Михаел Тонет е роден на 2 юли 1796 г. в град Бопард, в западната чадт на Германия (тогава част от революционна Франция). Обучава се за дърводелец и създава занаятчийска работилница в родния си град, където прави мебели.

През 30-те години на XIX век той започва да експериментира с огъване на дърво, което след това използва в професията си. За първи път Тонет представя тези т.нар. виенски мебели през 1841 г. на индустриално изложение в град Кобленц, което е посетено и от австрийския канцлер Метерних. По негова препоръка на следващата година Тонет се мести във Виена, където основава собствена мебелна компания.

Когато компанията в Бопард изпада във финансова криза, имуществото на Тонет бива конфискувано и продадено на търг. Тонет емигрира във Виена със семейството си през 1842 г. Първоначално той прави само евтини столове там за търговеца на мебели Клеменс Лист, които се продават добре. От 1843 до 1846 г. Тонет и синовете му работят върху интериорния дизайн на градския дворец на Лихтенщайн за компанията „Карл Лейстлер“.

През 1849 г. Тонет се осмелява отново да работи самостоятелно и основава собствена работилница. Още през 1850 г. е създаден неговият люлеещ се стол - модел № 1. На Голямото изложение – индустриалното изложение в Лондон през 1851 г. – Tонет получава бронзов медал за своите виенски огънати столове и по този начин постига своя международен пробив. На Световното изложение в Париж през 1855 г. той печели сребърен медал.

_{Михаел Тонет (около 1855 г.)}

Михаел Тонет и съпругата му Анна Мария имат общо тринадесет деца, но само петима сина доживяват до пълнолетие. Заради тях през 1853 г. той преименува фирмата на "Братя Тонет", запазвайки ръководната си мениджърска роля до смъртта си.

Интересът към мебелите от огънато дърво нараства постоянно, така че през 1856 г. Тонет решава да създаде нова фабрика. Поради благоприятните условия той избира село Коричани (днес град, част от Чешката република), където впоследствие се мести за известно време.

Когато фабриката в Коричани, която се разширява от година на година, вече не може да отговори на постоянно нарастващото търсене, на територията на Австрийската империя, а впоследствие и на Австро-Унгария са създадени следните фабрики: през 1862 г. в град Бистрице под Хостинем (днес част от Чешката република), през 1866 г. в село Велке Ухерце (днес част от Словакия), през 1867 г. в село Халенков (днес част от Чешката република) и през 1871 г. в град Всетин (днес част от Чешката република). Освен това, биват пуснати в експлоатация голям брой клонове на компанията и дъскорезници.

Император Франц Йосиф I награждава Михаел Тонет със златния кръст за заслуги с короната и рицарския кръст на ордена Франц Йосиф, а постиженията на синовете на Михаел Тонет също биват признати с награждаването им с рицарския кръст на ордена на Франц Йосиф и рицарски кръст на ордена на Франц Йосиф Орден на Желязната корона III клас.

През 1869 г. Тонет доброволно се отказва от Privilegium (патент) от 1856 г. „За производство на фотьойли и основи за маси от огънато дърво, чието огъване става под действието на водна пара или кипящи течности“.

Към края на 1870 г., докато се разхожда в гора в Унгария, Тонет се простудява и така и не се възстановява. Михаел Тонет умира на 3 март 1871 г. във Виена и синовете му поемат управлението на дружеството.

През 1873 г. стол № 4 е включен в "допълнителната секция на история на изобретенията на международното изложение във Виена".

През 1880 г. е основана фабрика в град Ново-Радомск (днес Радомско). През 1889 г. е основана фабрика в град Франкенберг, провиция Хесен, Прусия.

През 1878 г. компанията „Братя Тонет” печели златен медал за концепцията за стол № 14 на Световното изложение в Париж.

На 3 септември 1897 г. император Франц Йосиф I посещава фабриката в Бистрице под Хостинем. Оттогава компанията „Tонет“ участва във всички големи търговски изложения. Продуктите на компанията се изнасят по целия свят.

Членовете на семейство Тонет инвестират сериозно във военни облигации време на Първата световна война, поради което разпадането на Австро-Унгария и трудните следвоенни години нанасят тежки удари на компанията. През 20-те години на XX век „Tонет“ е купена от еврейският търговец Леополд Пилцер от Унгария, който я слива с "Мундус", а по-късно с и компанията "Якоб и Йозеф Кон" (Виена). Пилцер успява да направи компанията отново печеливша, като инвестира в мебели от тръбна стомана.

След присъединяването на Австрия към Нацистка Германия през 1938 г. Пилцер е принуден да емигрира в Съединените щати. Компанията „Tонет“ фалира и Пилцер основава „Tонет Ивдустри“в Северна Америка. След емиграцията на Пилцер част от холдинга се връща при първоначалните си собственици, а фабриките, произвеждащи източно от Рейн, отново използват марката „Tонет“. В Германия производството с тази марка работи и до днес.

В Чехословакия фабрикатата е национализирана през 1945 г., а през 1953 г. фабриката получава ново име – ТОН.

_{Стол № 14 (модел от 1859 г.)}

„Стол за бистро“

Стол № 14, по-известен като „Konsumstuhl Nr. 14“ (от немски: стол за консумация), е направен през 1859 г. в малък семеен бизнес в Германия, за да отговори на поръчката на Анна Даум, която мечтае за практични, елегантни и спестяващи място столове за своето кафене. След това поръчките следват много бързо и Михаел Тонет, който е дизайнерът, решава да го произведе серийно.

Стол № 14, наричан също „стол за бистро“, става първият индустриален модел на Тонет. Неговият безупречен дизайн, ергономичност и съотношение цена/качество го правят успешен за години напред.

Когато започва серийното производство през 1865 г., стол № 14 струва малко по-малко от бутилка вино, а към 2011 г. струва 525 евро. Този стол, станал любим на милиони посетители на кафенета, днес наречен № 214, все още е включен в каталога на компанията.

Столът „Тонет“ поставя началото на историята на предметния дизайн. Това е най-продаваният стол и най-успешен индустриален продукт в света за XIX век.

Стол № 14 е съставен от 6 парчета дърво, 10 винта и 2 гайки: общо 18 елемента. Лесен е за сглобяване, разглобяване и транспортиране. На Михаел Тонет му хрумва гениалната идея да продава стол номер 14 разглобен на части. Събира 216 части от 36 стола в един кубичен метър, намалявайки използваното пространство.

Столът е с височина 84 см. Седалката е на 46 см от земята, а диаметърът й е 40,5 см.

Стол № 14 е изработен по техниката на извита масивна дървесина, която включва три стъпки. Първият се състои в нарязване на букова дървесина по посока на влакната, вторият във формоване на нарязаните парчета в парни резервоари за 20 до 30 минути, за да се омекнат (това се нарича накисване). След това работниците разполагат с три минути, за да огънат дървото с помощта на чугунени форми, които ще придадат на всеки елемент неговата окончателна форма. Тази операция може да се извърши само на ръка, тъй като никоя машина не притежава необходимата сръчност, за да извърши триизмерното огъване, без да рискува да счупи дървото.

Дизайнът на стола отговоря на търсенето на евтин и семпъл стол. Стол № 14 се състои от 6-8 дървени елемента, залепени или подсилени с винтове. Предимството на тази конструкция е рационалното използване на материали - огъната букова дървесина и ратанова оплетка.

Столът, произведен в големи серии, може да бъде завършен по всякакъв начин (оцветяване, боядисване, лакиране, полиране), транспортиран на елементи и сгънат.

През годините 1860–1930 са продадени над 50 милиона (според други източници, 70 милиона) броя от „стола за бистро“.

_{„Стол за бистро“, пластмасова версия от 1961 г.}

През 1961 г. фирма ИКЕА прави пластмасова версия на стол номер 14. През 2009 г. столът е преработен от Джеймс Ървайн, английски дизайнер, и се продава от японската компания „Mуджи“.

Днес тези столове се произвеждат също и в Полша, например в село Ясеница, окръг Биелско, както и в град Радомско.

Композиторът Йоханес Брамс, революционерът Владимир Илич Ленин, художникът Пабло Пикасо и актрисата Мерилин Монро са седяли на такъв стол от огънато дърво, изработен във фабриката в днешното словашко село Велке Ухерске.

Такъв стол са притежавали също и Йосиф Сталин, Алберт Айнщайн, Анри дьо Тулуз-Лотрек и актрисата Лайза Минели. Два такива стола са изобразени в картината "В Мулен Руж" на Анри дьо Тулуз-Лотрек.

Стол № 14 става част от виенските кафенета в стил Ар Нуво.

Няколко такива „стола за бистро“ са включени в танцовата сцена на актрисата Лайза Минели във филма „Кабаре“.