News

Морската градина е най-големият, най-старият и най-известният обществен парк във Варна – най-голямото българско пристанище и морска столица на България. Представлява важна туристическа атракция и национален паметник на ландшафтната архитектура. На север Морската градина граничи с парка на двореца Евксиноград. Тези два парка имат приблизително еднаква площ от около 820 дка. В частта си край квартал „Бриз“ Морската градина е застроена с къщи, а с появата и на наскоро построените жилищни сгради, е обособена като градски квартал. През последните години активно се развива крайбрежната част на парка, която само по себе си е природен феномен.

Морската градина е любимото място за отдих и забавление на варненци. Освен дългите алеи, морския бряг с плажа и многобройните ресторанти, барове и клубове, може да се насладите и на басейнов комплекс и детска площадка с мини парк за забавления и малко езерце с лодки. Точно преди главната алея на градината се намира т. нар. "мост на желанията" - малък мост, за който се смята, че изпълнява желанията, ако го пресечете вървейки назад и със затворени очи.

До средата на 19-ти век районът на Морската градина е бил голо поле. През 1862 г. Хафъз Еюб, председател на местния търговски съвет, с подкрепата на мюлиазима (кмета) на града Халил ефенди и на турския комендант на града Саид паша, нарежда оформянето на малка градина от десет декара.

След Освобождението на България през 1878 г. кметът Михаил Колони предлага през 1881 г. да се уредят градска градина и крайморски парк, като въпреки недоверието, с което идеята е посрещната от местния парламент, е отпусната малка сума. В резултат на това Морската градина е разширена до 26 000 кв.м. и са засадени 130 дървета, като паркът е доразвит по плана на френския инженер Мартинис.

С най-голям принос за изграждането на модерния облик на градината, е чешкият ландшафтен архитект Антонин Новак (в България Антон Новак), сдобил се с известност покрай работата си в дворците Шьонбрун и Белведере във Виена, Австро-Унгария. Той пристига в България по покана на живеещия във Варна чешки археолог Карел Шкорпил и по настояване на княз Фердинанд. Интересите му са насочени към градинска архитектура, работа с вода и озеленяване, повърхностна цветна декорация, изграждане на алеи и фонтани, проектиране и озеленяване на паркове по скалисти склонове. През 1892 г. Новак създава Търновската градска градина, както и Общинския разсадник във Велико Търново.

_{Създаването на Морската градина във Варна, около 1920 г. В средата: Георги Бегаев, един от помощниците на Антон Новак.}

Антон Новак е поканен на работа във Варна с молба на общината през 1894 г, и 35-годишен, пристига в града година по-късно.

През 1895 г. Антон Ян Новак е назначен за управител на Морската градина във Варна.

По поръчка на общината роденият в село Винорж (днес квартал на Прага) паркостроител създава проект и започва осъществяването на един от най-големите градски паркове в България. Мястото е почистено и картографирано, засадени са първите редки растения. От Лонгоза (Долнокамчийската низина), Странджа, Цариград и Средиземноморието са внасяни с каруци и кораби някои ценни дървесни и цветни видове, като бряст, копривка, липа, конски кестен и ясен.

Новак, който е завършил цветарско училище, поставя задача на втората си съпруга, чехкинята Каролина (за която се жени след смъртта на първата си жена София, също чехкиня) да събира семена и луковици от някои по-впечатляващи растения, когато пътува по чешките земи по това време (Чехия е част от Австро-Унгария).

Дейността на Новак прави впечатление княз Фердинанд и той поисква да го назначи като „царски шеф-градинар“ в двореца в Евксиноград. Чехът отказва това предложение. Общинският съвет на града моли княза да остави паркостроителя във Варна, за да може той да продължи деятелността си.

По предложение на Антон Новак и инж. Георги Бърнев пред общинския съвет на Варна е поставен въпросът за прокарване на поне една алея от "Шокъра" до "Горчивата чешма". Планът предвиждал алеята да пресече парцела на дипломата д-р Димитър Станчов, който не бил съгласен с това. Проблемът бил решен компромисно и алеята минала край вилата на д-р Станчов. Оттогава варненци я наричат "Станчовата алея".

На 7 март 1897 г. общинският съвет на Варна решава да направи водоскок зад бюфета (на мястото на сегашното „Морско казино“).

Договорът на чешкия паркостроител с общината е удължен през 1899 г., когато заради големия обем работа, извършен от Новак, градските власти му построяват малка къща край входа на Морската градина (днес до сградата на Радио Варна).

Морската градина постепенно нараства и през 1905 г. е с площ от 90 000 кв. м.

През 1906 г. започва строителството на една от най-известните сгради в града, Аквариума (Морска биологична станция), днес Институт по рибни ресурси към ССА.

През 1908 г. е решено да се създаде алея на възрожденците. Издигнати са паметници на борците за независимостта на България – Христо Ботев, Васил Левски, Св. Паисий Хилендарски, Георги Раковски, Любен Каравелов, Стефан Караджа, Георги Бенковски, Панайот Волов, Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Антим I, Петър Берон, Константин Фотинов, Васил Априлов, Петко Славейков, братя Миладинови, Гаврил Кръстевич и Тодор Икономов.

През 1912–1913 г. в Морската градина са поставени няколко фонтана, инсталирано е и частично електрическо осветление.

През 1923 г. Варненската Градско-Общинска Приморска Градина носи названието „СанСтефанска България“.

През 1928 г. в Морската градина са отворени тенис корт и игрище, коио функционират и днес.

През същото десетилетие е построено Морското казино, което придобива съвременния си вид след реконструкция през 1960–1961 г.

През 30-те години на 20-ти век в Морската градина се засадени видове от Холандия, Германия, Чехия и Франция, и са изградени разсадници. Градината е разширена на юг, като достига до къщата на италианския консул Асарето, днес Военноморски музей Варна.

_{Централният вход на Морската градина.}

Междувременно Новак разгръща дейността си, работейки по благоустройството на Варна и ръководи общинската служба за озеленяване. Освен Морската градина, той проектира всички градини във Варна: градинката между двете сгради на театъра (тогава наречена Градска градина), парковете на Музея „Владислав Варненчик“ и на Девическата гимназия (днес Регионален исторически музей), озеленяването край църквите и по улиците на града. За уреждането на парка при Музея „Владислав Варненчик“ Антон Новак получава орден „За гражданска заслуга“ от правителството на Полската република.

Чешкият ландшафтен архитект създава също и парка при Аспаруховия вал, парка при църквата „Света Петка“, градините на Катедралния храм „Успение Богородично“, парка при църквата „Свети Николай“, парка при Арменското училище, както и малък разсадник в днешната местност „Боровец“, намираща се край Варна. Антон Новак създава общо 37 парка в морската столица.

През 1934 г. Антон Новак, който има четири деца, всички родени след пристгигането му България, получава българско гражданство. Тъй като харесва топлия крайбрежен климат, той не се връща в Чехословашката република (основана през 1918 г.), но не загубва връзка с родната си страна и води активна кореспонденция с тамошните си приятели.

През май 1937 г. след спорове на градските властници относно неговата работа, Новак е уволнен. Чешкият паркостроител е изгонен от къщата му в Морската градина, като е оставен дори без пенсия. Самият той пише на Народното събрание с молба да му се отпусне пенсия.

„Имах пълно доверие към българското общество и власти и се надявах, че след 45-годишното ми честно служене в полза на варненската община и държава все ще се намери толкова признателност и ще се намери начин да ми се отпусне една пенсия или възнаграждение като на други заслужили чужди поданици. Дойдох да положа всичките си знания и енергия в полза на България, която много обичам.", се казва в писмото му до председателя на Народното събрание. За кратко чехът получава скромно възнаграждение, но скоро и тази привилегия му е отнета.

През 1939 г. архитект Георги Попов проектира модерния централен вход на градината с широк площад и високи колони.

През 1945 г., на 85-годишна възраст, изпаднал в нищета, във Варна умира Антон Новак.

_{Паметна плоча на Антон Новак на централния вход на Морската градина.}

Морската градина достига днешните си граници през 50-те години на миналия век, а дърветата в центъра на централната алея са заменени с цветни лехи през 60-те години на миналия век, които по този начин достигат 20 000 кв.м. в цялата градина. През това десетилетие в Морската градина намира място Музеят на Военноморския флот. Днес, носещ името Военноморски музей, той е сред Стоте национални туристически обекта на България.

През 60-те години на 20-ти век е уредена Алея на космонавтите, като на 26 май 1961 г. първият космонавт в света Юрий Гагарин засажда първото дърво, обикновена (бяла) ела. На призматичен пиедестал е поставен бюстът на Гагарин. На алеята има паметни плочи и на други съветски космонавти. През същата година е издигнат Пантеонът на загиналите в борбата с фашизма. През 1961 г е открит Варненският зоопарк.

Сегашният открит театър, ограден от Алпинеума и детския увеселителен парк, е мястото на провеждане на Международния балетен конкурс Варна от създаването му през 1964 год.

През 1968 г. на мястото на стария открит театър е построена Народна астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“. Комплексът е официално открит на 22 май и е съставен от обсерватория, планетариум и махало на Фуко.

На входа на Морската градина след колонадата е изграден слънчев часовник, изобразяващ излитащ лебед. В най-високата част на възрожденската алея построен партиен паметник, наречен Пантеона, и е създадена алея на загиналите антифашисти. Уникална е традицията за засаждане на иглолистни растения от руски космонавти, гостували на Варна. Там, край Пантеона и днес расте дървото, засадено от първия български космонавт Георги Иванов.

Делфинариумът е издигнат през 1984 г. Наскоро е добавен терариумът на Екзотичния зоопарк и са обявени планове за разширяване на Природонаучния музей и Аквариума. В парка се намира и Военноморския музей, където можете да намерите интересна експозиция на исторически военноморски обекти като известния български торпеден катер „Дръзки“.

На 26 юни 1999 година на подхода към Детския кът в Морската градина е издигнат паметник на Антон Ян Новак (1890 – 1945).

През 2009 г. площада с колонадата между централния вход на Морската градина и Фестивалния комплекс е наречено на Антон Новак.

През 2010 г. се състои премиерата на документалния филм „Зеленият вълшебник“, разказващ за създателя на Морската градина във Варна Антон Новак.

Морската градина, ботаническият парк в Балчик и ботаническата градина край Св. св. Константин и Елена са единствените изкуствени резервати за редки и защитени растения по морското крайбрежие на България. Уникалността на варненската морска градина идва от нейното естествено продължение към плажа и морето и плавното преливане на парковия с морския ландшафт. Огромно също е значението на Морската градина за опресняване и пречистване на въздуха на все по-увеличаващия се и урбанизиращ се град Варна.

В Морската градина има множество културни и природни забележителности, като алеи,паметници, учреждения, музеи, места за спорт и др. В Морската градина има изградени множество заведения и дискотеки, езеро с водни колела, водни пързалки и други увеселителни съоръжения.