Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com

ОРЛОВ МОСТ

20.06.2022
Орлов мост

Мостът се намира в град София и името му произлиза от четирите бронзови орела, негови символични защитници, разперили криле на четирите ъгъла на конструкцията.

По време на построяването си през 1891 г. Орлов мост е бил в покрайнините на града, но днес се намира в централната част на столицата. Най-големият парк в София, Борисовата градина, започва от Орлов мост.

Орлов мост пресича река Перловска река, която е маркирала източните градски граници на София по времето, когато мостът е завършен. Някога там е имало стар дървен мост. Реката, която е едва два метра широка, сега е канализирана в изкуствено бетонно корито.

Днес Орлов мост е един от най-известните мостове в България. Наред с Лъвовия, Орлов мост е най-известният и най-старият запазен мост в София. Този мост е център на един от най-натоварените софийски кръстовища и транспортни възли. Площадът, на който се намира Орлов мост, официално се нарича „Орлов мост“.

Мостът е масивна каменна конструкция с арка. Обхватът му е 15,8 м. От двете страни на моста има богато украсени, 10-метрови чугунени парапети, на които е изписана годината на завършване - 1891.

Краищата на парапетите са фланкирани от каменни стълбове с височина около 7 м. Тези четири квадратни каменни колони (обелиски, всеки от тях с две монтирани улични лампи) от дялан гранит, с класическа геометрична украса и орнаменти, завършват с корниз, увенчан с каменна топка. Върху всяка от четирите каменни топки е възседнал бронзов орел с разперени крила. Четирите еднакви орли (двата са огледално симетрични спрямо другите два) са обърнати настрани, гледайки по посока на движението по моста. Главите и погледите им са наклонени леко надолу и към страната на моста. Въпреки разперените си крила, те не приличат на орли, на които предстои да излетят, а сякаш току-що са кацнали и внимателно наблюдават и пазят пътя, минаващ през моста.

В долната част на гранитните колони има плоча с вграден лъв.

Мостът е разширяван най-малко три пъти - както се вижда на много снимки. Когато е построена, настилката, заедно с пътното платно, първоначално е била разположена между двата чугунени мостови парапета, дълги около 10 м, украсени с решетъчни орнаменти. По-късно тротоарът е преместен извън историческите парапети на моста и само пътното платно е минавало между парапетите. Друг подобен мостов парапет е монтиран на страничната мостова граница на тротоарите към ръба на моста. 

По-късно е добавена северната страна на моста и е създадено допълнително платно за трамвайната линия, която, идвайки от ул. „Цар Иван Асен II”, преминава през моста в посока университета. Много рано започва да функционира трамвайна линия (номера 15 и 16), която се е движела от центъра на града до точно преди Орлов мост. 

Един от бронзовите орли на Орлов мост

През 1970 г. Орлов мост е разширен чрез преместване на парапета на северния мост. Освен това е изграден и пешеходният тунел под „Цариградско шосе“ (от югоизточната страна на моста). Ремонтиран е отново през 1991 год. 

Освен всичко друго, по същото време или малко по-късно биват премахнати и трамвайните релси, както и по ул. „Цар Асен Иван II” и по бул. „Цар Освободител” до университета. Изграден е и пешеходният тунел под Цариградско шосе (от югоизточната страна на моста).

Двата исторически парапета на моста в момента са на около 30 м един от друг. Между тях има четири ленти, излизащи в града и три ленти за излизане от града. В северния край на Орлов мост има още едно платно, където са били положени трамвайните релси, идващи от бул. „Цар Освободител“. Страничните парапети на тротоара, обърнати към реката, сега са с много опростен дизайн от двете страни.

При Орлов мост бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, който минава от двете страни на Перловска река, и бул. „Цариградско шосе“ (идва от изток), който след това води на запад към центъра на града и пресича бул. „Цар Освободител“, се пресичат. Поради бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, минаващ от двете страни на Перловска река, кръстовището е проектирано като двойно, като настоящият Орлов мост е разположен между двете пресечки.

Движението по моста е интензивно през целия ден, тъй като гъсто населените жилищни райони на София (включително квартал Младост 1, 2, 3 и 4) са в източната част на града и до тях се стига основно през Орлов мост и бул. „Цариградско шосе“.

14 автобусни маршрута пресичат Орлов мост. Непосредствено след моста на „Цариградско шосе“ се намира много натоварена станция за прекачване. По този мост преминава и далечно движение към източните градове на България. Маршрутът води през Орлов мост и „Цариградско шосе“ до автомагистрала Тракия, която свързва София с град Бургас.

Дататна завършване на моста, гравирана на железните перила на моста

София е обявена за столица на Княжество България през 1879 год. През следващите години започва изграждането на множество представителни сгради, включително Орлов мост, за да настигнат европейските мегаполиси по отношение на градския пейзаж. Софийският градски съвет решава през 1888 г. мостът да бъде изграден като символичен източен вход към новата българска столица. Дотогава на това място е стоял само стар дървен мост, който е маркирал източната граница на София. От там започва пътят за Константинопол (сега Истанбул), наричан в България Цариград – градът на царете – източноримските императори и османските султани.

При липсата на достатъчно подготвени български специалисти, градският съвет, както и много други строителни проекти в София от края на XIX век, задължава подходящи чужденци да изпълнят тази задача. В този случай проектирането на моста е поверено на чехите арх. Антонин Колар (главен архитект на София) и арх. Вацлав Прошек (според друга информация той е дипломиран инженер), съсобственик на софийската пивоварна фабрика „Братя Прошекови“. 

Орлов мост е построен от Вацлав Прошек, брат му Йозеф Прошек (инженер и геодезист, участник в българската национално-освободителна борба) и братовчедите му Теодор (Богдан) Прошек (предприемач, основател на първата печатница в София, основател на пивоварна „Братя Прошекови“) и Иржи (Георги) Прошек (инженер, основател на пивоварна „Братя Прошекови“, участник в борбата за освобождение на България). Вацлав Прошек, проектантът на Орлов мост, вече е работил по подобен проект – проектира и построява Лъвов мост. Строителството на Орлов мост започва през 1889 г. и е завършено през 1891 г., в същата година, когато е завършен почти идентичния Лъвов мост.

Проектирането и изработката на всички метални елементи за Орлов мост - четирите бронзови орла и железните парапети - са извършени от виенската фирма „Рудолф Филип Ваагнер & Биро“ (сега Ваагнер & Биро). Изделията на тази фирма украсяват и други архитектурни паметници в София, като Паметника Левски, също проектиран от Антонин Колар и Прошек, Лъвовия мост, оградата на Софийската градска градина, Царския дворец, в който днес се помещава Националната художествена галерия и Етнографския музей. „Рудолф Филип Ваагнер & Биро“ издига и Паметника на свободата в град Севлиево. Тази фирма вече е била изградила българската православна "Желязна църква" Свети Стефан, построена през 1898 г. в Истанбул.

Орлите са символ на свободата за прокудените мъченици. Орлов мост е издигнат като символ на свободата, тъй като именно там през март 1878 г. (Санстефанският мирен договор е подписан на 3 март 1878 г.), непосредствено след освобождението на България през 1878 г., софиянци посрещат свободените от Диарбекир български затворници и заточеници. Тези освободени дейци на националната съпротива - включително и от Априлското въстание от 1876 г. – въстават се срещу потисничеството на българите в Османската империя. Завърналите се оцелелите български борци за свобода са тържествено посрещнати от софиянци с хляб и сол на мястото на днешния Орлов мост, източната граница на София по пътя за Истанбул, преди да отидат в площад Кафене баши (днес площад Славейков), където героите-победители биват чествани. На този прием присъства руският управител на Временното руско гражданско управление на София (1878-1879) Пьотър Алабин. За посрещането на освободените революционери днес напомня скромен каменен блок, поставен от общината през 90-те години на миналия век.

Изглед от перилата на моста към река Перловска река

Орлов мост и Лъвов мост имат много общи неща:

- строителството им е завършено през 1891 г.

- те са проектирани от Вацлав Прошек. Някои източници обаче приписват планирането на Лъвов мост на Антонин Колар, който по това време е служител на Столична община.

- свързват двете най-големи реки на град София и Софийското поле.

- след завършването им в края на XIX век и двата моста стоят самостоятелно в границите на града: Орлов мост в източната и Лъвов мост в северната част на София. 

Навремето бронзовите орли (както и бронзовите лъвове на Лъвов мост) са били сензация в София и дълго време привличат общественото внимание. Въпреки това, поради високите разходи за изграждане на двата моста, те предизвикват възмущение, тъй като са смятани за излишен лукс. Изграждането на Орлов мост струва 80 000 златни лева, докато Лъвов мост струва 260 000 златни лева. Навремето софиянци редовно са се разхождали по булевард „Цар Освободител” до Орлов мост и може би още по-далеч до парк „Борисова градина”.

След 1989 г., когато започват демократичните промени в България, Орлов мост става често предпочитано място за демонстрации, като милионния митинг на СДС на 7 юни 1990 г., както и природозащитните протести на движението „Окупирай Орлов мост“ през 2012 г., антимонополните протести в началото на 2013 г. и протестите срещу кабинета „Орешарски“. По време на протестите през 2020–2021 г. мостът бива многократно блокиран от протестиращи с барикади и биват изградени палаткови лагери.

От 2009 г. Орлов мост се обслужва от Метростанция Софийски университет на линия М1 на софийското метро. Метростанция М3 линия Орлов мост е открита през август 2020 год.

Един от мостовите стълбове с кацнал на него орел е изобразен на обратната страна на българската банкнота от 20 лева (от 1999 и 2007 г.).


 Ивайло Лазаров
ivobg.net

 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |