Храмът на Светото семейство е църква в Барселона, чийто строеж започва през 1882 г., по проект на знаменитият каталонски архитект Антони Гауди – новаторът, притежаващ неповторим модернистичен стил, чиито творчески идеи са вложени в построяването на редица емблематични постройки, променили коренно облика на вторият по големина испански град.

Според решението на инициаторите на изграждането на храма финансирането на строителната дейност трябва да се извършва единствено чрез дарения на енориашите. Освен по тази причина, завършването на строителството, се забавя и от сложността на производството на каменните блокове, всеки един от който изисква индивидуална обработка и монтаж.

Необичайният облик на храма го превръща в една от основните забележителности на град Барселона. Според вестник "Ел Периодико де Каталуня", през 2006 г. недовършената църква е посетена от 2,26 милиона души. На 7 ноември 2010 г. катедралата е осветена от папа Бенедикт XVI и официално е обявена за готова за ежедневни богослужения, който присвоява на храма титлата Малката папска базилика.

История на строителството

Строителството, започнало и продължаващо единствено от частни дарения, се извършва на терен, който не принадлежи на Църквата и не се контролира от нея.

1882-1926 г

Идеята за създаването на евангелска църква, посветена на Светото семейство, възниква през 1874 г. и благодарение на щедри дарения, през 1881 г. е придобит парцел в района на Ешампле, разположен по това време на няколко километра от града. Първият камък в основата на новия храм е положен на 19 март 1882 год. , като този ден се счита за дата на започване на строителството. Според първоначалната проектантска идея на архитекта Франсиско дел Вилар е трябвало да се съгради нео-готическа базилика във формата на латински кръст, образувана от пет надлъжни и три напречни кораба. Проектирана е огромна апсида, състоящ се от седем параклиса и байпасна галерия зад хоровете, а обителта около сградата е била предназначена да свърже трите монументални фасади на църквата. Въпреки това, малко след началото на строителството, в края на 1882 г., дел Вилар напуска проекта поради разногласия с поръчителите и вместо това работата е поверена на Антони Гауди.

В годините 1883-1889 Гауди завършва криптата, започната от неговия предшественик. Над създадената по-рано структура е издигнат по-висок свод, който позволява вграждането на отворени прозорци отвън. Сводът е украсен с удивително красив замък с релеф по темата на Благовещение, а самата крипта е заобиколена от плитък ров, предпазващ стените от влага и подобряващ достъпът на дневна светлина.

Изграждането на нео-готическата апсида вече е започнало, когато, след като получава необичайно голямо анонимно дарение, Гауди решава сериозно да обнови първоначалния проект, като запазва само плана под формата на латински кръст и напълно променя формата и структурата на сградата. Съгласно реновацията на Гауди сградата трябва да бъде увенчана с множество монументални кули, които се издигат нагоре, а всички елементи на декорацията да получат дълбоко символично значение, свързано с Евангелието или църковните обреди.


През 1892 г. архитектът започва работа по фасадата на Рождество. Гауди започва от тази фасада, защото се страхуваше да изплаши жителите на града с реализацията на плана на фасадата на Страстите, който открито и твърдо разказва за разпятието на Христос. През 1895 г. са завършени работи по неоготическата апсида. Една от нейните черти са декоративните върхове на кулите и улуците на водосточните тръби, вдъхновени от местната флора и фауна, гущери и охлюви, които могат да бъдат намерени в изобилие в околността. По същото време е построена част от обителта, съответстваща на портала на Пресвета Богородица, украсена с богата украса, изпълнена със символика. Самият портал на Света Богородица Розарията е завършена през 1899 година.


През 1911 г. А. Гауди създава проект за втора фасада, фасадата на Страстта, въпреки че окончателното архитектурно оформление на пътеките и сводовете се появява едва през 1923 г., а строителството на тази фасада започва след смъртта на Гауди. Създаването на скици на третата фасада - фасадата на Славата - също датира от началото на 10-те години на ХХ век. За съжаление от този труд са стигнали само структурни обемни анализи и скици със символичен и иконографски характер. Проектът на коридорите и фасадните тавани включва проучвания, извършени в криптата на колонията Гуел, а крайният резултат, според плана на архитекта, трябва да изглежда като “гора от колони от дървета”, обляна в светлина, проникваща през неравни стени.

На 30 ноември 1925 г. е завършена 100-метровата камбанария на фасадата на Рождество Христово, посветена на св. Варнава. Оказва се, че това е единствената камбанария, завършена по време на живота на архитекта, който отдава на строителството храма повече от четиридесет години.

След 1926 г.

След смъртта на Гауди, неговият близък съдружник Доменек Сугранес, който е работил с Гауди от 1902 г. и подпомага изграждането на Храма на Светото семейство и много други известни сгради (например, Casa Ballo и Mila House), поема управлението на строежа. Преди смъртта си през 1938 г. Д. Сугранес е успял да завърши изграждането на трите останали камбанарии на фасадата Рождество (1927–1930), завършил работата по керамичния кипарис, увенчал централния вход на фасадата, а също и серия от изследвания на твърдостта на конструкциите. Започналата в Испания Гражданска война прекратява продължаването на строителните работи. По време на пожара от 1936 год., много от рисунките и моделите биват унищожени. За щастие някои от тях по-късно биват възстановени. Изграждането на фасадата Рождество продължава през 1952 година.

През 1954 г. започва изграждането на фасадата на Страстите. Работата се основава на изследванията, извършени от Гауди от 1892 до 1917 година. След завършването на криптата през 1961 г. е открит музей, посветен на историческите, техническите, художествените и символичните аспекти на проекта. През 1977 г. са издигнати четири кули на фасадата на Страстите, а през 1986 г. започва работа по скулптури за украса на тази фасада, завършена в началото на 21 век. Около това време са поставени стъклописи, посветени на възкресението на Исус Христос , както и бронзова скулптура на Възнесението Господне.

През 1978-2000 г. са издигнати главните кораби и трансепти, както и сводите и фасадите им. През първото десетилетие на 21-ви век са завършени трезорите на галерията, а до 2010 г. трябва да се появи среден кръст и апсида. На тях ще бъдат построени две кули: 170-метровата кула на централния фенер, покрита с кръст, както и кулата на апсидата, посветена на Дева Мария. Според плана тази част на сградата трябва да съдържа още четири кули в чест на евангелистите. Предполагаемото завършване на всички строителни работи е 2026 год., когато създаването на фасадата на Славата, започнало през 2000 г., трябва да бъде завършено. Въпреки това през 2008 г. група от повече от четиристотин културни дейци в Испания призоваха за спиране на работата по изграждането на храма. Според тях творението на великия архитект е било жертва на невнимателно, неумело възстановяване в полза на туристическата индустрия. Въпреки това строителството на базиликата продължава и днес.

Външно устройство

Църквата, имаща пет помещения, е планирана във формата на латински кръст, оформен от пресечната точка на главния кораб с трикорабен трансепт. Необичайно голямата апсида, под която се намира криптата, включва седем параклиса и кръгова галерия след хора. Манастирът около сградата трябва да свърже всички фасади на църквата: южната фасада на Страстите Христови, източната фасада на Славата и северната фасада на Рождество Христово. Структурата ще бъде увенчана с осемнадесет кули. Дванадесет от тях, по четири на всяка фасада, високи от 98 до 112 метра, ще бъдат посветени на дванадесетте апостоли. Четири 120-метрови кули над Средокрести в чест на евангелистите заобикалят централната 170-метрова кула на Исус, а малко по-малката камбанария на Дева Мария ще се намира над апсидата. В съответствие с проекта, кулите на евангелистите ще бъдат украсени със скулптури от техните традиционни символи: теленце (Лука), ангел (Матей), орел (Джон) и лъв (Марк). Централен шпиц на Исус Христосще бъде увенчан с гигантски кръст. Височината на Храма, според Гауди, не е случайна: неговото творение не трябва да надвишава създаването на Бог - планината Монтжуик. Останалите кули ще бъдат украсени със снопчета жито и грозде, символизиращи Светото Причастие.

Фасадата на Рождество Христово, повечето от която е създадена по време на живота на Гауди, се формира от три портала, които възхваляват християнските добродетели - Вяра, Надежда и Милост. Порталите са украсени с реалистични скулптури, посветени на земния живот на Христос. Така над левия портал на Надеждата има сцени на годежа на Мария и Йосиф, бягството в Египет и избиването на младенците, а на върха му символично е изобразена Монтсерат с думите „Спаси ни”. Десният портал на Вярата съдържа скулптурните картини “Срещата на Елизабет с Божията майка”, “Исус и фарисеите”, “Въведение в храма”. "Исус, работещ в дърводелска работилница." Над централния портал, под коледната звезда, са поставени скулптурни групи “Раждането на Исус” и “Поклонението на овчарите и мъдреците”, а над тях са фигури на ангели-тръби, които обявяват раждането на Христос, сцената на Благовещение и Сватбата на Света Богородица и др. и стадото й беше покрито с кръстосано кипарисово дърво, заобиколено от птици.

Винената форма на камбанариите, наподобяващи пясъчни замъци, се определя от структурата на вътрешните спираловидни стълби. Всяка кула е посветена на апостола си, статуите на които са поставени в точките на промяна във формата на кулите от квадрат до кръг. В горната част на кулите Гауди имал за цел да постави тръбни камбани, звукът от които да се комбинира със звука на пет органа и гласовете на 1500 певци, подредени според архитекта от двете страни на надлъжните коридори и от вътрешната страна на фасадата на Славата. На всяка камбанария, отгоре надолу, е мотото „Слава на най-висшия”, над което се издигат полихромни кули, украсени със стилизирано изображение на символите на епископския сан - Пръстен, Митра, Жезъл и Кръст.

В декора са широко използвани литургийни текстове, главната порта на фасадата на страстта е украсена с цитати от Библията на няколко езика, включително и каталонски. Предполага се, че фасадата на Славата е украсена с думите на Апостолското кредо.

Вътрешна структура

Осъзнавайки, че през живота си работата по храма няма да бъде завършена, Гауди е планирал много вътрешни детайли. Желанието да се избегнат прави линии заедно с желанието за опростяване на дизайна довежда до появата на фундаментално решение относно използването на геометрични фигури с управляема повърхност, като хиперболоид, хиперболичен параболоид, хеликоид и коноид . Всички тези повърхности могат да бъдат получени чрез преместване на права, поради което тяхното пресичане е права линия, което значително улеснява артикулацията на различни части от конструкцията. В дизайна се използва друга геометрична фигура - елипсоид.

Геометричните форми се появяват в проекта след около 1914 година. По-рано експериментите на майстора с формата на колони и други интериорни детайли все още не съдържат гореспоменатите строги геометрични повърхности, но показват желанието на архитекта да открие известни пространствени решения само за него. Така при декорирането на интериора на коледната фасада в горната част на ствола Гауди използва кръгли колони с хеликоидален или двоен хеликоидален модел, а в портала на Розария се използват усукани колони с флейти, усукани във формата на една или няколко хеликоиди.


Всичко в интериора е подчинено на строги геометрични закони. Кръгли и елипсовидни прозорци и стъклописи, хиперболични арки, хеликоидални стълби, многобройни звезди, които се появяват в пресечната точка на различни управлявани повърхности и елипсоиди, украсяващи колоните - това е един непълен списък на геометричните детайли на украсата на храма.

Основният носещ елемент в конструкцията на основния обем на църквата са колоните, които разпределят тежестта на кулите и сводовете. В зависимост от големината на товара, колоните се различават по дебелина и височина на профила. Сглобяемите комплексни колони имат формата на звезди с различен брой върхове (4 до 12 както е определено дължи на зареждане на колоната) с лек параболичен греди филе на вътрешни и външни диаметри. С височината, формата на напречното сечение постепенно се превръща от звезда в кръг, което се дължи на увеличаване на броя на коритата, постигнати чрез едновременно завъртане наляво и надясно от оригиналния звездния модел. С приближаване на арките, колоните се разклоняват, създавайки невиждана досега конструкция под формата на дърво. Това необичайно архитектурно решение първоначално бива продиктувано от структурната необходимост: търсенето на центъра на тежестта на частта от свода, която лежи върху колоната.

 Ивайло Лазаров
ivobg.net

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |