Паненка изпълнява този прочут удар от бялата точка по особено атрактивно, използвайки изненадващ ход. Той прави това по следния начин: след като се засилва бързо, създава впечатление, че ще насочи коженото кълбо в левия ъгъл, но миг преди изстрела, забавя движението си и копва леко топката, изпращайки я по дъговидна парабола високо в централната зона на вратата, опразнена от плонжиралия наляво германски страж Майер.

В чест на Антонин Паненка такъв начин на изпълнение на дузпа е е именуван на него и се нарича „паненка“.

Антонин Паненка, чех по произход, полузащитник на пражкия „Бохемианс“, измисля този свой трик на терена на стадион „Доличек“ – арената на клубния му тим. След като през 1974 г. пропуска две дузпи в един двубой – в мача на „кенгурата“ (логото на „Бохемианс“ е изображение на зелено кенгуру) срещу отбора на „Пилзен“, мустакатият халф решава да остава след тренировките заедно с вратаря на „Бохемианс“ Зденек Хрушка, за да тренира изпълнение на дузпи. Двамата решават да се обзаложат - онзи, който победи в единоборството, печели дъвки, шоколад или бира. Тъй като Хрушка се изявява отлично и парира повечето удари, Паненка, притеснен от това, започва да търси способ, чрез който да надделее над съотборника си. Той дори лежи буден през нощта, мислейки как да стори това. Тогава му хрумва идеята да забави удара си и просто да копне топката, изпращайки я в средата на вратата. Казвайки си, че вратар, който се хвърля в единия от ъглите, няма време да промени посоката си на движение. Паненка започва да практикува този прийом, след това го използва няколко седмици по-късно при зимно пътуване до Египет, след това на 7 декември 1975 г. срещу „Дукла“ (Прага), в мач от чехословашкото първенство, когато отбелязва гол на националния вратар Иво Виктор. Шест месеца по-късно той ще демонстрира пред целия свят начина си на изпълнение на дузпа в друг, много по-важен двубой – финалния мач за европейската титла!

Финалният турнир на Европейското първенство по футбол през 1976 г. се провежда в Югославия. В полуфиналните срещи Чехословакия побеждава Холандия с 3:1 (след продължения, Паненка асистира за първия гол в мача), а домакините губят от отбора на ФРГ с 2:4 (след продължения). Двубоят за златните медали на шампионата, игран в неделя, 20 юни на белградския стадион „Цървена звезда“, известен и като „Мала Маракана“ (от 1994 г. стадионът се казва „Райко Митич“), е наситен с напрежение и драматизъм. Мачът се ръководи от съдийската тройка от Италия, с главен рефер Серджо Гонела и помощници Ч. Гудзони и Ч. Тринкире. 30 790 зрители наблюдават оспорваната битка между отборите на Чехословашката социалистическа република и ФРГ, водени от треньорите Вацлав Йежек и Хелмут Шьон. Чехословаците повеждат с два ранни гола на Швехлик (8) и Добиаш (25), но германците бързо връщат едно попадение чрез Дитер Мюлер (28) и едва в последната минута на срещата Хьолценбайн успява да изравни резултата. След продълженията цифрите на таблото не се променят – 2:2. Стига се до изпълнения на дузпи – за пръв път във финален мач на европейско първенство. След четвъртата дузпа на западногерманците, пропусната от Ули Хьонес, при резултат 4:3 за чехословашкия тим, идва ред на Антонин Паненка, който тръгва към единадесетметровата отметка, знаейки, че ако отбележи гол, отборът му печели мача и титлата. Паненка е под огромно напрежение, но успява да сдържи нервите си, придържайки се към своя план, набелязан още преди шампионата. До последния момент той тича бързо, заблуждавайки вратаря Сеп Майер, че ще стреля в левия ъгъл, а след това меко копва топката, насочвайки я в средата на вратата. Коженото кълбо плавно описва дъга, а падналият на земята Майер не може да направи нищо за да спре полета му към мрежата. Гол! Чехословакия е шампион на Европа!

_{Паненка е стрелял от бялата точка, Майер e плонжирал - ще има ли гол?}

Освен с успешното си изпълнение, Паненка, който е член на Комунистическата партия на ЧССР, прави страхотно впечатление със своята смелост и самочувствие, заради което френските журналисти го наричат „футболен поет“. Неговият победен удар от бялата точка е един от най-известните в историята на футболната игра. За намерението му да използва този трик предварително знае Иво Виктор, който по време на първенството дели стая в хотела с Паненка. Вратарят заплашва Паненка, че няма да го пусне в стаята, ако във финалния двубой изпълни дузпа по този начин. Въпреки това, именно Иво, отличил се феноменални спасявания по време на финала, е първият, който след победната дузпа настига ликуващия, вдигнал победоносоно ръце халф, събаряйки го на земята. А след това всички играчи се хвърлят към Антонин, за да го сграбчат в прегръдките си. Радостта им е неописуема – току-що отборът на Чехословакия е спечелил злато, първото във футболната си история!

"Разсъждавах така: с вероятност от 99 процента по време на удара вратарят няма да остане на място - той със сигурност ще направи рязко движение или ще се хвърли в една или друга посока. Ако стреляте силно в центъра на вратата, той има шанс да избие топката при плонж с ръка или крак. Но ако ударът е слаб, вратарят вече ще е излетял в ъгъла и няма да може да избие топката дори случайно." - Антонин Паненка

_{Майер е паднал на тревата, ще успее ли да отрази удара на Паненка?}

След края на финалния двубой Сеп Майер казва, че по време на изпълнението на дузпата, Паненка е нарушил правилата. Майер по-късно признава, че е бил толкова съкрушен от удара на Паненка, че се е наложило да се напие след мача. След това той закача снимка на Паненка в гаража у дома си и започва да хвърля стрелички по нея, за да се успокои. Във всеки случай Майер не се сърди на човека, за когото западногерманските журналисти пишат след края на мача, че със своето издевателско изпълнение на дузпата се е подиграл на Майер. "Въобще не. Години по-късно се срещнахме по покана на германското посолство в Прага и много се забавлявахме. Каза ми да не се разстройвам, тъй като е заблудил така още няколко вратари", разказва Майер.

Техничен и изобретателен, майстор на паса и на ударите от статични положения, обстоятелствен, но ефективен, неособено бърз, но повратлив, Антонин Паненка и преди е попадал в полезрението на публиката, но със световна известност той се сдобива благодарение на дузпата, изпълнена в Белград.

На чешка и словашка земя знаменитият удар на Паненка е известен като „вършовицки длоубак“ (чеш. vršovický dloubák, слов. vršovický dloubák). Чехословашките журналистики извличат името на този прийом от мястото, където се намира стадионът на родния клуб на Паненка „Бохемианс“ и където той тренира удара си, т.е. вартал Вършовице в Прага, и описанието на движението на крака („копване“). Ударът често се описва и като „падащ лист.“

В чужбина този начин на изпълнение на дузпа най-често се нарича просто "паненка" или "ударът на Паненка". Италианците имат свой собствен термин: Il cucchiaio („лъжица“), в Бразилия и Португалия се употребява наименованието cavadinha („малък хълм“), а в испаноезичните страни се използва термина penal picado („побутнат наказателен удар“).

Както самият Паненка признава, той не е първият, който използва този трик - това прави словашкият нападател на „Бохемианс“ Щефан Иванчик. На 2 ноември 1975 г. в двубой от чехословашкото първенство – срещу „Локомотив“ (Кошице). „Бохемианс“ води с 3:0 на своя терен и получава правото да изпълни дузпа. Паненка не играе поради контузия, така че треньорът домакините Мусил извиква от резервната скамейка към бързоногия Иванчик, който е на терена, приканвайки го да изпълни наказателния удар чрез т. нар. копване на топката. Иванчик реализира ефектно дузпата, а вратарят на гоститe Флешар, който не понася този начив на изпълнение, приема триковия удар като подигравка от словак към словак пред публиката в Прага.

По време на кариерата си Паненка изпълнява около 30 такива 11-метрови удари. Има само два случая, в който той пропуска дузпа, изпълнена в негов стил - на 11 април 1976 г., когато „Бохемианс“ играе приятелски мач в град Водняни срещу едноименния третодивизионен тим (Паненка отбелязва два гола от статични положения за победата на своя отбор с 3:0), и на 27 октомври 1976 год., когато „Бохемианс“ гостува на отбора на „Хомутов“ в 1-8 финален двубой от турнира за купата на Чехия. Пражкият тим успява да надделее с 2:1 след изпълнение на дузпи, въпреки пропуска на Паненка, направен след края на редовното време и продълженията.

На 4 април 1979 г. Паненка отново използва този свой прийом в друг решителен мач – квалификационната среща за европейско първенство Чехословакия - Франция, игран на стадион „Техелне поле“ в Братислава пред 50 000 зрители, завършила с победа на чехословаците – 2:0. В 65-та минута, при резултат 0:0, е отсъден единадесетметров наказателен удар в полза на домакините. Едва ли някой вярвал, че Паненка може да отново да изпълни дузпа в свой стил по време на двубой от такова равнище. Халфът застава зад бялата точка, засилва се, в последния момент рязко спира и копва топката, изпращайки я параболично в средата на вратата. Изненаданият френски вратар Дропси, който вече е отскочил към десния ъгъл, е безпомощен – 1:0 за Чехословакия. Шест минути по-късно Щамбахер с далечен изстрел отбелязва втория гол за чехословашкия тим.

Паненка помага на Чехословакия да заеме трето на Европейското първенство в Италия през 1980 г., при победата й в мача за бронзовите медали срещу домакините, когато не рискува и бележи по „обикновен“ начин петата дузпа за своя отбор (10:9 след изпълнение на дузпи, 1:1 в редовното време и продълженията). По време двубоите от предварителната група на Световното първенство през 1982 г. в Испания той отбелязва два гола за своя отбор след „обикновени” дузпи срещу Кувейт (1:1) и срещу Франция (1:1).

_{Гол! Паненка ликува. ..Чехословакия е европейски шампион!}

„Кралят на футбола“ Пеле казва за изпълнението дузпата от Паненка в Белград: „Паненка е или гений, или луд“. Години по-късно чехът коментирайки това изказване, осича: „Не към нито гений, нито луд. Аз съм футболен революционер“.

Чехословашкият и чешки писател и поет Еуген Брикциус е автор на есе за Антонин Паненка през 1985 г., в което пише, че „неговата техниката на копване е израз на чиста поезия“.

Съществува вероятност легендарният уелски футболист Били Мередит да е измислил подобен стил на изпълнение на дузпа в самото начало на 20-ти век.

След 1976 г. дузпата „паненка“ е успешно изпълнявана от редица известни играчи, като Зинедин Зидан, Андреа Пирло, Франческо Тоти, Тиери Анри, Карел Поборски, Андрей Шевченко, Лионел Меси и др. Не са малко случаите, когато изпълнителите на такъв вид дузпа биват критикувани от медиите, както и от техни съотборници или привърженици за такова „хазартно“ изпълнение (понякога, дори и когато ударите са успешни).

Във френския филм „Господарите“, режисиран през 2012 г. от Оливие Даан, Дейвид Леандри, футболист, който иска да стане актьор, пропуска две „паненки“ в два решаващи момента от състезателната си кариера, единият от които води до загубата на отбора на аматьорския Мулен срещу отбора на Олимпик Марсилия в 1/32 финален двубой от турнира за Купата на Франция.

АНТОНИН ПАНЕНКА

Роден е на 2 декември 1948 г. в Прага, Чехословакия.

За отбора на Бохемианс Прага (1967 - 1980) играе 230 мача и отбелязва 76 гола.

За отбора на Рапид Виена (1981 - 1985), с който е два пъти шампион на Австрия, печели три пъти Купата на Австрия и губи финала за Купата на носителите на национални купи през 1985 г. срещу „Евертън“ с 1:3, играе 127 мача и отбелязва 63 гола.

За отбора на Чехословакия играе 59 мача и отбелязва 17 гола.

През 1976 г. печели злато с отбора на Чехословакия на Европейското първенсгво в Югославия.

През 1980 г. печели бронзови медали с отбора на Чехословакия на Европейскот първенство в Италия.

През 1980 г. става Футболист на годината в Чехословакия.

През 1980 г. изпълнява малка роля в чехословашкия филм „Соната за червенокосата“, където играе себи си и изпълнява дузпа.

През 1982 г. участва на Световното първенство в Испания.

От 2005 г. е почетен президент на „Бохемианс Прага 1905“.

През 2008 г. печели наградата „Вацлав Ира“, която се присъжда ежегодно от Чешко-моравската футболна асоциация на личности, които имат значителен принос за развитието на чешкия футбол.

На 28 октомври 2008 г. президентът на Чешката република Вацлав Клаус награждава Антонин Паненка с държавна награда – Медал за заслуги 1-ва степен.

На 20 юни 2011 г., 35 години след като Паненка изпълнява знаменитата си дузпа на финала на Европейското първенство в Белград, в Барселона, Испания, излиза първият брой на испанското месечно списание „Паненка“, което е именувано на Антонин Паненка.

През 2014 г. е номиниран за „Golden Foot Award Legends“, като е избран (заедно с Иво Виктор и Карол Добиаш) за „легенда на футбола“.

През 2016 г. е въведен в Залата на славата на Чешката футболна асоциация.

През февруари 2016 г., като част от колекционерската серия от медали на „Чехословашките футболни легенди“, Чешкият монетен двор изсича златни медали за Антонин Паненка. Медалите са в ограничена бройка от 200 броя.

През 2020 г. е въведен в Залата на славата на чешкия спорт, получавайки наградата „Емил Затопек“ за спортна легенда.