Deutsch           English           Русский           Česky           Български    
ZNAMBG.com
Коронавирус COVID-19 Situation update






МОРАВЦИТЕ – МЕЖДУ НЕЯСНОТАТА НА НАСТОЯЩЕТО И ВЕЛИЧИЕТО НА МИНАЛОТО

13.03.2019
Южна Моравия (CC0 1.0)

Моравците са хората, живеещи в областта Моравия (Югоизточна Чехия), или онези граждани, които смятат, че притежават моравска националност.

Етнонимът вероятно произхожда от река Морава. Обикновено името се използва само за славянските жители на Моравия, въпреки това, моравските немци, които са били разселени най вече след Втората световна война, често биват наричани моравци.

Официалната чешка историография и етнография считат моравците за чешки етнос. Голяма част от моравците, обаче, имат своя собствено национално самосъзнание. По времето на германската окупация на чешката част на Чехословакия част от жителите на Източна Моравия, така наречените моравски словаци, биват определяни от правителството на словашката държава в рамките на концепцията за Велика Словакия като словаци.

Карта на Чешката република, показваща границите на историческите земи и настоящите административни райони. (CC BY-SA 3.0)

История

Първите (западни) славяни пристигат в Моравия през VI век. През 623–658 г. Моравия е част от славянското княжество на Само (след 658 г. държавата се разпада).

В края на 8 век моравските племена създават (също и в Захори, днешна Словакия) княжество, наричано днес Моравско. През 822 г. в Хрониките на кралството на франките за пръв път се споменава за "някакви моравци", очевидно става въпрос за същите племена.

Около 9-ти век моравците приемат християнството. През 833 г., като се присъединяват към Княжество Нитра, те образуват голяма държава, наричана по-късно Велика Моравия. Чешката държавност исторически е била наследник на Моравия след разгромяването й от маджарите през 906 г., а образът на Велика Моравия никога не изчезва от паметта на моравците.

Моравците, в по-голямата си част, никога не са се смятали за чехи. През 863 г. във Великоморавия пристигат Светите братя Кирил и Методий, които помагат на моравците да създадат своя собствена независима църква, превеждат свещени текстове на славянски език, извършват проповедническа дейност. Трябва да се отбележи, че моравците, в по-голяма степен от чехите, са почитали и почитат Кирил и Методий. През XV век значителна част от моравците реагирали отрицателно на разпространяващата се в Чехия религиозно-политическа доктрина на Ян Хус - и това довежда до начало на антихуситска съпротива в годините 1421-1448. През 1526 г. земите на Бохемия, Моравия и Словакия (тогава притежавани от унгарската корона) се обединяват под управлението на австрийските Хабсбурги.

Град Бърно (CC0 1.0)

Съвременно състояние на моравците

През 1918 г. Моравия става част от Чехословакия. По време на междувоенната Чехословашката република официалната идеология на държавата представлява сериозна заплаха за националната идентичност на моравците, според която чехите и словаците са единен чехословашки народ, а моравците не са признати за отделна нация, нито дори за етническа група.

След Втората световна война новите административни граници разчленяват етнографското тяло на Моравия. През 1949 г. комунистическите власти затварят Моравския клуб в Прага, създаден през 19 век от пражки граждани от моравски произход. През 1990-1993 г. започва моравското национално възраждане. През март 1993 г. в град Оломоуц се провежда митинг за възстановяване на моравската държавност: като част от Чешката република (като федерална единица) - или извън нея.

При преброяването през 1991 г. 1 362 313 чехословашки граждани се регистрират като моравци. През 1993 г. единната държава се разпада на Чехия и Словакия, а Моравия става част от Чешката република. Според преброяването от 2001 г. общият брой на моравците в Чешката република е 380 474 души, като много от тях се връщат към чешката самоидентификация. През 2011 г. броят на моравците отново нараства до 521 801 души.

Древната диаспора на моравците оцелява в Ополското воеводство, разположено в Полша.

Генетични разлики между моравците и чехите

По време на международно научно проучване е установено е, че генетичните разлики между моравците и чехите са незначителни. Причината за това вероятно е в уседналия начин на живот на предците им, които са били здраво свързани със земята си и само малки групи от тях са извършвали миграция – през бурни времена. Браковете също са се сключвали само между хора, населяващи една област.

Знаме на Моравия (CC BY-SA 4.0)

Моравски диалекти

Терминът моравски диалекти, също моравски говори, или моравски език, е кодово название на множеството различни диалекти на чешкия език, говорени в областта Моравия. Това понятие обединява наречията на централноморавските (ханацките) източноморавските (моравско-словашките) и северноморавските диалектни групи, които нямат литературен стандарт. В Чешката република официално моравските диалекти се считат за група от диалекти на чешкия език.

Моравци в народни носии (public domain)

Моравските диалекти имат няколко черти, общи за западните словашки диалекти. Един от най-изтъкнатите слависти, Ватрослав Ягич (1838 - 1923), дори твърди, че моравците всъщност говорят на същия език като словаците в края на 19-ти век.

На славянския конгрес в Прага през 1848 г. чешкоезичните моравци развяват флага си, който е бяло-червено-син.

До средата на 20-ти век в Чехословакия се счита, че моравските диалекти са словашки говори. В днешно време малко чешки лингвисти се придържат към това становище.

От края на ХХ век някои морависти се опитват да създадат специален моравски литературен език, базиран на моравските говори. По повод преброяването през 2011 г. чешката статистическа служба прави изявление, че моравския език ще бъде добавен като отделен език със свой собствен цифров код отделно от чешкия език. При същото преброяване 108469 анкетирани са посочили моравския език като свой майчин език. От тях 62908 души посочват моравския като единствен майчин език, а останалите 45561 души считат за свой майчин език не само моравския, но и чешкия език.

Писменият език в Моравия е същият като стандартния език в Чешката република.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net