Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com

ПЪРВИТЕ ЖЕНИ ИНЖЕНЕРИ НА ЕВРОПА

21.03.2022
Инженерната сграда на Националния университет на Ирландия, Голуей, наречена сграда Alice Perry

Алис Пери е ирландска поетеса и строителен инженер. Тя е първата жена на Стария континет, получила университетска диплома по инженерство.

Алис Жаклин Пери е родена в Уелпарк, предградие на град Голуей, Ирландия, през 1885 год. Тя е една от петте дъщери и син на Марта Парк и Джеймс Пери. Баща й е бил окръжен инспектор в Голуей Уест и съосновател на Електрическата компания в Голуей. Чичо й, Джон Пери, е бил член на Кралското общество, той е един от изобретателите на жирокомпаса.

След като завършва гимназията в Голуей, Алис печели стипендия за обучение в „Кралски Колеж Голуей“ (до 1997 г. известен като „Университетски колеж“, след това името му е променено на „Ирландски национален университет“) през 1902 год. Поради математическите си заложби, тя преминава от обучение по изкуства към изучаване на строително инженерство, получавайки бакалавърска степен с най-високи оценки през 1906 год.

Семейството й е било интелектуално надарено. Сестра й Нети изучава съвременни езици и става преподавател по испански в Лондонския университет. Сестра Агнес Мери (известна като Моли) получава бакалавърска степен (1903) и магистърска степен (1905) по математика от „Кралски колеж Голуей“ преподава там през 1903–1904 г., била е изпитваща по математика в Кралския университет на Ирландия през 1906 г., а по-късно става помощник директор на средно училище в Лондон. Описана е като "най-изтъкнатият математик на своето време в колежа". Сестра й Марта се омъжва за специалиста по карти Едуард Уилям О'Флахърти Линам, а синът им Джос Линам също става инженер. Всички сестри Пери участват в кампанията на суфражистките (активистки от движението суфражизъм, действащо във Великобритания САЩ, борещо се за избирателно право на жените в края на XIX и началото на XX век, особено преди началото на Първата световна война) в Голуей.

След дипломирането си през 1906 г. на Алис е предложена висша следдипломна стипендия, но поради смъртта на баща й през следващия месец, тя не приема тази позиция. През декември 1906 г. тя наследява баща си временно като окръжен инспектор за съвета на окръг Голуей. Тя остава на тази позиция в продължение на пет или шест месеца, докато бъде направена постоянно назначаване. Това я прави единствената жена, която някога е била окръжен геодезист или окръжен инженер в Ирландия. За съжаление, Пери не получава назначение на тази или друга подобна позиция в района.

През 1908 г. Алис Пери се мести в Лондон със сестрите си, където работи като инспектор в Министерството на вътрешните работи. По-специално, тя наблюдава условията на труд за жените във фабриките. От Лондон Алис се премества в Глазгоу, в който момент тя преминава от Презвитерианството към Християнската Наука („Науката на Христос“). През 1915 г. Тя се среща и се омъжва за Джон (Боб) Шоу на 30 септември 1916 г. Шоу е войник, който загива през 1917 г. на Западния фронт.

Алид Пери (около 1910 г.)

Алис Пери се оттегля от поста си на инспектор през 1921 г. и започва да се интересува от поезия, като за първи път публикува през 1922 г. През 1921 г. тя се отказва от поста си на фабричен инспектор и публикува стихове от 1922 г. В Глазгоу тя се присъединява към Движението на Християнската Наука и заминава за Бостън през 1923 г., където работи за сектата, която има седалище там. Тя посещава Ирландия още три пъти (1930, 1948 и 1960), включително едно посещение в инженерното училище, което е завършила.

През 1923 г. тя се премества в Бостън, САЩ, централата на Християнската Наука. До смъртта си Пери работи в движението на християнската наука като редактор на поезия и поетеса. Публикувала седем тома с поезия. Умира на 21 април 1969 г. в Бостън.

През 1996 г. племенникът на Алис Пери, Джос Линам, дарява колекция от нейната поезия на Ирландският национален университет в Голуей през 1996 г.

Ирландският национален университет в Голуей в чест на Алис Пели именува Общоирландският медал на Медалът на Алис Пери, с първите награди, присъдени през 2014 год.

През март 2017 г. училището провежда официална церемония в чест на приноса на Алис Пери към инженерството. Нейното име носи сграда в инженерния отдел на Ирландсккят национален университет в Голуей.

Славка Вулетич-Донатова

Славка Вулетич-Донатова е първата жена на Стария континент, която става технически специалист с висше образование в областта на електротехниката. Тя придобива званието през 1925 г. в Чехословакия.

Славка Вулетич.Донатова, списание Ева, 1938 год.

Славка Вулетич-Донатова (рождено име: Милослава Донатова) е родена на 20 февруари 1890 г. в моравския град Бърно, Австро-Унгария (днес част от Чешката република), в семейството на индустриалеца, електротехник и изобретател Йозеф Донат, съсобственик на електротехническия завод Bartelmus, Donát & Co., една от първите електропромишлени компании в Австро-Унгария. След завършване на основно образование, Донатова посещава девическия лицей „Весна” в Бърно, който завършва през 1906 год.

През 1912 г. Славка Донатова се омъжва за адвоката Вацлав Яврек и след две години се ражда дъщеря им Милослава. Тя все още иска да продължи образованието си, затова започва като външен ученик в II Чешка реална гимназия в Бърно, като става първата дипломирана жена в историята на училището. Техническата среда, в която е израснала, я мотивира да учи в университет, което става възможно след създаването на Чехословакия през 1918 г., когато тя е приета в новосъздадения Чешки технически университет в Бърно. През 1921 г. тя се развежда с Вацлав Яврек и отново започва да използва името Донатова. През 1924 г. се омъжва за инж. Милан Вулетич, родом от Хърватия, който е бил почетен консул на Кралство Югославия в Чехословашката република. Милан Вулетич умира през 1927 г., вследствие на разклатеното си здраве от престой в затвора по време на Първата световна война. Донатова няма деца от втория си брак. В крайна сметка тя успешно завършва електротехническото си обучение с държавен изпит, положен на 23 май 1925 год.

Впоследствие Славка започва работа в компанията на баща си, която е свързана с завода на „Шкода“ през 1927 год. Тя управлява производствения завод в Бърно и впоследствие става член на борда на директорите на компанията „Шкода“.

Улица „Вурмова“ в Бърно, където през 1933 г. Славка Донатова се сдобива с новопостроена семейна къща.

Славка Вулетич-Донатова е била публична и социална фигура, участвала значително в асоциацията на Чехословашкия червен кръст в Бърно, като заради заслугите си е избрана за неин почетен председател, същата титла, която е получила в женската асоциация „Зора“. Избрана е и за председател на Чехословашкия червен кръст. Тя се е изявявала като фотограф и режисьор, работила е за кратко и като председател на градския „Клуб на чешките кинолюбители“ и е съосновател на Чешкия гребен клуб , основан през 1930 г. в Бърно. Славка Вулетич-Донатова е единствената жена, участвала в създаването на Голф Клуб Бърно през 1936 год. Тя е и една от първите жени, които шофират и са собственички на автомобил. Била е лична приятелка на световноизвестната чехословашка автомобилна състезателка Елишка Юнкова, позната и като Елизабет Юнек. Като видна обществена фигура по това време Славка често е наричана само с инициалите на имената й – SVD.

Славка Вулетич-Донатова умира на 23 февруари 1950 г. в град Бърно.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net
Споделяне

 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |