News

В широк смисъл понятието дефенестрация (от лат. de fenestra - през прозореца) обозначава всяко падане на човек от прозорец.

Дефенестрацията е чешки политически и исторически феномен. Този насилствен начин на водене на политика шеговито се нарича more Bohemicо (по бохемски; бохеми е старото название на чехите).

Въпреки това, през Средновековието и началото на Новото време, дефенестрации се провеждат доста често и това събитие носи елементи на линч, ордиалия (практика от античното право: в широкия смисъл това е като "Божия съд"; в тесен смисъл – съд чрез изпитание с огън и вода; представлява практика от античното право) и колективно убийство, извършвани заедно. В средновековното и ранномодерното общество, което е подчертано вертикално разделено дефенестрацията има характера на символично наказание (чрез дефенестриране отгоре надолу екзекуторите показват, че свалените жертви са се държали неуместно с техния обществен слой).

_{Дефенестрацията на библейската царица Езавел в Израел, автор Гюстав Доре.}

Вдъхновението за дефенестрация се открива в Стария завет, късето е описана историята на Йезавел, безбожната, неморална и садистична царица на северното царство на Израел, която след извършването на държаен преврат, е хвърлена от собствените си слуги през прозореца на двореца си по настояване на Иеху - цар на Израел от около 841 до около 814 пр.н.е. Хр.

Понятието дефенестрация в по-широк смисъл означава сваляне, легитимно или нелегитимно, на лице, заемащо висока политическа длъжност.

В чешката история поне две събития са известни като Пражката дефенестрация: първото през 1419 г., второто през 1618 год. И двата инцидента дават тласък за дългосрочни конфликти в Чехия и съседните страни. Най-малко две други събития в чешката история също могат да се разглеждат като „дефенестрации“.

Първата дефенестрация в Прага е епизод на религиозна борба, убийството на членове на градския съвет от тълпа радикални хусити на 30 юли 1419 год.

Една от разпоредбите на религиозната доктрина на хуситите е обредът на Светото Причастие, извършван с хляб и вино. Чешкият крал Вацлав IV разрешава провеждането му в три пражки църкви. Една от тях е църквата на Дева Мария Снежна, в която започват да се събират хусити от цяла Чехия. Няколко от тях участвт в бунтовете по улиците на Прага и биват затворени с решение на градския съвет на Новия град. Енориаши, водени от хуситския свещеник Ян Желивски, отиват в кметството на Нове место на Карловия площад след сутрешната литургия на 30 юли, настоявайки за освобождаване на арестуваните.

Когато процесията се приближава до сградата, Светите Дарове, които са в шествието, са ударени от камък, хвърлен от прозореца на кметството. Разярена от това действие, тълпата нахлува в кметството. Съдията, кметът, още тринадесет членове на градския съвет са изхвърлени през прозореца. Жертвите падат на тротоара и тълпата ги довършва. Новият градски съвет е назначен от самия Желивски, чийто избор след това е одобрен от Вацлав IV.

_{Пражка дефенестрация (1419 г.), картина на Адолф Либшер.}

Първата дефенестрация довежда до разпалването на хуситските войни, продължили до 1436 год.

Втората дефенестрация в Прага е събитие, послужило за начало на въстанието на чешките благородници срещу властта на Хабсбургите, от което започва Тридесетгодишната война през 1618 год. Чешката аристокрация се противопоставя на установяването на Фердинанд, херцог на Щирия и водач на Контрареформацията, като крал на Чешката република.

В Прага на 23 май 1618 г. протестантските благородници, водени от Вилем от Лобковиц и граф Индрих Турн, хвърлят императорските управители Вилем Слават и Ярослав от Мартинице и техния писар Филип Фабриций в ров от висок прозорец на крепостта в Пражкия замък.

Католическата църква обяснява тяхното чудотворно спасение с намесата на ангели, помогнали за справедлива кауза, а протестантите - с възвишението от естествен компост, направен от остатъци от храна, хвърлени през този прозорец след празници.

_{Пражка дефенестрация (1618 г.), картина на Карел Свобода.}

Секретарят Фабриций, избягал от страх, помага на пострадалите Слават и Ярослав, след това изпълзява до река Вълтава покрай рова на замъка и хукнал към Старе Место, а оттам към къщата му. Подозирайки, че животът му може да е в опасност, той бяга от Прага и на 16 юни стига до Виена, където е приет от Фердинанд и пръв му съобщава за инцидента като очевидец. За своите услуги Фабриций е издигнат в ранг на благородство с добавянето на „фон Хоенфал“ (високо падение) към фамилното име.

Едно от събитията, смятано за дефенестрация, се случва през 20-ти век. На 10 март 1948 г. Ян Масарик, чехословашки външен министър, единственият несоциалист и безпартиен министър в правителството на Клемент Готвалд, е намерен мъртъв, облечен по пижама, пред прозореца на банята на сградата на министерството. Според разследване на полицията в Прага, проведено през 2001-2003 г., той е бил изхвърлен през прозореца от неустановени лица. Това събитие в чуждестранната журналистика понякога се приема за третата пражка дефенестрация.