News

Книгата на Джуандзъ, която през 742 г. по време на управлението на император Сюандзонг от династията Тан получава почетното звание „Истинска книга за южната цъфтяща земя“ или „Истински трактат за Южен Китай“ (南華眞經 / 南华真经) се смята за една от най-интересните в китайската литературна история и заедно с книгата на Лао Дзъ „Дао Дъ дзин“ е основно произведение на даоизма, но се приема, че текстът не е творение на един човек и че само първите седем глави се приписват на лицето Джуандзъ, другите глави може да са съставени от последователи на неговата школа.

Както при Лао Дзъ биографичните данни за Джуандзъ (ок. 369-286 г. пр. н. е.) са откъслечни и рудиментарни. Освен от притчите му, почти нищо не се знае за живота му. Като млад е бил на незначителна служба, която обаче скоро напуска и предпочита да живее свободен в скромни условия, макар че е имал семейство и деца.

_{Джуандзъ и жабата (неизвестен художник)}

Основната информация за Джуандзъ идва от китайския историк Сима Цян (145-79 г. пр. н. е.) в неговите „Исторически записи“ (около 104 г. пр. н. е.), че Джуандзъ произхождал от град Мън (днешният Анхуей), прякорът му бил Джоу и известно време е бил на служба в града Тси Юан (принадлежащ към Мън). Бил съвременник на императорите Хуей от Лианг (370-335 пр.н.е.) и Сюан от Ци (342-324 пр.н.е.) и въпреки, че имал знания във всички области, основно се е придържал към учението на Лао Дан (Лао Дзъ). Написал е книга, която се състояла от повече от 100 000 думи, с притчи за “Стария рибар”, “Разбойника Джи”, както и за учениците на Кунг Дзи (Конфуций), които е осмивал, за да подчертае значимостта на идеите на Лао Дан (Лао Дзъ). Дори най-големите учени от онова време не можели да се мерят с него по остроумие и дълбочина на мисълта; нито князе или императори могли да го накарат да им служи”.

Забележителна в този дух е историята на Джуандзъ “Свещената костенурка”*:
Джуандзъ стоял край реката и ловял риба, когато пристигнали двама пратеника на императора от Великото южно царство с вест, че господарят иска да му повери управлението на царството си.
Джуандзъ продължил да държи въдицата си без да обръща глава и отговорил: “Говори се, че във Вашата страна има една свещена костенурка, умряла преди хилядолетия. Вашият император обаче я съхранява, увита в скъпа коприна и положена в ракла в храма на предците. Какво мислите, дали костенурката би предпочела да бъде мъртва и да се прекланят пред останките и в храма или да живее своя живот, като се тътри в шумата?”
Двамата пратеника отговорили: “Тя сигурно би предпочела да живее и да се тътри в шумата“.
Тогава Джуандзъ им казал: “Вървете си по пътя. И аз предпочитам да се тътря в шумата».

Вероятно най-известната притча от Джуандзъ е „Cън на пеперуда“*:
Веднъж аз, Джуан Джоу, сънувах, че съм пеперуда; една щастлива пеперуда, която пърха безгрижно, радва се и изобщо не знае, че е Джуан Джоу. Внезапно се събудих и осъзнах, че съм Джуан Джоу. И вече не знаех, дали съм Джуан Джоу, който сънуваше, че е пеперуда или съм една пеперуда, която сънува, че е Джуан Джоу. Но несъмнено има разлика между Джуан Джоу и пеперудата. Ето това наричаме преобразяване на субстанцията в отделно същество.

_{Джуандзъ сънува, че е пеперуда (художник Лу Джи, средата на 16-ти век)}

Джуандзъ е пример за живот, лишен от суета, без сянка на учена арогантност. Живее скромнo, дори в бедност, но отказва предложението на императора; разговаря с ученици, риби, и дори с череп, смее се, разказва за мечтите си, възхищава се на рибите, които лудуват във водата - с една дума, живее весело и безгрижно, за собствено удоволствие и светът му харесва. Той възприема безкрайното в себе си, търси спокойствие и самота, но съдържа целия свят.

«Ако си забравил времето, ако си забравил мненията, тогава се извиси до безграничното. Само в безграничното намери своето убежище…», от «Изясняване на термините»*, Джуандзъ

____________________

*Всички преводи са от немски от: Tschuang-Tse, Dichtung und Weisheit, aus dem chinesischen Urtext übersetzt von Hans O.H. Stange, Insel Verlag, 1936.