News

Резултатите от експериментално изследване върху мигриращи прилепи показват, че мистериозната система за ориентация е в роговицата на очите.

Някои видове птици, риби, костенурки, а също и бозайници като делфини, китове или прилепи имат способност да се ориентират при движение на големи разстояния, която очевидно не се основава на класическите пет сетива. Предполага, че те са в състояние да възприемат магнитни полета и да ги използват като помощни средства за навигация. Експерименти показват, че тази способност се основава на частици от железен оксид в определени телесни клетки, които действат като „микроскопични стрелки на компас“. Учените се опитват да разберат къде биха могли да бъдат разположени тези специални клетки.

Има доказателства, че сивите къртици могат да възприемат магнитни полета чрез сензорни рецептори в атрофиралите си очи, за да намерят пътя си в разклонените тунелни системи. Изследователи от институт в Берлин, ръководени от Оливър Линдеке, са проучвали дали магнитното усещане може да бъде локализирано и в очите на бозайници мигриращи на далечни разстояния. Фокусът е бил върху прилепите (Pipistrellus nathusii), които са местни за Европа и, подобно на някои видове птици, мигрират от летните си квартири в Северна и Източна Европа към райони с мек климат през зимата.

За изследването учените са уловили някои прилепи на брега на Балтийско море през нощта, които са били в края на лятната си миграция на юг. Те са поставили капка оксибупрокаин в очите на някои от животните. Това е краткодействащ анестетик, използван в човешката офталмология за диагностични и хирургични процедури. Той обезболява нервите в роговицата. Зрението обаче не е нарушено, както учените доказват и в изследването си при прилепите. Това им позволило да изключат, че наблюдаваните ефекти се дължат на увреждане на зрението, което понякога прилепите използват за ориентация в допълнение към тяхната ехолокационна система.

Учените са поставили оксибупрокаин и на двете очи на една група прилепи, а на друга група са анестезирали само едното око на животните. На трета, контролна група, е поставен в очите неефективен физиологичен разтвор. След това изследователите пуснали животните поотделно в открито поле на единадесет километра от мястото на улавяне. Те записали посоките, в които животните отлитат в тъмнината.

Оказало се, че прилепите от контролната група и групата с едностранна анестезия на роговицата веднага се ориентирали на юг според своя миграционен път. Това обаче не се случило с прилепите с анестезирани роговици и на двете очи.

„Тези животни отлетяха в произволни посоки“, съобщава Линдеке. "Това показва, че анестезията на роговицата е нарушила трайно усещането за посока."

Тъй като анестезията на роговицата отминава бързо, животните са били засегнати само за кратко време и скоро са били в състояние да продължат пътуването си на юг, подчертават учените.

„За първи път в експеримент успяхме да наблюдаваме как движещ се бозайник беше буквално отклонен от курса – крайъгълен камък в поведенческата и сензорната биология, който ни позволява да изследваме биологичната навигационна система на бозайниците по по-целенасочен начин“, обяснява Линдеке важността на изследването.

Резултатите дават силно доказателство, че усещането за посока при мигриращите бозайници обикновено се намира в окото. Въпреки това, шестото чувство все още остава загадка, подчертават учените в заключение - бъдещите изследвания трябва да покажат как и къде точно се намира в роговицата на прилепите, как работи и дали е предполагаемото магнитно сетиво.