Ян Маркус Марци (лат. Йоанес Маркус Марци) е роден на 13 юни 1595 г. в град Ланшкроун, Хабсбургска монархия (днес част от Чешката република). Рожденото му име е Ян Марек Маркув (или Maрку). Името Марци е латинизиран вариант на неговата фамилия. Учи първо в гимназията в град Индржихув Храдец, след това философия и богословие в град Оломоуц. В крайна сметка обаче той решава да гради кариера като лекар и изучава медицина в Карловия университет в Прага. Причината за тази стъпка е била лошото му здраве и усложнено очно заболяване.

През 1625 г. Ян Марци получава докторска степен по медицина в Прага и в същото време е назначен за извънреден професор в Медицинския факултет. През 1626 г. е назначен за земен физик (човек, отговарящ за медицинския надзор) на Кралство Бохемия, а през 1630 г. става редовен професор в университета. В допълнение към професорската си професия той изпълнява успешна медицинска практика. От 1638 г. той заема деканската служба непрекъснато до смъртта си през 1667 година.

Още като известен лекар става професор в Медицинския факултет (по-късно и многократен декан на Медицинския факултет) и провинциален лекар в Чешката република. През 1640 г., като ескорт на аристократите от рода Щернберг, той посещава Рим, а през 1642 г. е избран от Карловия университет за комисар. След като шведите нападат Прага през 1648 г., той инициира обновяването на студентския легион и става един от неговите офицери. Марци е бил известен и сред шведите, които от време на време използвали неговите услуги. Например, той се е грижил за Франтишек от Щернберк, който бива тежко ранен по време на шведското нашествие в Мала страна (един от четирите исторически района на Прага, до 1784 г. е отделен град), но умира въпреки грижите на Марци. Малко след това шведският генерал Витенберг го моли да лекува тежко болната му съпруга, която умира през август 1648 г. въпреки грижите му.

След сключването на Вестфалския мир Марци е назначен от императорския съвет през 1649 г. През 1658 г. той става личен лекар на император Леополд I, многократно е и декан на Медицинския факултет. За своите медицински заслуги при защитата на Прага срещу шведите през 1648 г. (по време на обсадата на Прага в Тридесетгодишната война, Марци командва студентска военна част, създадена от него), той получава титлата благородник, приема прилагателното дьо Кронланд и е награден с герб, в който се появява много необичайна фигура - дъга, намек за изследването на Марци за пречупването и разлагането на светлината. Дъгата символизира основния интерес на физическите изследвания на Марси, а също така и мира на Земята.

_{Герб на рода Марци от Кронланд.}

След създаването на университета Карл-Фердинанд през 1654 г. Марци става защитник на светските факултети и през 1662 г. е избран за ректор. През същата година му предлагат и професура в Оксфордския университет, но той е принуден да откаже оферта заради лошото си здравословно състояние. Прекарва остатъка от живота си сред книгите.

В края на 1666 г. здравето му се влошава, той ослепява, а през пролетта на 1667 г. умира от инсулт. Приживе Ян Марек Марци пожелава да бъде погребан във Витлеемския параклис до жена си или в църквата Св. Салвадор, прилежаща към библиотеката в комплекса Клементинум в Прага. Гробът му не е запазен. Въпреки че се разпространява слух, че Марци се е присъединил към йезуитския орден преди смъртта си, няма налични доказателства за това. Заслугите му са забравени отдавна, някои от откритията му се приписват на Исак Нютон, Кристиан Хюйгенс, Робърт Бойл, Робърт Хук и др. Едва сега научните заслуги на Марци в областта на механиката и оптиката започват да се признават в международен план, и той се смята за основател на спектроскопията.

Научни открития

Ян Марци прави изследвания в областта на медицината, механиката, оптиката и математиката.

Понякога се счита, че спектроскопията се заражда през 1666 г., когато Исак Нютон разлага бялата светлина в спектър с помощта на призма. Но още през 1648 г. Ян Марек Марци открива дисперсията на светлината и обяснява произхода на дъгата. Марци основополага спектроскопията - метод за изследване на веществото, при който на анализ се подлагат лъчи, звуци или частици, изпуснати, погълнати, отразени или взаимодействували по друг начин с изследвания предмет. Едва след това Исак Нютон разлага монохроматичната светлина с помощта на оптична призма.

Ян Марци не само използва съвременни методи в лечението и психологически подход към пациентите, но също така работи в областта на медицинската теория. През 1635 г. той публикува най-важната си медицинска работа „Idearum operaticum idea“, тоест презумпцията за разкриване на скритата сила, която опложда семената и прави органите от тях, където се разглежда ембрионалното развитие и наследствеността. Марци също така се занимава с въпроса за кръвообращението и е пренебрегван като откривател на законите, касаещи кръвообращението. През 1655 г. Марци успява да излекува известния чешки историк Бохуслав Балбин, който е страдал от едра шарка.

През 1638 или 1639 г. Марци отива в Рим с дипломатическа мисия - да договаря подкрепа за високи църковни места за университета. По време на пътуването той поисква да се срещне с Галилео Галилей, който, остарял и почти ослепял, изпаднал в немилост пред църквата, живее под домашен арест в Арчетри, близо до Флоренция. Ян Марци не успява да го срещне. След завръщането си в Прага, Марци му изпраща писмо на 3 ноември 1640 г., което е запазено в имението на Галилей. В писмото той признава, че се възхищава от Галилей; пише, че се идентифицира с възгледите му и в същото време му изпраща работата си. Галилей продиктува отговор на сина си, който обаче не стига до Прага по неизвестни причини. По стечение на обстоятелствата през същата година Галилей публикува книгата Discorsi, в която се занимава с подобни въпроси като De proportione motus (За пропорционалността на движението), книга, публикувана от Марци в началото на 1639 година. Ян Марци успява да разгледа тази новост на Галилей с математика Пол Гулдин и самият той бива изненадан как техните идеи и резултати са еднакви. Книгата на Марци съдържа известната тогава механика, подредена по начин, подобен на Евклидовия. Има и някои нови открития относно ударите на тела (прави разлика между прави и наклонени удари, удари от еластични, нееластични и чупливи тела). Марци извежда състава на движенията, баланса на лоста, закона за свободно падане, изследва движението по наклонена равнина и движението на махалото, предлага да се използва движението на махалото за измерване на времето.

Основната тема на тази книга е характерът на телата. Марци правилно осъзнава, че трябва да се прави разлика между гъвкав и негъвкав характер на телата. Той пренася своите възгледи в медицината относно костните деформации след удар.

Ян Марци публикува своите открития в областта на оптиката в Thaumantias liber de arcu caelesti (1648) и Dissertatio de natura iridis (1650). Там, повече от 50 години преди Оптиките на Нютон, той описва своя „Experimentum crucis“ и разделението на бялата светлина на цветове с различна степен на пречупване. Той също така предвижда принципа на Хюйгенс за елементарните вълни. Thaumantias е бил известен както на Хюйгенс, така и на Кралското общество.

В своята медицинска работа Марци се занимава както с философски, така и с богословски проблеми. Като последовател на школата на швейцарския лекар, философ и алхимик Парацелз, той споделя идеята, че всяко органично тяло възниква от семе.

Марци се посвещава преди всичко на теми, които сега попадат в неврологията и физиологията. Това включва изследване на произхода на епилептичните припадъци.

През 1639 г. Марци изследва сблъсъка на твърди топки и показва разликата между еластични и нееластични сблъсъци. През 1648 г. той открива дисперсията на светлината и за първи път изказва идеята за вълновата природа на светлината. Обяснява дъгата и оцветяването на тънки филми. За тези резултати той е приет за член на Кралското общество на науките в Лондон. Освен Нютон, той изпреварва във времето Грималди и Бойл с част от експерименталните си опити в спектроскопията и физическата оптика.

От чисто математическите задачи Марци бива привлечен от квадратурата на кръга. Той посвещава на тези задачи две свои писания - „De proportione motus figurarum rectilinearum et circuli quadratura ex motu“, труд, публикуван в Прага през 1648 г., и „Labyrinthus, in quo чрез ad circuli quadraturam pluribus modis exposetur“, публикуван в Прага през 1654 год.

_{Възпоменателен бюст на Марци.}

Лекарското махало, проектирано от Ян Марек Марци през 1650 г., използва динамиката на махалото за измерване на сърдечния ритъм на човека. То се състои от дървена пръчка с кантар, над която е опъната копринена нишка. От една страна, нишката е увита на въртящ се щифт, а от друга страна, има шарнир с оловна топка в края. Завъртането на щифта променя дължината на махалото с оловната топка и по този начин честотата на люлеенето. Лекарят съгласува движението на махалото с пулса. След това лекарят прикрепва оловната топка с опъната нишка към везна, върху която установява доколко сърдечният ритъм на пациента се различава от стандартния сърдечен ритъм на здрав човек, който се записва на скалата. Използването на махало очевидно е един от етапите на изследване на връзката между сърдечния ритъм и състоянието на човешкото тяло.

От 1990 г. името на Ян Марек Марци носи Спектроскопското общество, което е създадено като Асоциация за изследвания в спектралния анализ към Института по химическа металургия и металография на Университета по химично технологично инженерство на Чешкия технически университет през 1954 г. Спектроскопското общество награждава с медал Ян Марек Марци от Кронланд от 1977 г. за принос към знанията в спектроскопията.

_{Страница от ръкописа на Войнич.}

Любопитни факти

Името Ян Маркус е поставено под прозорците на Националния музей в Прага заедно с много други.

През 1970 г. на името на Ян Марек е наречен лунен кратер с диаметър 25 км.

След смъртта на чешкия учен, адвокат и алхимик Георг (Иржи) Бареш, Марци, който е бил приятел с него, получава от наследството му тайнствена книга, наречена „Ръкопис на Войнич“ – неразчетено произведение, написано през 15-и век от неизвестен автор на неизвестен език с неизвестна азбука. След известно време той изпраща книгата на учения йезуит Атанасий Кирхер. Придружаващото писмо на Марци е от 19 август 1666 г. или година по-рано.