Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com
facebook
instagram
twitter


Народни носии





ТАТАРСКИЯТ СОС

07.01.2022
Пиле, покрито със сос тартар.

Представлява специалитет от студената кухня, приготвян на основата на майонеза с различни добавки. Въпреки името му, това е френски сос, който е съществувал още по времето на Наполеон Бонапарт.

Татарският сос или сос тартар (фр. sauce tartar) се приготвя от майонеза (приготвена от твърдо сварен жълтък) и зелен лук, както и от айоли (студен сос, направен от чесън, яйца, киселина (лимонов сок или оцет) и зехтин, на практика майонеза с чесън). Обикновено се овкусява с оцет, уорчестър или горчица, може да съдържа допълнително добавено масло (олиото е съществена част от майонезата и като такова присъства в него). В някои рецепти включва и други съставки, като смлени каперси, маслини, магданоз, чесън, вино, лимонов сок, сибирски (див) лук, естрагон, копър, шалот, сол и черен пипер.

Татарският сос се използва като гарнитура или подправка на много ястия. Най-често се сервира с ястия с морски дарове като пържена риба и пържени стриди. Предлага се често и като гарнитура към студени ястия от домашни птици.

Във френската кухня сос тартар се сервира със студена риба, змиорка, телешки бут, стриди и пържени картофи. Във виенския вариант към него се добавят нарязани на ситно корнишони, каперси и магданоз. Поляците предпочитат да консумират сос тартар само с месо на скара и яйца, а унгарците - с пържени храни и картофена салата. В Англия и Австралия този сос е популярно допълнение към британското блюдо риба с пържени картофи. В Обединеното кралство към основата на соса обикновено се добавят каперси, корнишони, лимонов сок и копър. Американските рецепти за сос тартар могат да включват нарязани кисели краставички или варен зелен сладък сос, каперси, лук (или чесън) и пресен магданоз. Понякога се добавят нарязани твърдо сварени яйца или маслини, както и дижонска горчица и маринован лук. В някои страни като Перу, например, в този сос се добавя китайски лук, нарязан на квадрати. Кремообразен и вкусен, татарският сос е широко разпространен в Чехия. Чешкият сос тартар, наричан разговорно татарка, съдържа стерилизирани (или кисели) краставици, горчица, зелен лук, сибирски (див) лук, черен пипер и сол. Напълно възможно е добавянето на краставицата в соса тартар да е измислено чехите. Краставиците в чешкия сос-тартар са сладко-кисели. Чехите обичат соса тартар, особено поднесен с пържени панирани ястия: пържени картофи, сирене, карфиол или шампиньони.

Сос тартар

Името на този сос идва от татарските племена в Монголия, въпреки че думата "тартар", която вероятно се отнася до татарите, означава "суров" на френски.

Татарите са погрешно наименование за тюркско-монголските народи, чиято територия се е наричала и Татария на Запад, поради объркване с тюркския народ на татарите, който е живял близо до монголите.

Сосът тартар не е татарски по произход, защото изисква майонеза, която най-вероятно е изобретена от френски готвач по случай празненството в чест на победата на испано-френските войски над британците по време на битката при Менорка (1756) - първото морско сражение от Седемгодишната война – най-мащабният военен конфликт през 18-ти век..

Сосът е именуван тартар, заради асоциацията му с ястието от сурово месо, наречено carne a la tartara. Името на специалитета сос тартар от френски се превежда като „татарски сос“.

Как възниква този сос? На един собственик на френска кръчма по времето на Наполеон Бонапарт се наложило да смеси всякакви съставки в соса, за да посрещне наполеоновите войници, дошли в заведението му. Твърди се, че войниците открили нов сос, който впоследствие станал известен навсякъде в страната и първоначално бил поднасян с татарски бифтек.

Изтъкнатият швейцарски готвач Жозеф Фавр описва най-общо произхода на ястието тартар и соса тартар и неговите варианти в своя речник за практическа кухня под заглавието Dictionnaire universel de cuisine pratique във второто издание от 1905 год. Според него терминът „тартар“ идва от скандинавските варвари и се прилага за заготовки, панирани на скара, придружени от пикантен сос; панираните заготовки биват наречени "à la polonaise" във френската кухня, но името остава със соса.

В книгата „Пътеводител по кулинарно изкуство“, издание от 1921 г., с автор Жорж Огюст Ескофие, ястието "Carne a la tártara" е определено като парче месо в американски стил, с допълнение от яйчен жълтък, поднесено със сос тартар.

В „Кулинарно ръководство“, издание от 1934 г. Ескофие дава следната рецепта: пасирайте жълтъците на 8 твърдо сварени яйца до консистенция като паста, подправете със сол и смлян черен пипер, разбъркайте с 1 супена лъжица олио и 2 супени лъжици винен оцет. Добавете 20 грама зелен лук или пюре от юфка, смелете отново, добавете 2 супени лъжици майонеза и прецедете през цедка.

Американската авторка на готварски книги Мари Прейс дава рецепта за сос тартар, която включва само с горчица и настърган маринован лук. Френският шеф-готвач и ресторантьор Пол Бокюз описва соса тартар като сос ремулада, в който характерното пюре от аншоа трябва да бъде заменено с малко пикантна дижонска горчица.

Полска версия на сос тартар

Сосът тартар може да се приготви в домашни условия. В този случай е препоръчително да се консумира възможно най-скоро след приготвянето му. Добавянето на каквото и да било към майонезата я замърсява с бактерии, което рязко намалява нейния живот. Този сос е често срещана стока в хранителните магазини, но е с много различно качество, често съдържа заместители на суровини, особено вода със сгъстители и добавки, или съдържа само минимум яйчни жълтъци.

Сосът тартар не трябва да се бърка с белия прах, наречен крем от тартар (чието име принадлежи на калиевата сол, получена от винена киселина, наричана също тартарова киселина), който се използва в сладкарството като дрожди и във винената индустрия като коректор за киселинността на виното.

Като алтернатива, сос тартар може да се приготви от йогурт вместо от майонеза.

Чехите са може би най-големите любители на сос тартар в света. Докато други народи потапят пържените си картофи в кетчуп, чехите предпочитат да ги консумират със сос тартар. Тe харчат 40% повече пари за него, отколкото за кетчуп. Татарският сос е популярен и сред словаците, но не толкова колкото сред техните някогашни сънародници. В Чехия се консумира приблизително 9 500 тона сос тартар годишно, докато в Словакия - приблизително 3 300 тона.

Анимационният герой Спондж Боб Квадратни гащи от едноименния американски анимационен сериал, използва израза "сос тартар!" като алтернативно проклятие.

В Обединеното кралство, различни европейски страни, Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка и други части на Британската общност за специалитет сос тартар (фр. sause tartar) се използва английския правопис - tartare sauce.

В титрите в края на филма Смотаняци 2 се появява следния текст: „Забавен факт: Актьорът Ричард Крена е изобретил соса тартар“.

Калмар а ла Романа със сос тартар

Рецепта за чешки сос тартар

СЪСТАВКИ

1 и 1/3 чаши (300 мл) майонеза

2 сладко-кисели краставички (малки, настъргани)

1/2 лук (малък, ситно нарязан)

1/4 чаена лъжичка кристална захар

1 чаена лъжичка жълта горчица (или дижонска горчица)

щипка сол

пипер (прясно смлян)

Сладко-киселите краставички се настъргват на ситно. Обелете лука, след което го нарежете на ситно. Сложете майонеза в купата, след това и кисели краставички, лук, захар, сол и жълта горчица. Смесете всички съставки, докато се комбинират добре. Оставете соса да изстине в хладилника за около половин час. Преди сервиране поръсете с прясно смлян черен пипер.

СЪВЕТ: Традиционните чешки кисели краставички се консервират с копър. Това прави вкуса им уникален.

 Ивайло Лазаров
ivobg.net
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |