Словашкото пасхално цвете е многогодишно растение от семейство Лютикови (Ranunculaceae). Латинското име на това растение е Pulsatilla slavica. Pulsatilla (Пулсатила) е род от Семейство Лютикови, представен от около 30 вида многогодишни тревисти растения.

Това растение е разпространено предимно в Словакия. Там то се нарича словашки пониклец (слов. poniklec slovenský). Думата „пониклец“ (слов. poniklec) е свързана със старочешкия глагол poniknout - „наведи глава“, което е намек за цветя, облегнати на земята. Според The Plant List (списък с ботанически наименования на видове растения, създаден от Кралската ботаническа градина, Кю и Ботаническата градина в Мисури), правилното научно наименование на това растение е Anemone slavica от G. Reuss. Цветето славянско котенце се среща главно в централната и източната част на Словакия, особено на по-високи места. Расте по топли храстовидни и тревисти скалисти склонове.

Словашкото пасхално цвете не води произхода си от Чехия, но понякога се отглежда в тази страна в алпинеуми - озеленени скални кътове, част от домашна градина или парк, където цветята са диви и растат върху камъни. Предполага се, че то е било засадено в Бохемския карст - най-големият карстов район в страната.

В Полша единственото местоположение на словашкото пасхално цвете се намира в защитената зона в близост до Татранския национален парк - долината Виелкие Koрициска, разположена в Западните Татри. В Полша това цвете се нарича словашка съсънка (на полски: sasanka słowacka).

Популации на това растение се отглеждат в Ботаническата градина във Варшава, в Ботаническата градина в Познан, в Планинската ботаническа градина на Института за опазване на природата на Полската академия на науките в Закопане, а семената се съхраняват в банка за семена в Повсин – микрорайон във Варшава.

Според Световния съюз за опазване на природата словашкото пасхално цвете е застрашен вид (категория заплаха VU). То е обхванато от Бернската конвенция, която защитава дивата фауна и флора и природните среди на обитания в Европа, също така е защитено и от Директивата за местообитанията на ЕС.

Словашкото пасхално цвете е западнокарпатски ендемит. Има най-голямо разпространение в Централна и Източна Словакия на височина от 350 до 1000 м над морското равнище, от хълмовете до субалпийските райони. Расте по топли храстови и тревисти скалисти склонове, особено в следните области: Стражовски върхове, Сульовски върхове, южната част на Голяма Фатра, Муранска планина, Mалките Kaрпати, Яворники, Поважски Иновец, Лучанска Фатра, Полана, Ниски Татри, Словашки рай, Словашки рудни планини, Спишски върхове, Словашки карст и в полската част на Татрите

Цъфти от март до май, понякога през юни и септември. По време на цъфтежа достига дължина 10-30 см. Цветовете са синьо-виолетови, с фини власинки по повърхността си, с форма на камбана или с форма на чаша, растат по-рано, като листа. Диаметърът на цвета е 5,5 - 6,5 см. Наземните листа са неразвити по време на цъфтежа, те растат едва след цъфтежа. Листните сегменти са широки 15-20 мм. Плодът е сух и не се напуква.

Растението се отглежда често върху камъни в домашните градини. Обича да расте на слънчеви места върху скала сред варовикови камъни. Трудно се присажда, защото е билка с дълъг корен. Най-добрият начин за размножаване е семената да се засяват веднага след узряването на билката. Новите билки цъфтят едва три години след сеитбата.

Интересни факти

- словашкото пасхално цвете е отровно, особено надземната му част, която съдържа алкалоиди – анемонин и протоанемонин. Външният ефект на тези вещества вещество е силно дразнещ, причинявайки възпаление на кожата. Вътрешното им поглъщане има депресиращ ефект върху нервната централна система. Предизвиква повръщане и диария. Освободените токсини забавят сърдечната честота и понижават кръвното налягане до такава степен, че може да настъпи кома.

- в народната медицина това растение се използва за външно лечение на екзема и ревматизъм.