News

Тримата легендарни братя Рус, Чех и Лех се появяват във Великополската хроника, съставена в началото на 14-ти век. Легендата гласи, че братята, на лов, следват различна плячка и така пътуват (и се заселват) в различни посоки: Лех на северозапад, Чех на запад и Рус на североизток. Според легендата, Лех, Чех и Рус повели своя славянски народ от района между горна Висла и среден Днепър , в търсене на нова, плодородна земя. Когато братята тръгнали на запад и след това се разделили на югозапад, където се твърди, че племето Чех е основало Бохемия, и на северозапад, където се твърди, че племето Лех е основало Полша, Рус и неговото племе отиват на изток и основават славянски царство, от което по-късно се образува Киевското царство. Според легендата, от русите (народ или социална група) произлизат руснаците, украинците и белорусите. Подобно на Лех и Чех, Рус не е историческа личност, а митологична фигура, въпреки че се споменава в няколко хроники.

Има множество версии на легендата, включително няколко регионални варианта в западнославянски и в по-малка степен в други славянски страни, които споменават само един или двама братя. Тримата също фигурират в мита за произхода на южнославянските народи в някои легенди. Техните истории често до известна степен се използват и като мит за разбиране на евентуалното основаване на полската, чешката и източнославянската държава (Киевска Рус), в съответствие с легендата.

В полската версия на легендата тримата братя отиват на лов заедно, но всеки от тях следва различна плячка и в крайна сметка всички пътуват в различни посоки. Рус отива на изток, Чех се отправя на запад, за да се установи на планината Ржип, издигаща се от бохемската хълмиста местност, докато Лех пътува на север. Там, докато ловува, той последва стрелата си и изведнъж се озовава лице в лице със свиреп бял орел, който пази гнездото си от натрапници. Виждайки орела срещу червеното залязващо слънце, Лех приема това като добра поличба и решава да се установи там. Той наименува селището си Гнезно (на полски gniazdo – „гнездо“) и приема Белия орел за свой герб. Белият орел и цветовете на залязващото слънце остават символ на Полша и до днес.

Според Великополска хроника (13-ти век) славяните са потомци на Пан, панонски княз. Той имал трима сина - Лех (най-малкият), Рус и Чех (най-старият), които решили да се установят на запад, север и изток. Във "Великополска хроника“ пише:

„В древните книги пишат, че Панония е майката и прародителката на всички славянски народи... от тези панонци се раждат трима братя, синовете на Пан, господарите на панонците, от които първородният е имал името Лех, вторият - Рус, третият - Чехия. Тези трима, умножавайки се в клана, притежаваха три кралства: лехити, руснаци и чехи, наричани още бохеми“.

_{Лех, Чех, Рус и Белия орел (илюстрация от 19-ти век), автор: Валери Еляш-Раджиковски (1841-1905).}

Вариант на тази легенда, включващ само двама братя, е известен и в Чехия. Както и в полската версия, Чех е идентифициран като основател на чешката нация, а Лех е посочен като основател на полската нация. По-старите хроники от 14-ти век не уточняват местоположението на родината на Чех и Лех Харвати, но в преразказа на Алоис Ирасек на Staré pověsti české (Стари чешки предания) от 1894 г. тя е по-тясно определена; Зад планините Татри, в равнините на река Висла, простираща се от незапомнени времена, така че страната Хърватска, означаваща Бяла Кроация първоначалната част на великата славянска родина), и в Хърватска са съществували многобройни племена, свързани по език, нрави и начин на живот.

Многобройните битки обаче направили страната много неблагоприятна за хората, които били свикнали да живеят в мир, да обработват земята и да отглеждат зърно. В други версии се посочва, че причината Чех и хората му да напуснат страната се крие в това, че той е обвинен в убийство. Според Хрониката на Далимил (1314 г.), когато Чех и неговите хора се изкачили на планината Ржип, той погледнал пейзажа и казал на братята си, че са стигнали до обетованата земя: страна, където има достатъчно зверове, птици, риби и пчелите, така че масите им винаги да са пълни и където да се защитават от врагове. Той се заселва в района с племе и, според версията на Пршибик Пулкава (около 1374 г.), брат му Лех продължава пътуването си към низините над снежните планини на север, където основава Полша.

В чешките хроники Чех се появява сам или само с Лех. Чех се споменава за първи път на латински като Бохем в хрониката на Козма Пражки от 1125 год. Най-ранното полско споменаване на Лех, Чех и Рус се съдържа в Великополска хроника, написана в края на 13-ти или началото на 14-ти век.

В легендите се посочва едно и също местоположение на родината на раннославянските народи в Източна Европа. Тази област се припокрива с региона, за който се смята, че е протоиндоевропейската родина в общия регион на понтийско-каспийската степ.

Древната руска хроника „Повест за миналите години“ от началото на 12-ти век и средновековните литовски легенди за Палемон свързват произхода на техните народи с областта Норик (западно от Панония), където са живели илирийските венети. Според „Повест за миналите години“:

„След унищожаването на стълба (Вавилонската кула, бел. ред) и след разделянето на народите, синовете на Сим превзеха източните страни, а синовете на Хам превзеха южните страни. Синовете на Яфет превзеха запад и север. От тези седемдесет и два народа произлиза славянският народ, от племето на Яфет - така наречените норики, които са славяните.“

В легендата за образуването на чешкия народ, описана в книгата на Прокоп Слобода пише:

„Знам добре това, което е известно на мнозина, но не на всеки, тъй като веднъж от тази крапинска област, по изчисления на Петър Кодицил и много други, през 278 г., един много знатен велможа Чех заминал с братята си Лех и Рус, както и с всички негови приятели и род, поради факта, че те вече не можеха да издържат на онези големи нападения и потисничество, които римляните вършеха срещу тях, и особено главата на римските войски Аврелий, който охранявал Илирия с въоръжена ръка и така потискал рода му, че Чех и неговите се разбунтуваха срещу него и го изведоха от живите. И в резултат, страхувайки се от могъщата ръка на римляните, той напуснал Крапина, своето отечество. В продължение на 14 години той е служил със Салманин, със сина на Цирципан, по това време владетел и бъдещ водач на бохемския народ ...“

За Рус разказва новгородската легендарно-историческа композиция на Новгород от 17-ти век „Сказание за Словените и Рус и град Словенск”, съдържаща късна летописна легенда за произхода на славяните, заселването на околностите на Новгород от словенското племе, тяхната история преди Рюрик, епичните предци на руския народ и началото на руската държава.

Византийският автор Симеон Логофет пише за могъщия Рос още през 10 век. Персийският „Сборник с истории“ от началото на 12 век разказва за русите и славяните със споменаването на епонимите Рус и Славянин.

Най-известната версия на легендата е донякъде полскоцентрична, тъй като споменава национален символ (Белия орел) само за Лех и полската нация, като същевременно отрежда на другите двама братя Чех и Рус ролята на второстепенни герои.

Ян Кохановски, виден ренесансов полски писател, в своето есе за произхода на славяните, не споменава третия „брат“, Рус. Освен това, той напълно отхвърля легендата, заявявайки, че „нито един историк, който се е захванал с темата за славянската нация [...] не споменава нито един от тези двама славянски водачи, Лех и Чех“. Той продължава да допуска, че „чехи“ и „лехи“ са доста вероятно оригиналните имена на нации, въпреки че не отхвърля възможността да е имало велик лидер на име Лех, чието име е заменило първоначалното и по-късно забравено име на полската нация.

_{Дъбовете Лех, Чех и Рус в село Рогалин, Полша.}

Три големи дъба в градината до двореца от 18-ти век в село Рогалин, в региона Великополша, намиращ се в Централна и Западна Полша, са именувани на братята (Лех, Чех и Рус) и са на няколкостотин години. Те варират между 670 и 930 см (22 и 31 фута) в обиколка. Те са част от ландшафтен парк Рогалин, като заедно с други са обявени за паметници на природата и поставени под закрила.

В резолюцията на Втората всеруска конференция „Опазване и възраждане на малките исторически градове“ (Новгородска област, Стара Руса; 30 септември - 1 октомври 2010 г.) е включен текст за подкрепа на инициативата на общинската администрация на „Град Стара Руса“ за установяване в Стара Руса на паметник на Рус и за организиране на конкурс за създаване на паметника