News

Долмените са съоръжения, свързани с религиозните вярвания и ритуали на античните хора и са използвани предимно за погребални цели. Отнасят към категорията на мегалитите (мегалит е огромен, грубо обработен или необработен камък, плоча, къс и монолит, използван за изграждане на антични съоръжения или монументи). Названието „долмен“ (на бретонски: taol maen - каменна маса) произлиза от външния вид на обичайните за Европа долмени - повдигната на каменни опори плоча, напомняща маса. Разпространени са в Европа, Азия, Африка, главно в крайморските области. Датирани са към бронзовата и към ранната желязна епоха.

Долменът „Плочата“, най-големият документиран засега долмен в България, е регистриран по време на експедиция, организирана през лятото на 2015 г. от „Списание 8“, с научен ръководител проф. Валерия Фол. Този археологичен паметник е известен от доста време на жителите на близките населени места и планинарите, но едва след това първо посещение от научен екип, е публикуван в статия в бр. 9 на „Списание 8“ от 2015 год.

Проф. Валерия Фол разглежда мегалитния паметник край Златосел като много ранна (поне от II хил. пр. н. е.) фамилна гробница на тракийска царска фамилия или на местен парадинастичен род, тъй като в този район е съществувал тракийски парадинастичен център. Съществува и хипотеза, според които долмен „Плочата“ представлява израз на култа към камъка, който е особено характерен за траките. Според друга хипотеза, долменът е израз на представите на траките – троичността, състояща се в троично делене на света.

Долменът „Плочата“, който е един от най-големите на Балканите, се намира на около 15 м под връх „Плочата“, който е част от масива „Юнчал“. Днес от долмена е запазена само погребалната камера, която има внушителни размери. Размерите на покривната ѝ плоча са 4.10 на 6.10 м. Вътрешните размери на камерата са височина 2.20 м, ширина при входа 1.80 м, а в дъното – 2 м.

Входът на долмена е разположен на изток – посоката, от която се ражда Слънцебога. От дясно на долмена се виждат следи от подравнявания на скалата, които вероятно са били площадки за поставяне на дарове, предназначени за това божество. Предверието на съоръжението е разрушено. Долменът е изграден в скална среда върху предварително изравнена площадка, която от едната страна е оградена със скали, а от другата ѝ страна се спуска стръмен скалист склон.

Местоположението на този археологически паметник, разположен в южната част на България, разширява ареала на долмените, намиращи се на българска територия – преди да бъде открит „Плочата“, българските археолози са смятали, че долмените са разпространени само на територията на планините Сакар, Странджа и Източните Родопи.

Към долмена води горска пътека, в чието начало има монтирана информационна табела за мегалита, както и такава за известния „Велков гроб“. Това е лобното място на Велко Кръстев, четник от четата на войводата Хаджи Димитър – български революционер и национален герой. Според някои историци, Хаджи Димитър е тежко ранен по време на сражение с османски войски на връх Бузлуджа (днешно име: Хаджи Димитър), разположен в Шипченско-Тревненския дял на Централна Стара планина.

Войводата е изведен от боя от трима свои четници и за три денонощия е отнесен на връх Кадрафил, намиращ се в Сърнена Средна гора, близо до село Аджар (днешното Свежен). Един от тези четници е Велко. Въпреки грижите на местни пастири, Хаджи Димитър издъхва от раните си около 29 юли 1868 г. (стар стил; нов стил – 10 август). Погребан е на същото място. Впоследствие четниците се пръскат в различни посоки, а Велко Кръстев намира смъртта си близо до мегалитния паметник „Плочата“.

С „Велков гроб“ е свързана следната легенда. Велко Кръстев се влюбва в туркинята Садие, която срещнал в гората. Тя му носила храна и лекувала раните му. Между тях пламнала любов. Съселяните на Садие я проследяват и убиват Велко, а после извикват бащата на Садие да я убие. Дори не я погребват, а хвърлят тялото й от една скала. Местните овчари погребват тялото на Велко до една тракийска могила. Оттогава това място се нарича "Велков гроб". Любовта между Велко и Садие е възпята в народната песен "Велко ханъма любеше", която е позната по този край.