News

Ян Пуркине, познат и като Йохан Евангелист Пуркине и Йоханес Евангелиста Пуркине, е смятан за основател на експерименталната физиология и съосновател на цитологията, микроскопичната анатомия и микроскопичните технологии.

Той е бил толкова широко известен, че желаещите да се свържат с учения просто пишели на пощенския плик: „Пуркине, Европа“ и писмото намирало адресата.

Пуркине е имал необичайно широк кръг от интереси, бил е креативен човек. Художественото му въображение се е преплитало с научното, което е довеждало до появата на необичайни идеи.

Ян Евангелиста Пуркине е роден на 17 декември 1787 година в град Либоховице, Австрийска империя, в семейството на управителя на Либоховицкия замък, принадлежащ на австрийските аристократи Дитрихщайн. Тази грациозна ранно-барокова сграда все още се отразява в огледалната повърхност на река Охрже. В градините на замъка и в Либоховице, намиращ се в югоизточната част на Бохемия (старото име на Чехия), бъдещият учен прекарва щастливо детство.

Внезапната смърт на баща му, който умира, когато Ян е на шест години, е първият удар, който бъдещият учен получава от съдбата. Тъй като баща му е бил уважаван като отличен управител, Ян и брат му Йозеф се сдобиват с възможността да учат в гимназията на ордена на пиаристите в Микулов, Моравия, което също е принадлежало на Дитрихщайн. Тъй като Пуркине е бил изявен певец и цигулар, той получава платено място в хора на в местната църква.

След края на гимназията през 1804 г. Пуркине влиза в ордена на пиаристите. През 1806 г. Пуркине е изпратен в колежа на ордена в Източна Чехия, където той изучава не само църковни дисциплини, но също така и немска философия (Кант, Фихте, Шелинг). Пуркине показва невероятен интерес към науката, научава френски и италиански - той е бил полиглот, владеел е шест езика. Неговите учители-пиаристи, както самият той по-късно ще напише, му се стрували „неземни същества“ и е искал да последва техните стъпки, но с възрастта осъзнава, че да бъде учител е малко за таланта и амбицията му.

Ян Пуркине успява да стане само послушник и не става монах, така че е имал пълното право да напусне католическия орден и да замине за Прага. По това време Карловият университет няма отделен факултет по естествена история и медицината дава възможност да се изучават химия, физика и ботаника. В същото време Пуркине не е искал да се занимава с медицинска практика, а с чиста наука.

Веднъж Пуркине пише, че изследванията и търсенето на отговори на различни въпроси му харесва най-много. И когато получава най-модерния за времето си микроскоп, той пише на приятеля си: „Като гладен вълк, аз прекосих цялата империя, изучавайки нейните растения и животни!“

Пуркине изследва различни проблеми. Често „хвърля” тема, която е разработил, на своите асистенти и сам започва да търси нови факти. Той пише: "Съставянето на учебници, повтарянето на неща, които са ми известни, е неприятно, дори отвратително!" Неприязънта му да „повтаря това, през което е преминал“ не му попречва да преподава - лекциите му винаги биват придружавани от експерименти, които буквално очароват публиката.

_{Ян Пуркине}

Пуркине пръв определя физиологията като отделна дисциплина, която преди това е била част от анатомията. В пруския град Бреслау (днешен Вроцлав, Полша), където работи дълги години, а след това в Прага, Пуркине основава физиологични институти, където научните изследвания се основават на ново разбиране за физиологията въз основа на експериментите.

След като изучава философия в продължение на една година в Карловия университет в Прага, той работи като частен преподавател в град Блатна от 1809 до 1812 г. След това учи медицина в Прага от 1813 до 1818 год.

В същото време научната кариера на Ян Пуркине не е никак лесна. През 1819 г. става асистент в катедрата по анатомия в Пражкия университет. Тогава това място би могло да бъде заето само за две години, с възможност за удължаване за още един мандат, след което или да получи позицията на професор, или да напусне. Пуркине не намира такава възможност нито в Прага, нито в Пеща, нито в Грац.

Дълго време историците смятат, че той не е могъл да получи желаното място на територията на Австрийската империя, тъй като се твърди, че принадлежи към определено тайно общество, което е забранено. Но вероятно Пуркине не е имал достатъчно връзки във Виена, където са вземани решения относно професурата. Днес обаче никой не отрича, че Пуркине, подобно на много от съвременниците си, е бил член на масонска ложа. Пруз 1823 г., с подкрепата на родения в Швеция германски физиолог Карл Рудолфи и великия Гьоте, който също е изучавал човешкото зрение, Пуркине успява да получи място като професор по физиология в град Бреслау.

През 1827 г. Ян Пуркине се жени за Юлия Рудолфи - дъщерята на Карл Рудолфи. Имат две дъщери и двама сина. Двете им дъщери умират по време на епидемия от холера, а две години по-късно умира и майка им.

Многобройни са научните открития на Ян Пуркине. През 1834 г., когато изучава яйцепровода на гръбначните животни заедно с немско-швейцарския физиолог Г. Г. Валентин, той открива ресничестия епител. През 1837 г. той открива клетките на Пуркине – големи неврони с разклонени дендрити в малкия мозък. През 1839 г. открива и описва влакната на Пуркине в сърдечния мускул. Той въвежда и фундаменталните научни термини ензим (1837), плазма и протоплазма (1840).

През 1833 г. Пуркине открива потните жлези, а няколко години по-рано, през 1829 г. описва ефекта върху човешкото тяло на камфора, опиума и терпентина, извършвайки жестоки експерименти върху собственото си тяло. Едва повече от 100 години по-късно психотропната активна съставка миристицин, която е свързана с мескалина, е открита в индийското орехче. Разпознава 9 основни конфигурации от пръстовите отпечатъци, открива невромеланина в субстанция нигра. Изучава цитологията на растенията, извършва хистологични изследвания на растения с помощта на микроскоп. Занимавал се е и с фармакология, физиология, ембриология и антропология.

Пуркине работи в Бреслау в продължение на двадесет и седем години, като през цялото това време мечтае да се върне в Алма матер. Там през 1842 г. създава първата катедра по физиология в местния университет, където започва да функционира първата в света официална физиологична лаборатория. Пуркине отива в Прага едва през 1850 г., когато вече е над шейсет години. Въпреки това именно периодът му в Бреслау е най-плодотворен - откритията, направени там от него, включително чрез използването на нов микроскоп, дават основание този град да се счита за люлка на хистологията. Освен това чешкият учен създава своя център по физиология точно в този университетет.

През 1853 г. Ян Пуркине основава природонаучно списание - най-старото в Чешката република. Наследството на този многостранен човек включва и литературни експерименти. Започва да пише стихове още в училище и продължава да го прави през целия си живот. Превежда поезия от немски, оценява високо Гьоте, когото познава лично. Помага за превода на баладите на Шилер на чешки, а произведенията на Челаковски - на полски. Завръщайки се в Прага, той се забавлява, като пише т. нар. „Хибриди“ - кратки епиграми, с които коментира събития в чешкия научен и обществен живот. Част от епиграмата е на чешки, а другата част - на немски, латински или италиански език, поради което той ги нарича „хибриди“.

_{Статуя на Ян Пуркине на Карлови намести, Прага}

Завръщайки се в Карловия университет, Пуркине предизвиква нечувана опозиция срещу себе си, тъй като започва да изнася част от лекциите си не на немски, а на чешки език. Присъединява се към движението за национално възраждане. Пуркине стои в началото на Соколското общество и полага основите на Националния театър в Прага. През 1868 г. император Франц Йосиф му връчва орден Леополд и няколко дни преди смъртта си е издигнат в рицарско звание. Той е член-кореспондент на Академията на науките в Санкт Петербург и Кралското научно дружество на Великобритания.

В допълнение към мозъчните и сърдечните клетки и физиологията на зрението, той изучава усещането за допир и явлението главозамайване и припадък. В своята работа „За съня, сънищата и относителните условия“ от 1857 г. Пуркине подчертава освежаващата и лечебна функция на сънищата за психическото равновесие.

В статията „Индивидуалната психическа система на човека“ (1864–1866) Пуркине разграничава два основни метода за изследване на човешката психика - антропологичен, който изследва връзката между психическите и физическите особености, и психологически, който се основава на собствения вътрешен опит, самонаблюдение. Третата възможност е феноменологичният метод, който търси връзки между сцените на психичния живот.

Пуркине е един от малкото чешки учени по негово време, които приемат еволюционната теория на Дарвин.

Ян Пуркине е смятан и за основоположник на анимацията - той е проектирал въртележка, на която последователността на контракциите на човешкото сърце се е предавала чрез мигащи картини. Чехите обичат да го наричат предшественик на братята Люмиер, тъй като през 1865 г. той създава т. нар. стробоскоп, наричан от него форолит, в който се въртят фотографии и се появяват различни гримаси на първия филмов актьор в света.

Ян Пуркине умира на 28 юли 1869 г. в апартамента си на улица Спаленна в Прага на 82-годишна възраст и погребението му се превръща в национална проява на чешкото единство. Гробът му се намира в Пражкия пантеон - на гробището Вишеград. На Карловия площад в Прага е разположен паметник на Ян Пуркине.

Ян Пуркине е бил е борец за културната и политическа независимост на славянските народи, възприемал е себе си като изпълнител и вдъхновител на „славянската мисия“, борец за правата на полския народ, разделен от границите на Русия, Австро-Унгария и Прусия. Пуркине вижда сближаването и обединяването на славянските народи в създаването на един общ славянски език. Поради своята прочешка и славянска политическа дейност ученият е вписан в полицейския регистър на Прага и Виена като „опасно лице“. Само световната слава на изследователя и научното му признание го спасяват от репресии и преследване.

Името на Ян Пуркине носят Масариковият университет в Бърно, Чехословакия - от 1960 до 1990 г., а също и военната академия в чешкия град Храдец Кралове (1994 – 2004). Днес името на чешкия учен носи университета в град Усти над Лабе, Чехия, основан през 1991 г.

На името на Пуркине са наречени лунен кратер и астероида 3701.

Ян Пуркине публикува над 80 произведения на чешки, немски и полски език. Бил е лауреат на много научни награди от различни европейски страни, член на около 40 научни и културни академии и дружества.