Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com

ДЖЕНДЕМ ТЕПЕ

05.04.2022
Изглед от Сахат тепе (Данов хълм) към Джендем тепе

Джендем тепе е един от шестте сегашни хълма, разположени на територията на Пловдив – втория по големина град в България. Официално наричано Младежки хълм, то е най-високата точка на града (285,5 м).

Джендем тепе се намира в югозападната част на централната част на Пловдив. Това е най-отдалеченият хълм от най-старата част на града. Надморската му височина (или кота терен) е 307 м. Релативната му височина спрямо средната надморска височина на град Пловдив (164 м) е 143 м. Тепето е широко използвано за отдих, като някои части от него са озеленени. Най-ниската част на Младежкия хълм е един от най-добрите паркове в Пловдив.

Младежкият хълм е известен с много имена. Най-старото оцеляло име на хълма е Хълм на нимфите дриади. Има и твърдения, че най-старото име на този хълм е Кедрисос, тъй като в древността на него имало вековна кедрова гора. По време на османската власт хълмът се е наричал Джин тепе или Хълм на духовете. Споменават се също имената Чигдем тепе (Хълм на минзухарите), Джун тепе (Шафранов хълм), Гюзджи тепе, а османският пътешественик Евлия Челеби го нарича Чали тепе (Звънчев хълм). В немските карти е хълмът е означен като Tschieten tepe (1863) и Šeitan tepe (1878), което означава Дяволски хълм. По-късно името Джин тепе е променено на Джендем тепе (тур. адския хълм/далечния хълм) или Джендема, заради тогавашната му отдалеченост от центъра на града.

В подножието на хълма още през бронзовата епоха 4000 г. пр. н. е. се е издигало тракийското селище Кендрисос, чиито останки са открити при разкопки.

Според писмени източници на върха на хълма до Късната Античност е стояла бронзова статуя на Аполон.

В раннохристиянския период там се е намирал главният градски храм, посветен на Аполон Кендрисей, който през IV век е превърнат в голяма трикорабна базилика, построена на мястото на бронзовата статуя на Аполон.

Геоложките аспекти, засягащи състава, начина на формирането, възрастта и структурата на Джендем тепе и останалите хълмове в Пловдив, са обект на разглеждане още през XIX век.

До 1932 г. тепето е бил отдадено на концесия на каменоломно дружество „Изида”. През 1933 г. кариерата е закрита и на хълма са залесени 90 000 фиданки с цел да бъде превърнат в парк за жителите на град Пловдив.

От 1950 г. Джендем тепе носи официалното име Младежки хълм или Хълм на младежта. Това название произлиза от факта, че през 1948 г., по времето на социалистическия режим в България, работници са работили по павирането на пътя нагоре по хълма. Те дори построяват плувен басейн (вече разрушен) на върха на хълма. А на мястото на басейна е имало параклис, който бива съборен при строителните работи.

През 70-те години на миналия век е разработен паркоустройствен проект за парк „Младежки хълм" като към него е приобщен и триъгълният сквер „Градина Мадара", като главен (и единствено възможен) пешеходен подход към територията на хълма. Диагоналното влизане в парка е частично изпълнено с впечатляващи парково-архитектурни елементи по стълбищните рампи, преливащи в настилките, водните площи и площадките на изградените кътове за отдих, детска железница и детски съоръжения. По-голямата част от паркоустройствения проект е изпълнен. Липсата на средства спират доизграждането на парковата територия и довършването на главния подход на парка.

Изглед от Сахат тепе (Данов хълм) към хълма Бунарджика и Джендем тепе (вляво)

През 1970 г. 30 дка по южните склонове на Младежкия хълм са обявени за природна забележителност.

През 1979 г. в подножието на хълма е открита детска железница, която с известно прекъсване, функционира и до днес. Пътят нагоре по хълма е оборудван с улично осветление и обикновено е достъпен и за автомобили.

През 1995 г. площта на природния паметник е увеличена на 36,2 хектара.

Младежкият хълм е обявен за природен паметник в началото на 1996 год. Законът забранява не само строителство, но и изграждане на алеи и пътища, паша на добитък и добив на скали.

В наши дни на върха на хълма има метеорологичен базов лагер, както и голям комплекс с клетъчни кули с антени за радио/телевизия/мобилен оператор.

Младежкият хълм съхранява богато разнообразие от растения и животни, което е свързано с по-слабо влияние на градската среда в сравнение с други хълмове в Пловдив. Има два вида растения, включени в Червената книга на България, и седем вида редки растения, ендемични за региона. Там живеят дългоухи сови (Asio otus), невестулки (Mustela nivalis) и други животни.

В подножието на хълма са разположени също и Ректоратът и основният кампус на Медицинския университет, Факултетът по дентална медицина и възстановка на част от римския акведукт.

Интересни факти

На Младежкия хълм са открити обширни основи, фрагменти и оброчни плочи, някои от тях с надпис: "Кендрисо Аполони". Предполага се, че думата "кендрисо" идва от тракийското име на града Кедрисос или Кендрисос.

Запазено е изображение на хълма отпреди 1800 години. То е гравирано върху монета от времето на римския император Каракала. Виждат се дървета, храмът на Аполон и друга по-малка сграда, за която се предполага, че е съкровищница, т.е. в нея се пазели даровете за храма на Аполон. Смята се, че постройката е от от V – VI век. В подножието на тепето се е намирал храм на нимфите. Този храм също е гравиран върху монетата, сечена по времето на римския император Каракала.

През 1878 г. на тепето е поставен руски геодезичен знак.

В годините 1907 - 1932 г. по югоизточните склонове на хълма е добиван междинно изригнал скален сиенит.




 Ивайло Лазаров
ivobg.net

 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |