News

Часовниковата кула, която е един от символите на Пловдив, се намира се на северния от двата върха на хълма Сахат тепе (Данов хълм), който се нарича Саха. Името на хълма, на който се издига часовниковата кула - т.е. Сахат тепе - означава Хълма на часовника.

Избраното място за изграждане на кулата е използвано за измерване на времето от древни времена, за което свидетелства фактът, че по източния склон на хълма са открити останки от вода и слънчеви часовници от периода на Древния Рим. На този склон е имало водни часовници в древен Рим, които са били част от римския храм на богинята Венера, и слънчеви часовници, които са открити при разкопки през 1920 год.

Историците предполагат, че този слънчев часовник датира от 161 год. Тази кула е служила за модел при изграждането на часовниковите кули в Трявна, Карлово и Карнобат.

Първата часовникова кула под формата на дървена конструкция с часовников механизъм е построена на хълма през 1578 год. Времето се отмервало с камбанен звън, който огласял града всеки ден по обяд. Това е най-старата часовникова кула в България. Предполага се, че още по време на създаването си тя е била първата градска часовникова кула в Османската империя и една от най-старите в Източна Европа. Освен за измерване на времето, кулата се е използвала и като пожароизвестител. За пожарите трябвало да се докладва на пожарната, което било правено със звуков сигнал, така че за евентуален пожар отговорното лице съобщавало с оръдейни изстрели.

_{Изглед към часовниковата кула от изток.}

Първото споменаване на часовниковата кула в Пловдив датира от 1611 г., когато е спомената от французина Льофевр – секретар на френския посланик в Османската империя Ахил дьо Харлай дьо Санси – в неговите пътни бележки е отбелязана като кула, която отчита времето по „френски“.

Друго споменаване на часовниковата кула може да се намери в бележките на Хенрих Ранцовен – рицар на датския крал Кристиан IV - от 27 септември 1623 г., когато той се отбива в Пловдив със свитата си и пише: „Околностите на този град са доста хубави. На първия хълм се намира една кула, а в нея часовник, излязъл от употреба и спрял“.

Часовниковата кула е спомената и от турския пътешественик, писател и географ Евлия Челеби в книгата „Скитането на Евлия Челеби из българските земи“ в средата на 17-ти век, която е написана по време на пътуванията му по днешните български земи през 1651-1654 г. и в която той пише за хълма, наречен Сахат тепе, на върха на който има часовникова кула, напомняща минаре, и за красивите гледки от този хълм към града. Челеби отбелязва, че ударите на часовника на кулата били страшни.

За тази кула споменава и англичанинът Джон Барбъри, който минава през Пловдив през 1664 г. по пътя от Виена за Истанбул и пише в мемоарите си за Пловдив като за град със стара часовникова кула, което му се сторило странно, защото никъде другаде в тази велика и варварска страна, не видял нищо подобно.

В началото на 19-ти век дървената конструкция на кулата е напълно унищожена от пожар.

_{Часовниковата кула в Пловдив, фотография от 17 април 1936 г.}

През 1809 г. започва изграждането й от камък, което продължава три години. След завършването на входа й бил поставен следният надпис: „В 1227 г. от егира (т.е. 1809 г.) да бъде благословен от Бога този часовник и се възобнови, но да се направи без грешка, положиха се много грижи и труд. Браво и на майстора, стократно браво! Тази красиво оформена и съвършена часовникова кула е градена 1227 г. Гледайте я и се възхищавайте!“.

В този вид кулата оцелява и до днес. Общата й височина достига 17,75 м. Построена е във формата на висока тясна каменна кула, наподобяваща морски фар. Името на майстора, който я построил, не е известно. Часовниковият механизъм е бил италиански, специално произведен през 1808 г. от Антонио Барбаджелата от Генуа. На часовника има табела с името на производителя. Настройката на часовника е била такава, че всеки половин час (плюс подготвителен удар 5 минути преди целия час) и всеки час се е отбелязвал със звъна на медна камбана, разположена вътре в кулата.

В първия съвременен градоустройствен план, изготвен от чешко-българския архитект, инженер и геодезист Йосиф Шнитер, тепето Данов хълм е наименован Часовия хълм. През 1883 г. кулата е оборудвана с нов часовник, произведен във Виена, поради неизправност на стария часовник.

През 1909 г. каменната постройка на кулата е реконструирана от строителни майстори от Брацигово.

През 40-те години на миналия век часовниковият механизъм престава да функционира, демонтиран е и след известно време е поставен в управлението на Етнографския музей, а по-късно е загубен.

_{Пловдивската часовникова кула през нощта.}

В началото на 21-ви век сградата на часовниковата кула е разбита. През 2003 г. е възложено на майстор Димитър Тодоров от Карнобат да направи копие на часовника по запазените от 1882 г. чертежи. Тодоров, който работи заедно с помощника си Тодор Пенев, изработва липсващите части на часовника, а после разглежда механизма на часовника около месец, докато разбере принципа му на действие, за да може той да бъде правилно възстановен. Новият механизъм изисква ръчно навиване един или два пъти седмично, като за целта е нужна огромна физическа сила – тежестите на часовника са над 100 кг.

От 2003 г. часовниковият механизъм на кулата се навива ръчно от майстор Георги Долчинков.

Часовникът няма циферблат, така че не е възможно директно да се види точното време. В 12 и 24 часа часовникът бие по 24 пъти. Камбаната в кулата тежи 60 кг и е изработена от Георги Лимонов и Виктор Лимонов (баща и син) от старата пловдивска камбанолеярна фирма „Велиганов“. Две минути след всеки кръгъл час камбаната бие веднъж.

Сградата е обявена за паметник на културата в ДВ бр. 221 от 1927 г. като „народна старина”, възстановен е статутът на паметник на културата в ДВ бр. 4 от 1995 г. Пълното наименование на сградата, посочено в списъка на паметниците на културата от национално значение е Кулата часовник на Сахат тепе/ от средните векове върху мястото античния часовник. Официалното съкратено наименование на паметника е Часовниковата кула, Сахат тепе.