News

В чешката военна терминология тази противотанкова бариера се нарича разпръсквач (чеш. rozsocháč). Названието му вече е било използвано за обозначаване на копие с дълго дърво или примамка срещу коне, наричана още котва или таралеж.

Тeзи противотанкови таралежи са били широко използвани при изграждането на чехословашките укрепления в Судетската област в периода от 1935 до 1938 год. Тези укрепления са известни също и като Чехословашката Стена - обширна гранична укрепителна система на Чехословакия по протежение на националните граници с Германската империя, Австрия, Полша и Унгария, както и укрепени защитни линии във вътрешността на страната.

За първи път танкове се появяват на бойно поле по време на битката при река Сома във Франция през септември 1916 г., по време на Първата световна война. Войниците веднага започват да търсят начини за спиране на движещите се бронирани машини.

През 1934 г. Чехословакия, почувствала се застрашена от танкови атаки от няколко страни, залага на изобретателността, за да осигури качествена отбрана на границите си. Първоначално е разгледан варианта с използването на бариери, изработени от стоманобетон. Тестовете обаче бързо показват, че идеята е добра, но специфичният дизайн има слабости. Светлият цвят на бетона отдалеч предупреждава врага за потенциален проблем, а материалът сравнително лесно понася повреда от огън. Конструкцията е била твърде тежка, което довежда до две усложнения: от една страна, тези прегради са били трудни за преместване и поради това е отнемало много време, за да бъдат поставени на позициите, а от друга, предлагат на вражеската пехота доста добро убежище от огън от отбраняващите се. Необходимо е било друго техническо решение. И то бива намерено.

През 1935 г. Франтишек Кашик, майор от чехословашката армия, чех по произход, е призован в Дирекцията на укрепителните работи и му е поверено командването на 4-та подгрупа: вътрешните съоръжения на II б строително-административна група. Дирекцията има за задача да изгради обширна укрепителна система по границата с Нацистка Германия и някои други съседни страни, главно чрез изграждането на мрежа от бетонни бункери и други военни съоръжения. Той става автор на проектите на няколко инженерни укрепителни системи, най-важната и най-използваната от които е противотанковия таралеж, създаден на принципа на т. нар. испански конник (заграждения срещу пехота и кавалерия, известни още от времето на Древния Рим). Поради своята простота и същевременно изключителна ефективност и бойна устойчивост, тази противотанкова преграда по-късно става широко разпространено средство за отбрана.

ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ НА ПРОТИВОТАНКОВИТЕ ТАРАЛЕЖИ, ПРОИЗВЕДЕНИ В ЧЕХОСЛОВАКИЯ
Това са три равнобедрени ъгъла с размери 140 × 140 × 13 мм и дължина 1800 мм, свързани в трираменен кръст. Ъглите са били свързани с болтове и нитове. Имало е и заварени версии. Първите два ъгъла са съединени на кръст, а третият напречно е закрепен с болтове към здрава съединителна плоча с винтове. Причината е по-лесното транспортиране на такова препятствие. В краищата на всички рамена са били заварени дебелостенни крачета срещу потъване в почвата, както и прорез, който служи за задържане на бодливата тел. Ако основата е бетонна, елементите могат да се закотвят към нея през отвори с диаметър 40 мм в краката. Теглото на цялата конструкция е 198 кг. Рамената на по-късния вариант на таралежа са с 300 мм по-дълги, теглото е увеличено до 240 кг.

Чешкият таралеж е изобретен от Кашик някъде около 1936 год. През есента на същата година се провеждат първите изпитания на нови отбранителни оръжия, когато чехословашката армия, разположена в Миловице, град, намиращ се недалеч от Прага, излага „таралежите“ на стрелба от различни оръжия от различни разстояния. Оказва се, че по-малките калибри не вредят на противотанковите бариери, оръдията не могат да ги уцелят прецизно. А когато бъде улучен, таралежът отлита на няколко метра, но благодарение на формата си, все пак изпълнява ролята си. Армията бързо разбира колко ефективно е наличното отбранително оръжие и възлага на редица фабрики в Чехословакия да започнат да произвеждат тези таралежи. Имало е три основни типа, от които фабриките са произвеждали вероятно до двеста хиляди броя. Въпреки това, поради капитулацията си, чехословашката армия никога не ги използва срещу войските на Хитлер.

_{Противотанкови таралежи на плажа в Па дьо Кале през април 1944 г.}

След т. нар. Мюнхенско споразумение през 1938 г. и последвалото окупиране на Чехословакия от армията на нацистка Германия, довело до установяването на немския протекторат Бохемия и Моравия през 1939 г., Кашик напуска армията. Като патриот и офицер той се присъединява към организацията „Защита на нацията“, която обединява предимно бивши войници от чехословашката армия в съпротивителни действия срещу германските окупатори. След окупацията на Чехословакия, германският Вермахт използва чешките таралежи за собствени укрепления и налага да се направят нови такива бариери в голям мащаб. Така идеята и нейният технически дизайн се разпространява по целия свят, а разполагането им на Източния фронт е било изключително успешно. Твърди се, че Кашик силно е бил обезпокоен от това, че противотанковата бариера, която е проектирал, е широко използвана от германската армия по време на избухването на Втората световна война.

По време на Втората световна война противотанковите таралежи намират голямо приложение и в Съветския съюз. По време на войната таралежите биват направени от всички налични твърди метални материали, като релси, понякога дори дърво. По време на улични боеве използването им е било ефективно, един таралеж е могъл да блокира цялата улица.

Таралежите са били използвани по време на десанта в Нормандия – военна операция на Великобритания, САЩ и Канада срещу Третия райх, започнал на 6 юни 1944 г.

_{Берлинската стена с редица бетонни павета, 1980 г.}

По-късно чешките таралежи биват използвани и по границите на Германската демократична република и в междинната зона на Берлинската стена. Имало е и стоманобетонни конструкции.

На 23-ия километър от Ленинградската магистрала в градски окръг Химки, Московска област, има паметник под формата на три чешки таралежи - така символично е отбелязана линията, която германските войски достигат през 1941 г. Паметникът „Таралежи“ (или „Противотанкови таралежи“) е тържествено открит на 6 декември 1966 год. Стоманените греди, първоначално предназначени за изграждането на Двореца на Съветите, са използвани за производството на противотанкови таралежи за отбраната на Москва.

_{Монументът „Таралежи“ в руския град Химки.}

След нападението на Русия над Украйна на 24 февруари 2022 г., чешките таралежи са използвани заедно с бетонни прегради и други техники за да блокират придвижването на бойните колони на противника. Украинските железници се пренастройват, за да се направят стотици таралежи. Има редица кадри, които показват как масово и същевременно успешно тези средства за отбрана се използват от украинската армия и от доброволци, участващи в отбраната на страната.

Противотанковите таралежи работят ефективно в среда на конфликт, главно за градовете - и украинците вече са ги разположили по улиците на Одеса и Киев в очакване на наземна руска атака. Някои от таралежите са професионални, тоест направени от фабрики директно за тази цел, но много от тях са създадени с подръчни средства. Видеозаписи от Украйна показват, че армията и доброволците ги използват, за да блокират предимно улици в градовете и покрайнините им, но могат да се използват и по пътищата в провинцията. Именно заради дълбоката кал заобикалянето на бариерите е невъзможно.