News

В Чехия и Словакия това традиционно улично ястие се предлага за продажба под названията „кренвирш в рогче“ (чеш. párek v rohlíku; слов. párok v rožku) и „хотдог“. Продава се основно на щандове в градовете, подобно на други видове заведения за бързо хранене.

Чешкият вариант на хотдога (този вариант е разпространен и в Словакия) се отличава от класическата (американска) версия на това ястие по това, че вместо рогчето или багетата да се разрежат наполовина и да се постави кренвирша в получената цепнатина, горната част на хлебното изделие се отрязва, като в по-меката му вътрешност се пробива продълговата вдлъбнатина (в заведенията за обществено хранене – на металния шиш от уреда за пробиване и загряване на хлебчето, в домашни условия - напр. с дървена лъжица), където се слагат подправки и след това се слага кренвирша, подобно на ястието кетвурст – версия на хотдог, появила се в Германската демократична република в края на 1970-е години.

Чешкият хотдог обикновено се овкусява с горчица, кетчуп или др. В различни части на света се използват различни видове печива, месни продукти и съставки, но основният принцип при приготвянето на ястието остава почти същият.

Специално проектирани уреди (stroj na párek v rohlíku, в превод от чешки: уред за кренвирш в рогче), които се състоят от готварска печка с гореща вода за колбасите и нагрети метални шипове за пробиване на вдлъбнатини и предварително затопляне на рогчетата или багетите се използват от продавачите на това ястие при приготвянето му.

Тази версия на хотдога е измислена от Вацлав Масопуст, 53-годишен месар и колбасар от град Ческе Будейовице, чех по произход, който вижда специалитета хотдог по време на почивка в Испания през 1972 год. През лятото на същата година Масопуст, който получава разрешение да прекара почивката си в тази страна, разхождайки се из Мадрид, забелязва неочаквано кулинарно представление.

„Отново вървим през Мадрид, улиците са оживени, полицаите на кръстовището се въртят като чукове, ръцете им летят насам-натам, нагоре-надолу, подсвирват и колоните от автомобили минават почти без да спират. Продължаваме без да спираме, от едната страна на улицата има магазини, наредени един до друг, както и банки от другата страна. Стоя пред една от витрините за освежителни напитки и виждам как продавачът сваля нарязано рогче от дебелия шиш, топва топлия кренвирш в горчица, пъхва го в увитото в салфетка рогче и го сервира на клиента. Приготвям моа фотоапарат Praktisix, снимам, продавачът веднага дотичва и иска пари. Давам му десет песети, чувам само „сенкю веримач“ и той се връща на гишето.“, пише Масопуст по-късно в дневника си.

Предприемчив по дух, той веднага започва да обмисля как да приложи своя гастрономически опит в социалистическа Чехословакия. Масопуст е бил наясно, че успехът на едно ястие се определя и от името му, затова търси подходящото наименование още в Испания. „Измислих как да нарека този продукт. Когато бяхме на корида, където гледах схватки с бикове, матадори, пикадори, пробождане на бик в гърдите, бях твърдо решен, да го нарека "Пикадор" (топъл хот-дог)“, пише той в друг свой дневник.

_{Пикадор}

След завръщането си Вацлав Масопуст представя предложението си за иновация в канцеларията във фабриката Potravin в Ческе Будейовице, намираща се на улица „Kраинска“, която се е наричала „U zlatého lva“ („При златния Лъв“) и където той изпълнява ролята на управител. Действащият месар нарича своя вариант пикадор – по подобие на единия от двойката конни тореадори в бикоборството в испански стил, който промушва бика с пика (ръкопашно оръжие, представляващо дълго копие, което в миналото се е използвало от пехотата).

През октомври 1972 г. Масопуст успява да материализира мадридската си мечта. По това време пикадорите започват да се продават в помещенията на фабриката Potravin в Ческе Будейовице, на улица „Kраинска“. Чешкият хотдог, също така, се е продавал пред месарница „Стожицки“, намираща се на кръстовището на улиците „Лидицка“ и „Матице Школске“ в Ческе Будейовице.

По онова време една порция горещ кренвирш със загрято хлебче и горчица струва 2,40 чехословашки крони. Цената е висока, но въпреки това за това ястие започват да се извиват опашки - в Ческе Будейовице, после в други окръжни градове на Южночешкия край на Чехословакия, дори в столицата Прага.

Пикадорите бързо се разпространяват в различни краища на страната. На следващата година чешкият хотдог се продава с голям успех на първото национално селскостопанско изложение „Země živitelka“ в Ческе Будейовице, впоследствие провеждано всяко лято в южния град. Пикадорите стават известност и в Германската демократична република, източногерманци идват на място, за да видят специалитета на Масопуст – факт, който доставя особено задоволство на чешкия колбасар.

_{Класически вариант на ястието хотдог.}

Масопуст конструира сам първото устройство за производство на пикадори. Конструкцията е направена перфектно: в затворена алуминиева вана газ пропан загрява гореща вода, от която излиза пара, за да загрее рогчетата, набодени на металния шиш, а тенджерата до него е пълна с наденички. Устройството има четири колела, или държач с покрив, предпазващ от слънце и дъжд.

На началниците на Масопуст е направено следното предложение: за всеки продаден пикадор неговият „изобретател“ да получава по 10 халера (1⁄100 част от чехословашката крона). В крайна сметка това не се случва, но той все пак печели прилична награда от 1000 чехословашки крони за предложението за иновация, награда за най-добър иноватор на Южночешкия край на Чехословакия през 1972 г., както и едноседмична екскурзия до СССР, от която той се отказва.

Със своята реализирана идея Вацлав Масопуст внася в южночешкия диалект ново значение на думата пикадор – ястието хотдог все още е известни в Южночешкия край под това име. Той обогатява менюто на чешките студенти с важен елемент, като неговият „кренвирш в рогче“ се консумира не само в Чешката социалистическа република, а и в цяла ЧССР. Но този „пикадор“ запазва първоначалното си име само в региона, където е приготвен за пръв път.

Популярността на това ястие продължава да бъде висока и след падането на социализма в Чехословакия през 1989 г., и след разделянето на държавата през 1993 год. И днес хотдогът на Масопуст една от предпочитаните улични храни в Чехия и Словакия. Ястието се продава по улиците, може да бъде видяно на всеки ъгъл, а за гарнирането му клиентът има избор - кетчуп или горчица.