с ширина 2х2,40 м, за младежи и девойки - 2х2,20 м. Те се състоят от квадратни греди (две), отстоящи на 2 м една от друга и свързани на височина 2,40 м с напречна греда. Страничните греди и напречната греда на вратите са боядисани в бяло.

Топка

Топката е изработена от кожа или синтетичен материал. Обиколката й не трябва да бъде по-малка от 580 мм и по-голяма от 605 мм. В началото на мача теглото й трябва да бъде минимум 290 грама и най-много 420 грама.

Брой играчи

Един отбор може да има максимум 15 играча - 6 полеви играча и 1 вратар. В началото на играта всички играчи, които са вписани в протокола от мача, трябва да излязат на полето. В края на 1-то полувреме и в началото на 2-то полувреме започват само 7 играчи (вратар, защитник, двама полузащитници и трима нападатели). В края на мача всички играчи започват отново.

Смяна на играчи

Смяната е възможна само в собствената половина на средната третина, където се намира собствената смяна. Резервните играчи могат да заменят всеки играч (с изключение на отстранените) по всяко време на играта, включително и вратаря (от вратар).

Екипировка на играчите

Целият отбор трябва да бъде облечен в един и същ спортен екип с еднакъв цвят на фланелките и гащетата. Само вратарите трябва да имат фланелка с различен цвят от играчите на полето. Всички играчи, включително вратарите, трябва да имат номер на гърба на фланелката в цвят, различен от цвета на фланелката. Защитниците трябва да носят ленти на ръката, които да ги различават от крайния защитник (бека).

Игрално време

За възрастни и юноши игралното време е 2x30 минути, за ученици - 2x25 минути. Паузата между първото и второто полувреме е 10 минути. Всеки отбор има право на тайм-аут от максимум 1 минута за всяко полувреме. Времето за почивка (време) се добавя към играта. Капитанът, мениджърът, треньорът или играчът, представляващ капитана на терена, може само да поиска тайм-аут от съдията, като направи регламентирана жестикулация при прекъсната игра.

Обхват на движение на играчите

Вратарят и защитникът могат да се движат и играят в собствената си защитна третина, включително вратарското поле и в централната третина. Полузащитниците могат да се движат и играят в собствената си защитна третина извън вратарското поле и в централната третина. Нападателите могат да се движат и играят в централната половина и атакуващата третина (защитната третина на противника), включително вратарското поле, но не могат да стрелят към вратата от вратарското поле.

Засада

Веднага след като топката премине от средата към атакуващата третина (защитната третина на противника), полузащитниците на атакуващия отбор трябва да напуснат собствената си защитна третина и да се преместят в атакуващта третина възможно най-бързо. Това е при условие, че нито един противников играч не остане в своята защитна третина. Те могат да се върнат в своята защитна третина само когато топката се върне в централната третина или противников играч премине в тяхната защитна третина. Ако един или двамата полузащитници не спазват тази разпоредба, те се поставят в засада и се отсъжда наказателен удар срещу техния отбор в противниковата защитна третина. Наказателният удар се изпълнява от центъра на терена и полузащитникът, който е извършил нарушението, или полузащитникът, отбелязан от съдията (при провинение на двамата), трябва да остане в защитната третина на противника, докато съдията не свири. Играчите на атакуващия отбор могат да попречат на връщането на полузащитника.

Изпълнение на хвърляния

Всяко хвърляне трябва да бъде направено в рамките на 2 секунди след свирката на съдията. Съдията е длъжен да разреши бърза смяна на вратарите преди изпълнението на дузпата и свободния удар. С изключение на хвърлянето от вратата и хвърлянето, всички хвърляния се правят от място. Играчът трябва да стои на единия или двата крака, когато изпълнява хвърлянето. От свирката на съдията за хвърлянето до момента на изпълнението му, играчът с топката не трябва да тича, да напредва, да крачи или да стъпва в която и да е посока. Преди да извършат хвърлянето, съотборниците и противниковите играчи трябва да са на разстояние най-малко 4 м от играча, който извършва хвърлянето.

Хвърляне на топката извън границите

Ако играчът играе с топката отвъд ограничителната линия, противниковият играч хвърля топката в игра от мястото, където топката е преминала в ограничителната линия.

Хвърляне от вратата

Вратарят изпълнява хвърлянето:

- ако състезател играе с топката зад голлинията на противника (извън вратата),

- ако при стрелба към вратата вратарят избие топката във вратарското поле от собствената си врата(но не и след като тя отскочи от гредата).

Хвърляне от корнер

Ако играч (с изключение на вратаря по време на вратарско спасяване) играе с топката зад собствената си голлиния (извън вратата), нападателят на противника вкарва топката в игра. Един халф на защитаващия се отбор излиза извън защитната зона в момента на ъгловия удар.

Игра на вратаря

Вратарят може да спира, да отскача, да рита топката с крак във вратарското поле и то само при стрелба към вратата. Ако вратарят използва тези предимства умишлено, включително игра с крак при всяка друга намеса във вратарското поле, съдията ще отсъди наказателно хвърляне.

Игра с топка

Играч може да държи топката (дори да лежи на земята) или да се движи с нея за максимум 6 секунди. Топката обаче може да бъде хвърлена през главата или да отскочи от земята, но не повече от два пъти подред. Не е позволено да се избива топката от ръката на противника по никакъв начин. Ритане на топката или удряне на топката с крак, т.е. частта на крака от коляното надолу, включително коляното, не е разрешено. Не е позволено умишлено хвърляне на топката в краката на противника.

Стрелба към вратата

Може да се стреля към вратата по време на игра, от ъглов удар, от свободен удар и от дузпа. Играчът може да хвърли топката с едната или двете си ръце или да чукне топката във вратата с ръцете си или всяка друга част от тялото си, с изключение на краката си, извън вратарското поле на противника. Позицията на краката винаги е определяща за преценка на правилността на стрелбата към целта. При стрелба със скок, играчът не трябва да се приземява извън вратарското поле, след като е извършил хвърлянето.

Отбелязване на гол

Гол се отбелязва, ако топката премине по земята или във въздуха с целия си обем над голлинията между гредите и напречната греда и атакуващият отбор не е нарушил правилата.

_{Вратар се опитва да парира противников удар.}

Възникване на играта хазена

През втората половина на XIX век и началото на XX век, когато Чехия е част от Австро-Унгарската империя, различни спортни игри стават популярни, особено сред учениците. Студентите често не срещат разбиране от своите преподаватели, общото мнение е било, че спортът отвлича вниманието на младите от обучението. Всичко се променя с постановление на австрийското министерство на образованието от 1890 г., в което на училищата се нарежда да се посветят и на физическото възпитание. Футболът е бил най-популярен, но училищните преподаватели не са подкрепяли много практикуването му и се опитват да въведат други игри. Затова не е изненадващо, че трима учители по физкултура са свързани с основаването на играта хазена.

Първият от тях, чехът Вацлав Карас, учител в училището за недвижими имоти в гр. Смихов(днес част от Прага), нарича тази игра хвърлянка с носене (чеш. vrhaná s přenášením)и я описва през юни 1905 г. в специализираното списание „Вихова телесна“, издавано в гр. Бърно. Полето е било разделено напречно на 4/4 и деветте играчи не са имали право да напускат своите четвъртини. Всеки отбор е имал две тройки нападатели, двама крайни защитници и вратар. Отправяли са се удари към намалените врати за правото да се изпълни начален удар.

Вторият, който се намесва в развитието на играта хазена, е чехът Йозеф Кленка, неуморен пропагандатор на младежките игри, ръководител на Чешки Сокол (чешко младежко спортно движение)и по-късно инспектор по физическо възпитание в средните училища. Вместо футболни врати той въвежда мишени, т.е. кръгове с диаметър 1 м, закрепени на стълб на 1,5 м от земята. Те са били облепени с боядисана хартия като шахматна дъска. След всеки гол, т.е. прекъсване, кръгът се е залепвал отново, по-късно кръговете се разменяли. Игрището е било 25 м-30 м широко и 50 м дълго. Отборите са се състояли от шест играчи и топката е можела да се „гони с ръце“, което тогава е бил терминът, обозначаващ елемента дрибъл. Играта променя името си – новото й название е целева (чеш. cílová), което означава „свързана с цел“. Кленка представя играта и пред публиката на 5-ия общосоколски сбор в Прага през 1907 г., където се играе от „кръжок на господата и дамите“, който тогава е бил своеобразен обществен и спортен клуб в Прага.

Окончателната корекция на правилата за хандбал е направена от чешкия учител по гимнастика Антонин Крищоф, родом от гр. Домажлице. Той е първият организатор на физическото възпитание в Чешкия технически университет в Прага. Новата игра, която Крищоф модифицира по модела на Карас и Кленка, първо е наричена от него Кленка целева, но впоследствие той се връща към използването на вратите и дава друго име на този спорт - хазена. Игрището е с правоъгълна форма с размери 25 х 45 м и е разделено на третини. Вратите са били с ширина 2 м и височина 2,50 м, вратарското поле е било правоъгълно с размери 4 х 6 м, като в него не се е допускал състезател от противниковия отбор. Отборите са се състояли от седем души, в противен случай броят им е могъл да варира в зависимост от размера на полето. Играели се е дори в смесени деветчленни отбори, състоящи се от четирима мъже, пет жени, трима нападатели, халф и вратар, останалите като резерви. Нападателите са имали право да се движат само в централното поле и противниковото поле, резервите само в централното поле и собственото поле, халфовете и вратарите само в собственото си поле, като само те са имаха право да играят във вратарското поле. Не са били разрешени повече от три стъпки с топката, играта с юмрук не е била позволена.

За разлика от играта целева, която е била по-скоро социален въпрос, тай като жените я играели с дълги поли, а мъжете с празнични панталони, Крищоф, като променя правилата, придава спортен характер на играта хазена. Той също така полага първите организационни основи на тази игра, като създава първия щаб по хазена, който е Съюзната комисия по хазена в Прага. През 1907 г. Крищоф основава първия клуб по хазена, девическия „Kроужек хазене Прага“. През 1909 г. благодарение на него са отпечатани първите правила. Играта хазена се разпространява и на други места в областите Бохемия и Моравия. През 1911 г. Чешкият олимпийски комитет го включва в своите спортни празници, които се провеждат на стадион Летна в Прага, а година по-късно е включен и в програмата на VI общоучилищно събиране.

Сред първите чешки клубове са също и „Кроужек хазене Винохради“, „Kарлин“ и „Смихов“.

Играта хазена се разпространява дори в Русия и Югославия, където е пренесен от студенти, които са учили в Прага и са се запознали с чешкия хандбал там. В Югославия (в Хърватия) играта хазена се разпространява много бързо, става много популярен, а Югославия става единствената страна, в която играта хазена оцелява между двете световни войни.

Играта хазена е пренесена в Русия от чешки учители по физическо възпитание, които са били извикани в средните училища там от царското правителство. През 1912 г. те са 130 и всички играят хандбал. Първите състезания се провеждат в Харков през 1915 г. с участието на 14 отбора. Но Първата световна война, Октомврийската революция и интервенцията срещу СССР прекъсват разпространяването на информацията за играта хазена.

След избухването на Първата световна война почти всички спортни дейности, включително играта хазена, са прекъснати. След войната хазена се разпространява в новосъздадената държава Чехословакия благодарение на ентусиазирания работник Ярослав Трантина, който след по-нататъшни промени в правилника решава да създаде асоциация по хазена. През 1920 г., две години след основаването на Чехословакия, когато на територията на страната има 167 клуба с 2520 активни състезатели, играта хазена е обединена в Чехословашката асоциация по хазена и женски спортове. Тогава тази игра се е практикувала от отбори, състоящи се от седем души, девет души, а също и в смесени деветки (пет мъже, четири жени). През 1921 г. Чехословашката хандбална и женска спортна асоциация заедно с Франция, Америка, Англия, Италия, Швейцария и Швеция основават Международната федерация на женския спорт в Париж, която признава чешката хазена за международна игра и приема чешките правила за официални. Това е забележителен успех на тази чехословашка игра с топка. През тези години играта хазена започва да се разпространява и в Словакия и Югославия. През 20-те години спортът хазена започва да се организира и в Румъния, където 8 клуба основават своя съюз; играта е практикувана и от чехословашки емигранти в САЩ. Провеждат се първите международни и междудържавни срещи, чехословашкият национален отбор играе за първи път международен мач през 1923 г. в Прага срещу Франция, като печели с 9:2; през 1924 г. комбиниран отбор от чехкини и четири белгийки играят промоционален мач в Брюксел, през 1926 г. Чехословакия играе срещу Швеция. Хазена се играе и в Австрия благодарение на отбора на „Слован“ Виена. С течение на времето хазена се превръща в популярен спорт и сред мъжете, благодарение на клубовете „DTJ“(Работнически спортен съюз) и „Сокол“.

Обнадеждаващо се развиват и международните отношения, като през 1930 г. дори се провежда първото световно първенство по хазена за жени, спечелено от Чехословакия. Второто световно първенство се провежда през 1934 г. в Лондон, като чехословашкият тим печели сребърните медали. Това са първите национални мачове по хазена на територията на Великобритания. Това е и последното независимо мероприятие на Международната федерация на женския спорт, която тихомълком се разпада и женският спорт е организиран заедно с мъжките спортове. Основан е Международният съюз на игрите с топка, където баскетболът и хандбалът придобиват доминация. Спортните клубове по хазена временно намаляват в Чешката земя.

През 1935 г. вестник „Лидове новини“ публикува доклад, че през същата година в курорта Скарбъро в Англия се провежда няколкодневен курс за професори и учители по фитнес, където за първи път английски играчи (около 20 мъже и 50 жени) пробват "игра на хазена" по време на шест тренировки. Според доклада тренировките е трябвало да продължат в Лондон. През тази есен Асоциацията за нетбол и други игри с топка планира да отпечата и публикува прамвилата на играта хазена, преведени на английски. Първият клуб, който популяризира играта в Англия, е „Клуб за държавна служба“ („Civil Service Club“) – социален клуб, създаден през 1953 г. в Лондон.

През 1936 г. се правят промени в правилата, най-сериозната от които е промяната на вратарското поле по югославски образец в полукръг с радиус 6 м, от която играта става по-интересна. Това подобрява и дейността на Съюза по хазена и временното намаляване на отборите отново е компенсирано с повишено внимание към юношеските отбори. В края на 1938 г. е прието името Чехословашки съюз по хазена. Въпреки това, през 1939 г., със създаването на Протекторат Бохемия и Моравия(зависимо държавно образувание на териториите на Бохемия, Моравия и Чешка Силезия, създадено след окупиране на части от Чехословакия от страна на нацистка Германия), тази организация е принудена да промени името си на Чешка асоциация по хазена. По време на окупацията на Чехословакия играта хазена става един от символите на чешкия патриотизъм. По това време на територията на Протекторат Бохемия и Моравия тази игра достига най-голямата си популярност. През 1944 г. е създадена народна лига по хазена с участието на 6 мъжки отбора от Бохемия и също толкова от Моравия.

Започва период на професионализация на играта хазена. През ноември 1944 г. са публикувани новите правила на играта хазена, които имат следните съществени промени: установени са три измерения на игрището: 45 х 30 м, 51 х 34 м, 48 х 32 м. Въведена е промяна в разпределението на третините, така че средната третина да може да се движи според големината на терена (15, 18, 21 м). Коригирано е изпълнението на всички хвърляния, особено на наказателните. В правилата са публикувани разяснения, така че вземането на решения да е възможно най-ясно.

Развитието на играта хазена в протектората Бохемия и Моравия, който прекратява съществуването си през 1945 г., има и тъмна страна, а именно изолацията в международните отношения. Тази изолация е допълнително задълбочена през 1947 г. от Конгреса на Международната федерация по хандбал(IHF), който подготвя условията за по-нататъшното развитие на хазената според международните правила, без да взема предвид чехословашката хазена. Ето защо в Чехословакия се появяват пропагандатори на международната хазена, докато най-накрая през 1952 г. в Държавния комитет за физическо възпитание и спорт" са създадени две отделни секции за хазена и чешка хазена.

През 1949 г. е приета друга модификация на правилата, която успява да реши проблема със статичната защита. Въведено правило, че полузащитниците трябва да напуснат собствената си отбранителна половина на терена веднага щом топката премине от халфовата линия към атакуващото поле.Въведени са също други новости - смяна на играчи, притежание на топката за три секунди и дриблиране на топката само в три последователни действия. Качеството на играта се подобрява значително благодарение на професионално обучение, наръчници, статии в професионални списания, курсове и концентрацията на играчи и длъжностни лица. Играта хазена получава професионална и научна основа. През 1952 г. е приета нова промяна в правилата. Дрибълът с топка е разрешен да се използва само с две действия (хвърляне на топката над глава или удар в земята), като третото действие трябва да бъде подаване.

През 1952 г. 1618 отбора с 16 000 млади състезатели и състезателки участват в шампионата, организиран от Чехословашката асоциация по хазена. Интересът на младежите към чешката хазена е потвърден от шампионатни състезания за юноши и старша възраст с високи играчи.

Чешката хазена достига най-голямото си развитие през 1954 г., когато чешката хандбална секция на Държавния комитет за физическо възпитание и спорт организира 447 отбора с 26 125 играчи.

Със създаването на две секции за хандбал и хазена, хазената търпи щети и усилията да се разшири в Словакия не дават траен резултат. Предложението на треньорския съвет на секцията по хазена за въвеждане на хвърляне в международната хазена през 1956 г. също се проваля; техническата комисия на IHF не приема това предложение.

Най-добрите мачове в народната хазена са международните мачове между Бохемия и Моравия. Първият мач между жените на Бохемия и Моравия с резултат 1:5 се играе на 30 юни 1922 г. в град Простейов. Мъжете играят първия си мач като гост на 24 май 1942 г. в Прага при резултат 13:6 в полза на Бохемия. По време на Втората световна война тези мачове придобиват популярност и традиция и все още са празник за състезателите по хазена.

До Втората световна война отборните състезания се играят на елиминации, след това като регионални първенства с финал за републикански шампион. Състезанията в лигата за мъже и жени започват през 1941 г., като се провеждат и до днес. Всяка година се обявяват шампиони на Чехия във всички възрастови категории. На по-ниско ниво се играят регионални първенства, след това има II лига и I лига.

През 1967 г., по инициатива на централния треньорски съвет, централната секция на чешката хазена подготвя първия тренировъчен лагер за юноши и юноши с участието на 32 момчета и 15 момичета през първата седмица на юли в Червени Костелец. Оттогава това обучение се провежда всяка година при голям интерес от страна на участниците. Участниците в тези обучения прилагат знанията си в своите отдели.

Днес спортът хазена се играе както на открито, така и в зали, като Чешката асоциация по хазена организира редовни състезания за титлата шампион на Чехия.

В киното

През 2022 г. е излъчен чешкия комедиeн сериал „Народна хазена“. Сюжетът е следният: група приятели, спечелили националния шампионат по хазена през 90-те години, получават покана след години за участие в първото клубно първенство за ветерани по народна хазена в Словакия. Под мотото "Топката в ръка, нацията в сърцето" бившите състезатели трябва да забравят комфорта и да започнат пълноценни тренировки.