News

Великобритания обмисля да включи някои черупчести в закона за хуманно отношение към животните. В списанието "Science" изследователите твърдят, че това отдавна е закъсняло от научна гледна точка - но също така повдига нови етични въпроси.

Усещат ли животните? Този въпрос е по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед и е обект на спорове от десетилетия. Дълго време учените предполагаха, че животните реагират на болкови стимули чрез периферната нервна система, без да ги преживяват отрицателно - подобно на това, когато рефлекторно дърпаме ръката си от гореща печка, преди дори да сме регистрирали съзнателно болката. Способността на бозайниците, птиците и костните риби да имат усещане сега е призната и отбелязана в много закони за хуманно отношение към животните. Но омарите например все още се приготвят за храна живи и почти няма стандарти за хуманно отношение към безгръбначните животни.

„Доклад на Лондонското училище по икономика, поръчан от правителството на Обединеното кралство заключава, че има достатъчно доказателства, че декаподите и главоногите са разумни“, обяснява Кристин Андрюс от университета в Йорк, Канада. Заедно с поведенческия изследовател Франс де Ваал от университета Емори в Атланта, тя обсъжда текущото състояние на изследванията върху емоциите при животните и произтичащите от това етични последици в списание Science.

„Хората приемат словесните изявления за доказателство за съществуване на вътрешни емоционални състояния и обратно, отъждествяват липсата на езиково общуване с отсъствието на тези състояния“, обясняват Андрюс и де Ваал. Според класическото предположение тези, които не могат да изразяват емоции, също нямат никакви емоции. Лекарите и учените дори прилагаха този принцип към човешки бебета до 80-те години на ХХ век: „Тъй като лекарите смятаха, че все още не проговорилите бебета не могат да усетят болка, те ги оперираха без упойка“.

Но до 80-те години на ХХ век, се натрупаха много доказателствата за това, че бебетата усащат болка и концепцията се промени. Сега сме в подобен момент - безгръбначните вече не могат да бъдат третирани като нечувствителни. Проучвания показват, че ракообразни, получаващи електрически удари в определени области на аквариума, избягват тези области в бъдеще. Освен това може да се предположи, че животните изпитват и емоции, различни от болката - безгръбначни като октоподите показват любопитство, когато ги изследват, привързаност към отделни индивиди или вълнение в очакване на бъдеща награда.

Изследване върху пчели установи, че положителните или отрицателните преживявания в миналото влияят на това колко оптимистично или песимистично се държат животните и че тези различия се отразяват на тяхната нервна система. Ако пчелите са били изложени на стрес, например чрез разклащане в контейнер, те са по-малко склонни да опитват нови неща в сравнение с нестресираните животни. Учените също така откриват понижени нива на невротрансмитери като допамин и серотонин в нервната система на стресираните пчели, подобно на изследвани хора, страдащи от депресия. „При всеки бозайник песимистичната поведенческа реакция, съчетана с физиологични признаци на стрес, ще се приеме като знак за отрицателна емоция. Същата логика трябва да се приложи и към насекомите“, казват Андрюс и де Ваал.

Ако приемем, че безгръбначните също имат емоции и да изпитват болка, това би имало множество етични последици. „Не е трудно да се види в човешката история, че отричането на емоциите при животните е благоприятствало експлоатацията на животните“, пишат авторите. Въпреки че сега можем да допуснем, че един омар не би искал да бъде сготвен жив, за много други животински видове все още не знаем как да подходим. Според Андрюс и де Ваал етиците и биолозите трябва да работят заедно, за да намерят съответните правила за бъдещо морално отношение към животните.