Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com
facebook
instagram
twitter


Народни носии





ЗАМЪКЪТ КАРЛЩЕЙН И ЛЕГЕНДАТА ЗА СЛЕПИЯ МУЗИКАНТ

17.03.2019
Рисунка на замъка Карлщейн от 1850 г. (public domain)

Карлщейн, познат и като Карлов Тин, е най-известният чешки замък, един от символите на чешкото кралство по време на готическата епоха.

Намира се в градчето Карлщейн, на 28 км. югозападно от Прага, разположен върху терасовидните площи на 72-метрова скала, издигаща се над река Бероунка. Построен е па заповед на Карл IV – чешки крал и император на Свещената Римска империя.

Замъкът Карлщейн (public domain)

Изграждане на замъка

Карлщейн е първата архитектурна структура, носеща името на императора, и първоначално е била планирана като място за почивка на владетеля от държавните и ежедневните грижи. По-късно градът се превръща в "кутия" за съхраняване на императорските регалии и най-ценните реликви на християнския свят.

Мястото за строеж е избрано на скалата, намираща се между пет хълма, които са с приблизително еднаква височина. Всеки един от петте хълма в древността е бил езическо светилище.

От самото начало градът е проектиран на четири нива: подрайони, с масивни порти и стопански постройки; градина с кладенец; императорският дворец с Марианската кула и Голямата кула.



Голямата кула

Голямата кула е най-мощното съоръжение на крепостта. Размерите й са впечатляващи -26х27 метра около периметъра, дебелината на стените - 7 метра, височина - 60 м. Самата кула е допълнително защитена от четири по-малки кули.

На втория етаж на Голямата кула се намира параклисът на Светия кръст - най-ценният готически параклис, който няма равен в света. Стените на параклиса в дъното са облицовани с полирани скъпоценни камъни, сглобени във формата на кръст.

Параклисът на Светия кръст (CC BY-SA 4.0)

В горната част на стените има 127 образа, рисувани върху дървена основа, дело на Майстор Теодорик. От тях лицата на светите мъченици на "Небесното войнство на Христос" поглеждат към посетителите.

Години наред уникалният параклис на Светия кръст остава затворен за простосмъртните. Днес, след предварителна резервация, параклисът може да бъде посетен. Атмосферата в него е трудно да бъде описана, но състоянието на мълчаливо благоговение, биха преживели дори най-големите скептици.

Параклисът на Светия кръст (CC BY-SA 4.0)

Куполният свод на параклиса е украсен с четири хиляди плочи от яспис, ахат, оникс и аметист, оградени със златни плочи с личен герб на Карл IV и чешкия лъв. Слънчевият лъч, веднъж проникнал вътре, не изчезва, скита и се отразява в хиляди полирани повърхности на каменни фрагменти. Над главата виси венецианско стъкло с изображения на слънцето, луната и звездите.

Входът на параклиса се е затварял с четири железни врати, които са били заключени с 19 ключалки. Било е позволено да се отключват само от специални ключари, които преди това са полагат строга клетва.

Вътре в параклиса, който с украсата си напомня на мистерията и безкрайността на Космоса, Карл IV държи свети мощи: рамото на св. Анна, зъбът на св.Йоан Кръстител, гвоздей, с който Исус Христос е бил закован към Кръста, мечът на Шарл Велики.

Карл IV посещавал в параклиса само в изключителни случаи. За лична употреба той използвал параклиса на Св. Катерина, която е смятал за покровителка. Именно в този параклис на Великден императорът се е затварял за няколко дни и прекарвал времето си в в молитви и медитация. В случай на извънредна ситуация през тесен отвор на вратата са му били изпращани писмени съобщения. И никой не е смеел да говори.

(CC BY-SA 4.0)

Императорски дворец

Дворецът е служил по времето на Карл IV и Вацлав IV като жилище на владетеля и неговата свита. На първия етаж са разположени стаите, обитавани от придворните служители. Вторият етаж е бил използван от монарха. Там е спалнята на краля и залата на предците (Люксембургската зала). От спалнята специална вита стълба отвежда към покоите на кралицата и придворните дами.

В замъка има кладенец, дълбок 78 м, който не разполага със собствен извор.

История

Първият камък в основата на замъка е положен на 10 юни 1348 г. от архиепископът на Прага Арнощ от Пардубице. Това е безпрецедентно събитие за Европа, за пръв път свещеник с такъв висок ранг участва в основаването на замък. Строителството се провежда между 1348-1357 год . Вътрешността на замъка е завършена през 1365 год.

(CC BY 2.0)

През периода на на Хусистките войни в Карлщейн освен към римски императорски регалии се съхраняват съкровища и регалии на чешките крале, донесени от Пражкия замък. Обсадата на Карлщайн от хуситите през 1427 продължава 7 месеца, но замъкът никога не е завладян. По време на Тридесетгодишната война през 1620 г. Карлщейн е обсаден от шведите, но те също не успяват да превземат замъка. През 1436 г., по заповед на император Сигизмунд, вторият син на Карл IV, кралските съкровища са били изнесени от Карлщейн и в момента се съхраняват частично в Прага и частично - във Виена.

През 1755 г. императрица Мария Терезия прехвърля замъка във владение на благородния девически пансион Храдчани, който се счита за последен собственик на имота, преди замъкът да стане държавна собственост на Чехословакия през 1918 г. Замъкът Карлщейн е обявен за национален културен паметник през 1962 г.

Поради използването на портландски цимент при различни ремонтно-възстановителни дейности, Карлщейн все още не е признат от ЮНЕСКО за обект на Световното наследство.

(CC BY 2.0)

Музей на восъчните фигури

Експозицията на Музея на восъчните фигури е представена от известни владетели, военни лидери и художници от чешката и чуждестранна история, както и легендарни личности и обикновени занаятчии, които са обитавали замъка. В занаятчийската зала в работилниците работят дърводелци, грънчари и декоратори, по стените са копия на стари инструменти. В затворническата зала средновековният палач изпълнява наказания, а момиче наблюдава страданията на затворниците, които попадат тук. В Императорската зала кралят се забавлява с шута си, а четирите съпруги на Карл IV наблюдават неговите лудории. В залата за алхимия, под ръководството на Рудолф II, най-талантливите учени от тази група вършат работата: астрономът Тихо Брахе създава модел на Слънчевата система, а Едуард Келим създава злато. В историческата зала посетителите са посрещнати от Наполеон, Франц Йозеф, Майка Тереза, президентите Масарик и Хавел, Швейк и Сметана.

Музей на Витлеем

Една от сградите на замъка, построена в бароков стил през XVIII век, служи като жилище на енорийския свещеник. Сега в нея се помещава музеят на Витлеем (Коледа) на Карлштейн. На всеки етаж на сградата, от сутерена до тавана, има експозиция от механични витлееми, която е най-голямата в Чехия. В една от стаите е поставен най-големият в Чехия механичен витлеем с образа на малкия Исус, който приема подаръци от император Карл IV, кралският шут и първия президент на Чехословакия Томаш Масарик. През 2006 г. тогавашният президент на Чехия Вацлав Хавел подарява на музея витлеем, украсен със сребро и седеф. Хавел получава този витлеем за Коледа от палестинския лидер Ясер Арафат. Общо музеят разполага с 50 витлеема, най-старият от които е на повече от 150 години.

Трите легенди

Една от легендите гласи, че някога, неизвестно кога, е била издадена забрана за пребиваването на жени в замъка. Междувременно забраната се ограничава само до охранителните помещения, разположени в Голямата кула, така, че охранителите да не се отклоняват от службата си и да не губят бдителност.

Друга една легенда, най-ужасната от всички съществуващи, се основава на реални събития и разказва за жестоката госпожа, която убива 14 души. Съпругата на бургграфа Катержина Бехинова, живяла в замъка през XVIII век, е имала садистични наклонности и обичала да измъчва млади слугини. Злодеянията на кървавата Катаржина стават достояние на Пражката съдебна палата и тя бива осъдена на гладна смърт. Първият, явил се в съда, е Вацлав Хайек от Либочан, който служи като игумен в Карлщейн. Бургграфът заповядва да изгонят Хайек от замъка, след което той, като разбойник, бил завързан за краката на кон и влачен от Карлщейн до Прага. След месец, затворена в тъмница, в една от кулите на замъка, Катаржина умира. Два дни след нейната смърт, председателят на съда умира внезапно. Казват, че такова е било отмъщението на екзекутираната съпруга, а душите на убитите слугини и досега живеят в замъка.

Не по-малко интересна е и легендата за слепия музикант. Веднъж Бруншвицкият княз посещава Карлщейн. По време на пира вероломният слуго се опитал да отрови княза, като му подава чаша вино с отрова. Князът от своя страна дава чашата на музиканта като знак за благодарност за прекрасната музика. Вярното куче на музиканта, което придружава слепеца буквално навсякъде, не му позволява да пие от виното и само изпива чашата до последната капка, след което умира. Музикантът също умира няколко дни по-късно, покрусен от мъка и скръб по кучето си.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |