Приготвянето на бира е било известно още на праславяните при пристигането им на територията на днешна Словакия, като при славяните от областта Потиси то е документирано през 5-и век. Напитката се е правила от пшеничен (слаб) и ечемичен (по-силен) малц. Данните от времената на ранния феодализъм показват, че бирата се е приготвяла от монаси от манастира в село Хронски Бехадик и от слуги на други господари, благородници, пастори, манастири.

В градската среда работата по варенето на бира постепенно се диференцира - създават се специализирани занаятчии – бирари, които варят бира и бирари, които приготвят малц. В градовете правото на варене на бира се използва или колективно - пивоварните стават част от градската икономика, или се използват от отделни граждани. В провинцията варенето на бира е било едно от правата на благородниците. Като един от важните източници на доходи пивоварството се използва главно от 16-и век, а пивоварните преработват излишъци от ечемик, пшеница и други подобни.

Първите три кралски пивоварни в Австро-Унгария (от която Словакия е част до 1918 г.) са били разположени в селата Твърдоместице и Велке Ухерци, близо до днешния град Партизанске (на територията на днешна Словакия) и в Турдмени, близо до езерото Балатон (на територията на днешна Унгария). Съществуването на тези пивоварни се споменава в документ на унгарския крал Ласло IV от 1274 год. Пивоварството в Словакия достига най-голямото си разрастване в периода от 1620 до 1650 г. По това време бира се е варила почти във всички градове и по-големи села в Словакия.

През Средновековието варенето на бира в Словакия се превръща в привилегия, която се е предоставяла най-вече на гражданите, които са предимно членове на местния градски съвет. Било е забранено да се вари бира в домашни условия в селата, като производството на бира е било запазено само за пивоварни с официален лиценз в градовете. На крепостните селяни се разрешавало да купуват бира и по този начин пивоварните са могли да оцелеят заради десятъка, който селяните плащали с хмел и ечемик.

През 14-и и 15-и век производството на бира в Словакия е се разширява значително. Най-важните пивоварни центрове са главно градове, които са минни центрове (Кремница, Банска Бистрица, Банска Щявница), градове в района на Спиш (Кежмарок, Левоча), Бардейов, Прешов, Кошице и района югозападно от днешна Словакия (Тренчин, Търнава, Братислава). Особено известната бира се приготвя в Бардейов. Според легендата унгарският крал Матиаш Корвин използвал тази бира за своите сватбени тържества.

През този период е съществувала пивоварна в почти всеки средновековен град, включително най-старата съществуваща пивоварна в страната - Стейгер, намираща се в село Вихне, в централната част на Словакия. Това е последвано от развитието на средновековни занаятчийски гилдии, като първата пивоварска гилдия е основана през 1450 г. в град Бардейов.

През 1473 г. предполагаемите тайни рицари от ордена на рицарите тамплиери изграждат своя пивоварна в района на град Банска Бистрица. Това се оказва добър избор за местоположение, тъй като регионът е център за минната индустрия и с течение на годините пивоварната е щяла да постигне успех, продавайки пиво на миньорите, които тогава са били доминираща работна сила в района. Миньорите в района често наричали бирата „течен хляб“ и нерядко я пиели, докато работят.

Благородничеството дава под наем пивоварните, построени върху собствеността им, заедно с правото да отворят кръчма, най-вече на евреи. Въз основа на стари привилегии и специални споразумения със собственици на земя, бира се вари в десетки крепостни градове. Във връзка с развитието на аристократичното пивоварство, земевладелците от 16-и век постепенно намаляват и преустановяват варенето на бира, но на някои места то остава до 19-и век. През 16-17-и век са създадени пивоварните и малцовите гилдии. През 1840-те години в Унгария има 300 пивоварни, повечето от които са работели на територията на Словакия.

Ситуацията се променя драстично в началото на 19-и век, когато производството на бира в по-голямата част от градовете и селата е ликвидирано, главно поради „данъка върху бирата", наложен през 1850 год. По-късно през 19-ти век пивоварната индустрия бавно започва да се възстановява с помощта на нови знания и технологии. Пристигането и внедряването на парния двигател на Уот заедно с изкуственото охлаждане (Карл фон Линде), както и работата на Луи Пастьор способстват за значително развитие в производството на бира.

През 18-и и началото на 19-и век „Тренчанско пиво“ става една от най-добрите и известни бири, която се извозва на салове до територията на днешна Унгария, а „Кежмарско пиво“ също постига добро качество.

През втората половина на 19-и век тези нови технологии довеждат до създаването на нови пивоварни. Първоначално тяхното производство не е било голямо, както поради слабото търсене, така заради и конкуренцията от унгарските пивоварни, които покривали поръчките по-голямата част от клиентелата в Словакия. В началото на 20-и век в Словакия вече има почти 40 пивоварни с индустриално производство. Това са били най-вече малки и средни предприятия. Двете най-големи са били в Братислава и Кошице. За сравнение обаче средното годишно производство на пивоварната „Бюргер“ в Пилзен е било пет пъти по-голямо от производството на всички словашки пивоварни, взети заедно.

След основаването на Чехословакия през 1918 г. словашкото пиво е силно повлияно от чешкия бирен стил. Консумацията и производството на бира в Словакия обаче остават ниски. През 1919 г. се консумират 14,4 л на 1 жител на Словакия годишно, през 1931 г. 16,1 л, през 1937 г. 13,7 л. След войната качеството на бирата, произведена в Словакия, се увеличава значително. Изграждат се нови производствени мощности.

След Втората световна война комунистическото правителство национализира общо 12 пивоварни, които впоследствие биват обединени в три национални компании. През 1953 г. този брой нараства до осем. Постоянно увеличаващата се консумация на бира създава благоприятни условия за продължаване на развитието на пивоварните. Старите предприятия са или реновирани (Братислава, Мартин, Кошице, Михаловце, Попрад, Нитра, Битча) или са ликвидирани (Хлоховец, Левоча, пивоварна Бюргер Братислава, Банска Бистрица). Постепенно започва изграждането на нови пивоварни - Тополчани (1964), Римавска Собота (1966), Велки Шариш (1967), Хурбаново (1969), Банска Бистрица (1971) и Tърнава (1974). Капацитетът на пивоварната Хурбаново е 1,2 милиона хектолитра, което е най-много от всички пивоварни в Словакия.

През 1960 г. е открит център за чиракуване в Братислава, а през 1964 г. – ученически център в пивоварната и малцовата къща в в град Toполчани. Центърът разполага със собствено изследователско съоръжение за бира и безалкохолни напитки в Братислава и собствен отдел за дизайн в Братислава.

Благодарение на подобреното качество и условията на живот, средното годишно потребление на бира достига 107,1 литра на глава от населението до 1978 г., но спада до 88 литра две десетилетия по-късно. Общото производство на словашката бирена индустрия през 1997 г. е 4 395 000 хектолитра, от които 448 000 хектолитра са изнесени в чужбина. През 1998 г. пивоварните в Словакия са 14 на брой.

В момента в Словакия има 18 активни индустриални пивоварни. Днес повечето са собственост на чуждестранни компании – на Heineken или на SABMiller. Увеличава се броят на микропивоварните, които придобиват все по-голяма популярност в Словакия.

В Словакия широко разпространени са както светлите, така и тъмните бири. Алкохолното съдържание в тях варира обикновено между 3,8 и 5,0% и традиционно се класифицират по тяхната плътност или специфично тегло, като се използва скалата Плато. Това е количеството разтворени твърди вещества преди ферментацията и показва приблизително колко ферментиращ материал (обикновено малцов ечемик) е бил използван и показва какво може да бъде алкохолното съдържание. Общите измервания на 10° или 12° биха били еквивалентни на 1040 или 1048 в английската "original gravity" скала. Често погрешно схващане е, че това е мярка за цвета на бирата.

_{Пивоварна Злати Бажант}

Пивоварна Злати Бажант

Пивоварната "Злати Бажант" е основана през 1967 г. в град Хурбаново. Мястото е внимателно подбрано поради топлия климат (най-топлият в Словакия) и неговата надморска височина (около 115 метра над морското равнище). Тези условия са идеални за отглеждането на хмел. Освен това водата в района е изобилна и с високо качество. Производството започва през 1969 г. и скоро пивоварната успява да скрутурира пазар. Най-новата пивоварна технология и използването на висококачествени суровини позволяват на пивоварната да навлезе на световния пазар. През 1971 г. пивоварната „Злати Бажант“ става първата пивоварна в Източна Европа, която опакова кутии бира. Тази трансформация изисква много работа и в крайна сметка довежда до решението да стане акционерно дружество. През 1995 г. компанията се обединява с Хайнекен. Това й помага да се разшири в международен план и да модернизиратсвоя завод.

По-късно други словашки пивоварни биват закупени от Хайнекен и производството им е затворено в пивоварната в Хурбаново. В един такъв случай преместването на изключително популярната пивоварна Мартинер, датираща от 1893 г. и разположена в град Мартин, предизвиква толкова много ярост в хората от града, че много местни жители днес отказват да пият Хайнекен. В наши дни пивоварният завод в Хурбаново е един от най-големите пивоварни заводи в Европа, голяма част от продукцията на който се изнася в цял свят.

Пивоварна Шариш

През 1964 г. е построена пивоварната Шариш, която бързо се превръща в най-голямата пивоварна и най-големия износител на бира в Словакия. Докато бизнесът процъфтява, Шариш се разширява. Компанията започва да произвежда и да продава безалкохолни напитки и дори има своя състезателна кола. Към 1983 г. в Шариш се произвеждат един милион хектолитра бира годишно. Тя остава най-голямата пивоварна в Словакия, която привлича вниманието на SABMiller (пивоварна компания, стояща зад MGD, Pilsner Urquell, Fosters и много други успешни пивоварни).

През 1997 г. SABMiller придобива компанията. Десет години по-късно те се сливат с Topvar, друга успешна словашка пивоварна. Компаниите продължават да произвеждат бири със същите рецепти, които са ги направили толкова популярни. Отразявайки местоположението на пивоварната в източния град Велки Шариш, компанията популяризира свои бири в духа на източнословашката култура, използвайки източнословашкия диалект в рекламите и с основния лозунг на „Srdcom Východniar“ (от словашки: Източник от Сърцето).

Пивоварна Стейгер

От 1473 г. пивоварната претърпява редица реконструкции и няколко пъти сменя собствениците си. Производството нараства и намалява в зависимост от политическите и икономически условия. Продажбите се увеличават по време на Втората световна война, но по време на германската окупация на Чехословакия, Ярослав Райман, директор на операцията, е убит, а много работници са арестувани. Това спира производството до декември 1944 г., когато пивоварната бавно възобновява производството си. По време на комунистическата ера повече хора консумират бира и производството достига своя връх. През 1958 г. са продадени 280-300 хиляди хектолитра. Едва през 2004 г. пивоварната става такава, каквато е днес. Името Steiger Pivovar е прието през април 2006 г. и се преръща в основната марка бира на компаниите. През 2007 г. пивоварната Стейн Stein премества производството си от Братислава, столицата на страната, в пивоварната Стейгер Steiger.

Пивоварна Ерб

В миньорския град Банска Щявница през късното Средновековие е имало осем или десет пивоварни. Те са управлявани от собствениците на местните мини, което означава, че заплатите, изплащани на миньорите, се връщат директно към собствениците. Един век по-късно, през 2010 г., местният минен инженер Едуард Рада открива пивоварната ERB (Eduard Rada Breweries). ERB бирите са били Lager 10% и 12%, ERB Special Dark 13% и ERB Weizen 12%, приготвени от откриването му. По-късно бяха добавени 12% от ERB Smoked Lager, което става предшественик на ERB Limited Edition.

През 2011 г. Андрей Гашпар пристъпва към работа в Brew Master, представляваща ново поколение пивоварни в Словакия. Ян Кома, който предава щафетата на Андрей Гашпар, който има четири десетилетия опит в пивоварната. През 2013 г. ЕРБ отхвърля многократното предложение за износ на бира за Япония, Норвегия, Австралия и Австрия. Собственикът Едуард Рада иска бирата на ERB да бъде свързана със страната Словакия: „Така туристите могат да кажат, че съм били в държава, в която се произвежда страхотна бира“.

Пивоварна Банска Бистрица

Традицията за варене на бира в тази област датира от 16-и век - през 1524 г. крал Лайош Ягелонски дава на града привилегията да вари пшенична бира (въпреки че бирата е била произвеждана там по-рано). През 17-и век има бързо развитие на пивоварството и в областта работят над 80 пивоварни. Производството в индустриален мащаб започва през втората половина на 19-ти век - през 1871 г. е построена нова общинска пивоварна в Банска Бистрица. Тогава годишното производство е около 5 хиляди хектолитри (на практика цялата работа се извършва на ръка) - бирите под името Banskobystrický Porter и Ležiak се радват на добра репутация и биват изнасяни, наред с други във Виена и Будапеща.

Собственик на пивоварната е семейство Хериц, от което Ян Бегуш я купува през 1942 г. и я модернизира, увеличавайки производството до 20 хиляд хектолитра годишно (от които само 5% са продадени в самия град).

След 1945 г. заводите са национализирани и производственият капацитет е допълнително увеличен. През 1968 г. започва изграждането на нова, модерна пивоварна, която започва да работи през 1971 г. под името Browar Urpin и с производствен капацитет от 350 хиляди. хектолитра бира годишно. В момента историята й е свързана с Banskobystrický pivovarу, a.s., създадена през 2007 г., която извършва основна реконструкция на предприятието.

Пивоварната в Банска Бистрица е най-голямата регионална пивоварна в Словакия.