News

По-малък брой уйгури живеят в държавите от Централна Азия. В началото на 21-ви век е имало около 10 милиона уйгури в Китай и най-малко 300 000 в Узбекистан, Казахстан и Киргизстан.

Уйгурският език е част от тюркската група алтайски езици , а уйгурите са сред най-старите тюркоезични народи в Централна Азия. Те се споменават в китайски записи от 3 век. По-голяма известност придобиват през 8-ми век, когато основават държава по поречието на река Орхон в сегашната северно-централна Монголия. Макар и от номадски произход, уйгурите са създали там процъфтяващи търговски центрове и селското стопанство.

Бързото издигане на уйгурите през осми век съвпада с период, когато династията Тан в Китай отслабва. По време на въстанието на Ан Лу-шан срещу Тан от 755-763 г., уйгурите спасяват династията и в замяна са богато възнаградени с коприна и други китайски стоки. Върхът на уйгурската мощ е при каган Му-ю, който се възкачва на трона през 759 г. Знае се, че неговият двор и този на неговите наследници са силно повлияни от китайската култура, не на последно място и от честите бракове с китайски принцеси.

Му-ю установява манихейството като държавна религия сред уйгурите. Тази дуалистична вяра в силите на доброто и злото и отделянето на материята от духа е възникнала в Персия през трети век и е една от многото чужди религии, които си проправят път към Китай. Носители на манихейството са согдийските търговци от Централна Азия.

През 840 г. държавата на уйгурите е превзета от киргизите, и те мигрират на югозапад към района около Тиен (Тян) Шан („Небесните планини“). Там уйгурите създават друга независима държава - кралство Кочо (около 860-1284), чиито градски центрове се намират в оазиса Турфан на север от пустинята Такламакан по северния клон на „Пътя на коприната“. Това е регион, който преди това е бил заселен от индоевропейци, чийто език се е смесил с тюркско-уйгурския. Уйгурите от Западен Гансу и Синдзян днес са потомци на смесеното етническо население на кралство Кочо.

Доминиращата религия в този регион отдавна е бил будизмът, както знаем от разкази като този на известния китайски поклонник Сюанцзун в средата на седми век. В и около оазисите на Турфан са били разположени важни будистки манастири. Техните стенописи предоставят поразително доказателство за предаването и трансформацията на будисткото изкуство по пътищата, водещи от Индия към Китай. Будизмът става религия на уйгурския елит в кралство Кочо, въпреки че манихейството и несторианското християнство също са били познати там. Германските археолози, които разкопаха уйгурските руини в началото на ХХ век, върнаха в Берлин някои поразителни фрагменти от манихейски ръкопис и други доказателства за това, което някога е било жизнена и наистина космополитна градска култура.

Проникването на исляма сред уйгурите става постепенно. Ислямът се разпространява на изток при Караханидите през единадесети век (една от техните столици е Кашгар), но много по-късно ще стане доминираща религия на уйгурите.

Държавата на уйгурите отново е унищожена от разширяващите своите владения монголи през 13 век.

_{Неделен пазар в град-оазис Хотан, Синдзян.}

Уйгурите водят предимно уседнал начин на живот, в мрежа от селища-оазиси, в долините и долните склонове на Тиен Шан, Памир и свързаните с тях планински системи. Регионът е един от най-сухите в света - в продължение на векове те развиват методи за напояване, за да поддържат някакво селско стопанство. Основните им хранителни култури са пшеница, царевица, каолианг и пъпеши. Основната им промишлена и търговска култура е памукът, който от край време се отглежда в района. В градските центрове част от уйгурите са заети в добива на петрол, минното дело и производството.

Главните уйгурски градове са Урумчи , столицата на Синдзян, и Кашгар (Каши), древен търговски център на историческия „Път на коприната“, близо до границата между Русия и Китай. Тяхната социална организация е съсредоточена в селата. Уйгурите от Синдзян са мюсюлмани сунити.

_{Фабрика за килими в Хотан.}

През 50-те години на 20-ти век, след създаването на автономния регион, големи бройки етнически китайци започват да се заселват в Синдзян. Напливът става особено изразен след 1990 г. и до края на 20-ти век етническите китайци съставляват две пети от общото население на Синдзян. С течение на времето икономическите различия и етническото напрежение между уйгурското и китайското население нарастват, което в крайна сметка води до обществени вълнения и протести. Особено жесток сблъсък има през юли 2009 г., при който се съобщава за близо 200 души убити (предимно етнически китайци) и около 1700 ранени.

Увеличават се насилствените инциденти и атаки на нападатели с ножове и атентатори самоубийци. Китайските власти отговорят с репресии срещу уйгурите, включително стрелби, арести и дълги присъди в затвора. След 2017 г. китайското правителство инициира мащабни репресии срещу уйгурите в Синдзян. Позовавайки се на необходимостта от по-голяма сигурност, правителството създаде контролно-пропускателни пунктове и постоянни полицейски патрули в доминираните от уйгури райони. Най-противоречивото правителствено начинание беше задържането за неопределено време на уйгурите в „центрове за обучение и превъзпитание“ - силно укрепени съоръжения, които бяха оприличени на лагерите за превъзпитание от епохата на Мао Дзедун.

В провинция Синдзян се произвежда около 20% от световния памук. В "центровете за обучение и превъзпитание" уйгурите ежедневно са принуждавани да берат памук на ръка съгласно държавната трудова схема.

Правозащитните организации смятат, че Китай е задържал повече от един милион уйгури против тяхната воля през последните няколко години в лагерите за превъзпитание, и е осъдил стотици хиляди на затвор.

_{Уйгури в китайски лагер за превъзпитание в окръг Лоп, префектура Хотан, Синдзян.}

Има и доказателства, че уйгурите се използват за принудителен труд и че жените са били насилствено стерилизирани. Някои бивши задържани в тези лагери също твърдят, че са били измъчвани и сексуално малтретирани.

Организацията на обединените нации през август 2018 г. призова Китай да прекрати тези практики, но правителствените китайски служители отрекоха съществуването на лагерите.

Австралийският институт за стратегическа политика откри доказателства през 2020 г. за повече от 380 от тези „лагери за превъзпитание“ в Синдзян.

САЩ, Австралия, Великобритания, Канада и още няколко държави обвиниха Китай в извършване на геноцид в Синцзян. Водещите правозащитни организации Amnesty и Human Rights Watch публикуваха доклади, обвиняващи Китай в престъпления срещу човечеството.

Това е и основната причина за обявения от няколко държави дипломатически бойкот на започващите днес Зимните олимпийски игри в Пекин.

САЩ, Великобритания, Канада, Индия, Австралия, Литва, Косово, Белгия, Дания и Естония изпратиха своите спортисти, но не изпратиха министри или официални лица.