Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com

ХЕЛ – СВЕЩЕНИКЪТ АСТРОНОМ

13.05.2022
Мемориал за наблюдението на Максимилиан Хел на транзита на Венера, издигнат в кметството на Вардьо, Норвегия.

Максимилиан Хел е астроном, математик, физик и йезуитски духовник от XVIIl век. Унгарски поданик, той е най-известен с това, че изчислява разстоянието между Земята и Слънцето с голяма прецизност.

Максимилиан Хел (имена по рождение: Рудолф Максимилиан Хьол), известен в Унгария и като Микса Хел, e роден ва 15 май 1720 г. в село Щявницке Бане, Кралство Унгария, днес част от Словакия. По-късно приема фамилното име Хел, променяйки рожденото си фамилно име. Родителите му са Матeус (Матей) Корнелиус Хьол и Юлиана Виктория Стайдл. Юлиана е втората съпруга на Матеус. Максимилиан има общо 21 братя и сестри. Един от братята му, Йозеф Карол Хел е известен с това, че изобретява автоматичната водна помпа.

Етническата принадлежност на Максимилиан Хел е спорна. През 1707 г., баща му е регистиран като „Natione Bohemus ex Shlackenberg“ (чех по националност, родом от Шлакенберг), но унгарските словаци (обикновено протестанти) понякога са били обозначавани така – Natione Bohemus. "Шлакенберг" обикновено (особено при съвременните словашки автори) се тълкува като Хорни Славков (днес град в Чехия) или Kремница (днес град в Словакия), или (особено при по-старите автори) като Остров над Охржи (днес град в Чехия). През 1738 г., когато синът му е записан в Йезуитския орден (християнски религиозен орден на Римокатолическата църква), Матеус Хьол е посочен в списъка като германец.

За майката на Максимилиян има оскъдна информация. Немският и словашкият са подходящи за негов майчин език, тъй като при вписването му в йезуитския орден на 18-годишна възраст (1738 г.) се споменава, че владее добре латински, немски и словашки. Като възрастен (около 1750 г).той се определя като унгарец.

Максимилиан Хел получава основното си образование в Щявницке Бане и завършва гимназия в Банска Бистрица. След като завършва гимназия, той кандидатства да бъде приет в йезуитския орден. През 1738 г. се присъединява към Тренчин в двугодишен новициат (период на послушничество).

През есента на 1740 г. заминава за Виена, за да учи история, теология и философия. Като студент по философия във Виенския университет и асистент на професор Йозеф Франц става съосновател на Кабинета – музей на експерименталната физика, където съхранява колекцията си от часовници, измервателни уреди и модели на минни машини. По време на следването си Хел се фокусира основно върху астрономията и минната геодезия. Той превежда минното право от немски на латински. Заедно с Й. Франц основават университетска обсерватория.

Максимилиан Хел, облечен в саамски дрехи по време на престоя си във Вардьо през 1769 г.

През 1745 г. Хел отива в Левоча, където две години работи като професор по латински, гръцки, история и география в йезуитската гимназия. Той е ръкоположен за свещеник през 1750 г. и през 1751 г. орденът го изпраща в Банска Бистрица, където преподава в йезуитската гимназия,а по-късно и за кратко в университета в Търнава. През 1752 г. завършва Виенския университет, където получава докторска степен по философия. След това се премества в град Клуж, където изнася лекции по математика, физика и астрономия и основава нов колеж, допринасяйки за изграждането на обсерваториия. Има специален принос и за изграждането на обсерватории в Търнава, Буда и Егер.

През 1775 г. Хел изготвя предложение за създаване на Императорската академия на науките във Виена, отхвърлено от императрица Мария Терезия Австрийска. Съставя историческа карта на Унгария, според картата на хрониката Gest Hungarorum.

През 1756 г. Хел е назначен за директор на Университетската обсерватория във Виена. Работи там до смъртта си. Под негово ръководство обсерваторията се превръща в център на научни изследвания в Хабсбургската монархия. Става придворен астроном и професор по механика във Виенския университет. Играе важна роля и в изграждането на обсерватории в Търнава, Клуж и Буда.

Публикува астрономическите годишници Ephemerides Astronomicae ad meridianum Vindobonensem, труд върху ефемеридите в общо 37 тома, които започва да издава от 1757 г. до смъртта си.

От голямо значение за астрономията е наблюдението му на преминаването на Венера през слънчевия диск. Той провежда това наблюдение във Виена през 1761 г., въз основа на което опровергава възгледа за съществуването на спътник на Венера. През 1768 г. европейски учени се подготвят за транзита на Венера, очакван на следващата година. Датският крал Кристиан VII отправя покана към Хел, като един от най-известните астрономи на своето време, да наблюдава това рядко явление в Северна Норвегия, отвъд Арктическия кръг.

На 28 април 1769 г. Хел заедно с бившия си състудент и религиозен събрат Янош Шайнович напуска Виена и на 11 октомври 1769 г. двамата пристигат на местоназначението – остров Вадьой (по това време част от унията Дания-Норвегия, днес част от Норвегия). Там, в село Вадьо, Хел построява своята обсерватория. Днес нищо от това не е останало, но мястото е отбелязано с паметна плоча, като е уреден е и домашен параклис.

Транзитът на Венера се е очаквало да стане на 3 юни 1769 г. Но междувременно Хел е имал възможност да се занимава и с наблюдения на северното сияние, фосфоресценцията на морската вода и флората и фауната на полярния регион. Шайнович провежда своето обширно сравнително езиково изследване на саамския език.

Бюстът на Максимилиан Хел, издигнат на гробището в Мария Енцерсдорф.

Денят, в който е трябвало да се случи транзита на Венера започва с гъста мъгла - нещо, което не е необичайно по това време на годината. Но на вечерта времето става ясно. Има перфектни условия за наблюдение. Така решаващите външни и вътрешни допирателни при влизането на Венера в слънчевия диск могат да бъдат отбелязани с добра точност, в девет и четвърт вечерта. Тогава обаче над слънцето се настанява черен облак, докато останалата част от небето е досадно безоблачна. Но няколко минути преди Венера да напусне Слънцето, облакът изчезва. И Хел успява да види края на явлението.

Наблюденията на Максимилиан Хел позволяват да се изчисли т. нар. слънчев паралакс, чрез който може да се изчисли средното разстояние от Земята до Слънцето. Той изчислява стойностите като 8°8' и 149,5 милиона км., които са удивително прецизни (днес стойностите са зададени на 8°79'15" и 149 450 000 км.).

Двамата йезуити се завръщат във Виена през август 1770 год.

Хел закъснява с публикуването на своите наблюдения. Причината за това е била, че той първо е смятал да ги изложи на крал Кристиан VII в частна аудиенция. Това обижда и възмущава останалата част от международната астрономическа общност. Наред с други неща, поради забавянето, което отлага публикуването на неговите открития, впоследствие Хел бива заподозрян, че е манипулирал данните си, за да ги хармонизира с наблюденията на преминаването на Венера, направени другаде по света.

Така Максимилиан Хел не получава заслуженото признание. Наблюденията му във Вадьо също не са оценени правилно , като по този начин е пренебрегнато значението им в международната надпревара за намиране на точното разстояние между Слънцето и Земята. Точността на неговите астрономически наблюдения бива поставена под въпрос от френския астроном Франсоа Лаланд и много други учени (особено австрийския астроном Йозеф Йохан Литроу), които го обвиняват във фалшифициране на резултатите от изследванията.

Въпреки че известни астрономи поставят под въпрос неговия научен триумф, изчисленията на Хел се оказват верни. Американският астроном, математик и икономист Саймън Нюкомб обаче внимателно изучава тетрадките на Хел и го оневинява 100 години след смъртта му.

Максимилиан Хел е избран за чуждестранен член на Кралската датска академия на науките и литературата на 13 октомври 1769 год. Това общество финансира и публикуването на неговия отчет от 1770 г. за транзита на Венера Observatio transitus Veneris ante discum Solis die 3. Junii anno 1769 (Копенхаген , 1770).

Заедно с Янош Шайнович, по време и след пребиваването си във Вадьо, Хел се опитва да проучи и широко обсъждания, но недостатъчно документиран афинитет между езика на саамите, финландците и унгарците по време и след тяхното пребиваване във Вадьо. (Demonstratio idioma Ungarorum et Lapponum idem esse, 1770 г. Копенхаген).

През 1773 г. е разпуснат йезуитския орден, към който принадлежи Хел. Това го огорчава и разочарова. Планът му за основаване на Академия на науките във Виена е отхвърлен от императрица Мария Терезия. Поради липса на пари той не издава пълна версия на пътеписите си.

През 1780-те години Хел предлага въвеждането на три нови съзвездия - Лютнята на Джордж (наречено в чест на Джордж III - крал на Великобритания и крал на Ирландия, както и първи крал на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия) и Големият и Малкият Телескопи Хершел. Тези имена не биват приети от астрономическата общност и бързо изчезват от звездните карти.

Хел открива нов метод за измерване на географската ширина, сега известен като метода на Хоребоу – Талкот. Неговите изследвания върху полярното сияние и магнитното поле на Земята също са пионерски. Той изучава природните условия на Норвегия, Финландия и Северно море. Прави и карти на Луната, които са използвани от астрономи от XX век. Освен това, Хел публикува 26 научни изследвания.

Представяне на наблюдението на транзита на Венера

В допълнение към астрономията, Хел се занимава с магнитотерапия, опитва се да лекува пациенти със стоманени магнити, които са оформени така, че да съответстват на областите на тялото, които се нуждаят от лечение. Описва множество случаи на успешно лечение в своя трактат Introductio ad utilem usum Magnetis ex chalybe, публикуван през 1762 год. Неговата практика привлича вниманието на немския лекар, астроном, психиатър и психолог Франц Месмер, който, игнорирайки магнитите, разработва друга лечебна процедура.

Максимилиан Хел умира от пневмония на 14 април 1792 г. във Виена, столицата на Хабсбургската монархия, и е погребан в Романтичното гробище в град Мария Енцерсдорф, намиращ се в в южните покрайнини на Виена.

Максимилиан Хел е бил член и на други научни дружества - в Париж, Стокхолм, Болоня, Гьотинген, Трондхайм и Лондон. Той си сътрудничи с английското научно общество и през 1790 г. получава неговия орден.

От 1935 г. един от лунните кратери - Хел, носи името на Максимилиан Хел.

Астероидът с каталожен номер (3727) Максхел, открит през 1981 г., в Обсерватория Клет, Чехословакия (днес намираща се в Чехия) е именуван в чест на Максимилиан Хел.

Регионалната обсерватория в словашкия град Жиар над Хроном се нарича Максимилиан Хел.

От 1894 г. името на Хел носи улица в Отакринг (шестнадесети окръг) във Виена: Hellgasse.

През 1970 г. ЮНЕСКО включва 250-годишнината от рождението му в календара на годишнините на важни личности.

Основното училище в село Щявницке Бане, Словакия, е именувано в чест на Максимилиан Хел.

През 2010 г. бюстът на Хел е издигнат на мястото на първоначалното му погребение в Романтичното гробище в Мария Енцесдорф.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net

 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |