Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com

НАЙ-ГОЛЕМИТЕ МЕТЕОРИТНИ КРАТЕРИ НА ЗЕМЯТА

15.02.2022

През своята история от 4,5 милиарда години Земята е била удряна от стотици големи астероиди. Най-малко 190 от тези сблъсъци са оставили колосални белези, които са видими и днес. Но не всяко космическо тяло, което влиза в атмосферата на нашата планета, стига до повърхността на Земята.

Повечето космически скали, които навлизат в земната атмосфера, изобщо не са гигантски. Те са много малки - около 1 метър в диаметър. Това е добре за земляните, тъй като всяко космическо тяло с диаметър под 25 м обикновено не преминава през земната атмосфера. Супер високите скорости на космическите скали загряват газовете в атмосферата, които от своя страна изгарят космическите тела, докато преминава през нея.

Атмосферата ни предпазва от удари. Например, метеор с диаметър около 17 м се взриви над Челябинск, Русия, през 2013 г., създавайки ударна вълна, която счупи прозорци и причини наранявания. Въпреки това, той не направи кратер . По-голямата част от него се превърна в прах и малки метеорити. Скала с диаметър около 1,5 м на дъното на близкото езеро, както и някои по-малки фрагменти, е всичко, което е останало от него.

Но 190-те известни метеоритни кратера на повърхността на Земята доказват, че макар и рядко, някои по-големи астероиди са преминали през атмосферата. Повечето от тях са паднали в Северна Америка (32%), следвана от Европа (22%) и Русия и Азия (16%).

От известните метеоритни кратери 44 са с размери по-големи от 20 километра в диаметър. Ето какво знаем за най-големите три от тях:

1. Най-големият метеоритен кратер на Земята е с диаметър от около 300 км, носи името Вредефорт (Vredefort) и се е образувал в Южна Африка най-вероятно преди около 2 милиарда години. Той е много ерозирал, но въз основа на това, което е останало от него, учените са изчислили, че астероидът, който го е създал, е бил с диаметър от 10 до 15 км.

Кратерът Вредефорт, видян от космоса.

Учените са изчислили, че ако обект с диаметър по-голям от 1 км удари Земята, това би предизвикало глобална катастрофа. Така че астероидът, който е направил кратера Вредефорт, най-вероятно е причинил пожари по целия свят и огромно количество прах е било изхвърлено в атмосферата, променяйки климата за няколко години.

2. Кратерът Чиксулуб (Chicxulub) на полуостров Юкатан в Мексико е също с огромни размери, около 180 км в диаметър, но е много по-млад. Създаден е от астероид с около 12 км диаметър, който е ударил Земята преди 66 милиона години.

Радарна топографска снимка на кратера Чиксулуб.

Въпреки че сега една част от кратерът е на сушата, по време на удара това място е било плитко море. Сблъсъкът е довел до изчезването на 75% от животинските видове, включително неавианските динозаври. Ударът, най-вероятно е предизвикал изхвърляне на отломки обратно в Космоса. След завръщането си на Земята горящите скали вероятно са изгорили голяма част от планетата. Ударът, би трябвало да е създал облак прах, който е обгръщал Земята в продължение на години, блокирайки слънчевата светлина и разрушавайки хранителната верига. Неавианските динозаври, които са оцелели при първоначалния удар, вероятно са загинали от глад.

3. Кратерът Съдбъри (Sudbury) в Онтарио, Канада, се нарежда на трето място по размер и подобно на Вредефорт е един от най-старите известни кратери на Земята. Проучване от 2014 г. предполага, че може би не е създаден от астероид, а по-скоро от гигантска комета или скалиста смес от астероидни късове и лед.

От 44-те най-големи кратера на Земята, образувани от космически тела, 39 са се образували преди повече от 10 милиона години, според базата данни за въздействие върху Земята. Езерото Кара-Кул в Таджикистан се е появило преди по-малко от 5 милиона години, в резултат от удар от метеорит.

Спътникова снимка на езерото Кара-Кул.

В ранните дни на Слънчевата система е имало много повече космически скали, падащи на повърхността на Земята. Вероятно е имало и по-големи кратери, от тези които знаем, но следите от тях са изчезнали завинаги.


 Ваньо Янков
Споделяне

 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |