Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com

В ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНОТО: ОСТРОВ ТЕСЕЛ, ХОЛАНДИЯ

23.05.2022
Остров Тесел (Texel), Холандия. Фото: Алиса Рупенян

Отдавна, много отдавна, може би преди още да се появи, човечеството изгубило нещо много важно. В търсене на "изгубеното нещо" наш изследовател достигна до остров в Северно море и опита да изкачи връх Де Хохе Берх.

След дълго планиране успяхме да се организираме за еднодневна разходка до о-в Тесел, един от островите над Холандия в Северно море.

Хванахме най-хубавия уикенд на септември, и ето ни там. Час и половина с влак и 20 минути с ферибот от Ден Хелдер, и сме на острова. Незнайно защо през цялото време докато бяхме на ферибота, ни придружаваше ято врещящи гларуси, изпадащи в екстаз от вятъра, причинен от движението на ферибота.

Фото: Алиса Рупенян

На 10 метра от спирката на ферибота има барака за наемане на велосипеди, където се нареждаме прилежно да си вземем и ние. Тук последва леко радразнение от моя страна, като не получих подобаваш за ръста си велосипед, а някакъв, от висотите на който твърдата земя изглеждаше недостижима. Намръщения холандец, предоставящ колелата донесе още 1-2, със същия успех и накрая с някакво садистично задоволство ми донесе детско колело със седалка на около 50 см от земята. Нагласих я, и, уви, трябваше да се задоволя с това. Поне оцених добродетелите на моето собствено колело.

Тръгнахме.

Островът не е нещо много по-различно от типичната холандска провинция – големи зелени пространства с овце и крави, интересни къщички с красиви градини, вятърни мелници и тук-там по някое малко селце и църква с петле на покрива. Ако човек не е запознат с холандската природа (и липсата на такава), може и да се впечатли. Най-висока точка – 15 метра Де Хохе Берх (Високият връх...). Наблюдателно място за птици, с каквито е пълно наоколо. Така и не можахме да я различим, въпреки открояващата се главозамайваща височина...

Впечатляващо е също, че целият остров е обграден с диги, като ограда, предпазваща от нахлуването на вода на сушата. От другата страна на дигите – тази към морето – плажове. Огромни, обширни, безлюдни бели плажове. Прекалено е студено за къпане в морето. И как духа! Цветът на морето е значително по-блед от този на южните морета, но пак е красиво по своему. На плажът има наноси от огромни бели мидени черупки.

Фото: Алиса Рупенян

По-натаък се сблъскахме с няколко селца, основното впечатляващо нещо там бе пълната липса на хора в неделя следобяд. Предположението, че всички са отишли до съседното село-град се провали – и там беше същата пустош. За мен все още е загадка какво правят хората в по-малките градове и села в неделя – тези, които не ходят в Икея де (голям мебелен магазин, отворен и в неделя). Но на острова няма голям град с отворени магазини, всъщност има 1-2 отворени заведения в следващото село, където най-живите са се нагиздили и пият кафе на припек. Останалите са изчезнали мистериозно (дали не са отишли някъде в морето??). Все пак има някои будещи възхищение с пънкарския си стил и умението да позират за снимки обитатели.

Фото: Алиса Рупенян

По-нататък попаднахме на Национален парк – местност с няколко дюни. Дюни!? Ами ценят ги хората, направили са ги на парк. Има разяснителен център, свързан с морската природа, флора, фауна и прочие. И не е единствения. Навсякъде из Холандия се срещат такива. Борейки се с насрещния вятър успяваме да достигнем отново до брега, този път малко по-населен от немски туристи-пенсионери. Там изглежда от вятъра се бяха образували странни вретеновидни облачни структури.

Фото: Алиса Рупенян

По-нататък навлезохме в малка гора, пълна с капини. За малко да забравя най-важното и странно нещо: уж сме на дюни, а е борова гора! С капини, хвойна (може би) и всякакви други високопланински растения. Как става това? И навсякъде около дюните – т.е. по крайбрежието на северно море – е същото. Дали от по-студения климат, дали от бедната песъчлива почва, незнам, но съчетанието е изумително – море и високопланинска гора.

Фото: Алиса Рупенян

Докато излязохме от гората, и трябваше отново да се бъхтаме срещу вятъра. Обяснението защо въобще, в Холандия, където няма височини, има нужда от колела с различни скорости (разбира се, нашите нямаха). Това си беше mountain biking. Каране със скоростта на ходене. Все пак се преборихме, и, треперейки се вмъкнахме на топло във ферибота.

Успешен ден, и най-важното – на следващия ден времето се развали!


 Алиса Рупенян

 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |