News

Пътят към Костур (Kastoria) е прекрасен. Особено със залязващото слънце. Тук е защитен резерват и във всеки момент може да прекоси пътя някоя мечка или друго животно. Спокоен път и човек може да се наслаждава и да кара бавно.

_{Пътят към Костур. Фото: Илиана Джагова}

С влизането в Костур на човек му става веднага спокойно и приятно. Целия град е заобиколен от Костурското езеро. По алеята около езерото хората от града се разхождат бавно или отмарят в някое от спокойните барчета или ресторантчета с меню само на гръцки език.

_{Езерото на Костур. Фото: Илиана Джагова}

Резервирах си стая в много хубав хотел Vergoula's Mansion, намиращ се в реставрирано 150-годишно имение в стария град на Костур. Архитектурата на стария град, напомня на българските къщи от османско време. Атмосферата е много приятна сред съхранените от далечното минало стари къщи. Разбира се, човек трябва доста да се катери, като се разхожда из стария град, но на това вече сме свикнали в Гърция.

_{Град Костур. Фото: Илиана Джагова}

Ако четеш в Уикипедия, оставаш с впечатление, че тук едва ли не, е българска територия и на всички можеш да им говориш на български, но като кажа на местните, че съм от България, много, много няма реакция. Или не си спомнят, или информацията в интернет е преувеличена.

Костур е много стар град. При неговото основаване от Юстиниан I през VI век, древния град Диоклецианопол е бил преместен от средата на полуострова към гърлото на полуострова. Понеже връзката му с континента е била много тясна ивица земя, това е било голямо стратегическо предимство, защото само от една страна е била необходима защитна стена.

_{Езерото на Костур. Фото: Илиана Джагова}

Въпреки добрата защита от езерото и крепостната стена, явно все пак много нападатели е примамвал градът, защото кой ли не го е завладявал – византийци, българи, сърби, албанци и за дълго време турци.

Въпреки продължителното турско владичество, множество малко византийски църкви са запазени и разпръснати из цялото градче. И къде ли не – залепени за блокове, криещи се зад кофи за боклук, на детски площадки...

_{Църквата „Свети Архангели Митрополитски“. Фото: Илиана Джагова}

И почти всички църкви са затворени. Може би по-известните могат да се отворят от пазача на Визайнтийския музей. Обаче като отивам там казват, че днес е вторник, а и църквите въобще били затворени и не са достъпни. Моля се без успех. Служителят в хотела много се учудва и предполага, че просто ги е мързяло да вървят в горещината и са решили днес да не показват нищо. Каквато и да е причината, може би не е лошо предишния ден човек да се обади във Византийския музей и да пита.

_{Базиликата Св. Безсребърници. Фото: Илиана Джагова}

Аз все пак правя една обиколка: църквата „Свети Архангели Митрополитски“, базиликата "Св. Безсребърници", църквата "Св. Стефан", „Света Троица“, „Света Богородица Расиотиса“, църквата „Св. Мина“, църквата „Свети Йоан Предтеча“ и т.н.

_{Църквата Свети Димитър Елеуски. Фото: Илиана Джагова}

Но най-интересна е църквата "Св. Богородица Кубелидика". Така се казва заради куличката й. Строена е на две фази – през IX и XI век. Това е най-старата църква и има невероятни фрески.

_{Църквата "Св. Богородица Кубелидика". Фото: Илиана Джагова}

Успях да ги видя, благодарение на дядо Томас. Той се появи, докато стоях пред църквата. Запали цигара, започна да ми говори нещо на гръцки и извади ключ!! Фреските вътре в църквата са невероятни, някои са в много добро състояние.

_{Църквата "Св. Богородица Кубелидика". Фото: Илиана Джагова}

_{Църквата "Св. Богородица Кубелидика" отвътре. Фото: Илиана Джагова}

_{Стенопис в църквата "Св. Богородица Кубелидика". Фото: Илиана Джагова}

_{Стенопис в църквата "Св. Богородица Кубелидика". Фото: Илиана Джагова}

После дядо Томас ме води (безплатно) във Византийския музей. Жената на входа, с която толкова дълго се разправях да ми покаже църквата "Св. Богородица Кубелидика" не може да повярва на очите си. Музеят непременно трябва да се посети. Тук са изложени много интересни стари икони, взети от църквите за да се запазят. Има и много хубави указателни табели с история, обяснения за символиката и т.н.

_{Икони във Византийския музей. Фото: Илиана Джагова}

Следваща спирка (след разходка на другия бряг и стягане на багажа) е Драконовата пещера. Страхотна пещера, може би не толкова заради големината й, а защото е невероятно запазена. Откриват я едни момчета приключенци през 50-те години на XX век, когато се строи много красивия път около езерото - еднопосочен, по който хората се разхождат, ловят риба или просто карат бавно.

_{Пътят към Драконовата пещера. Фото: Илиана Джагова}

Момчетата явно са следвали една стара легенда: Първият цар на града обявил награда, за този който убие дракона, пазещ пещерата. Слуховете били, че там има древна златна мина. Един смел юнак отива в пещерата и успява да убие дракона. След празненството по този случай, няколко човека решават да влязат в пещерата. Колкото повече вървят, толкова по-тъмно става и в един момент, поради недостиг на кислород, им изгасват факлите. Тогава те чуват един страшен глас, който казва: “Тези който се осмелят да вземат дори една шепа пясък, ще съжаляват. Но тези които не вземат - също ще съжаляват!”

_{Драконовата пещера. Фото: Илиана Джагова}

Някои се престрашават и взимат по една шепа пясък от тъмната пещера, други - не. Когато излизат навън виждат, че смелчаците, взели по шепа пясък, държат в ръцете си чист златен пясък. Те съжалили, че не са взели повече. Останалите съжалили, че въобще не са взели…

Няма сведения, че някой действително е намерил злато, но легендата дава името на пещерата. Момчетата, които влизат в пещерата, съобщават на спелеолозите, които в следващите години я изучават и правят безопасни пътечки и мостчета (в пещерата има няколко пещерни езера). Всички сталактити и сталагмити са запазени и езерата са добре осветени. Дори се чува някаква мистична музика, която създава в посетителя чувство на трансцендентност.

_{Драконовата пещера. Фото: Илиана Джагова}

Посещението си заслужава. Има и друга история, че пещерата се казвала “драконова”, защото там са намерили костите на едно животно от стари времена. Наистина са намерили кости, но не на дракон, гущер или динозавър, а на една древна пещерна мечка (2,5 метра голяма и живяла преди около 12 000 години). Предполага се, че е паднала от някоя дупка в пещерата, не е успяла да излезе и там е намерила смъртта си.

_{Манастирът "Св. Богородица Мавротиса". Фото: Илиана Джагова}

Продължавам пътя си към малкия, но стар манастир "Св. Богородица Мавротиса" от XII век. Има страхотни стенописи и в близост едно приятно ресторантче.

Общо взето, Костур е едно прекрасно място за посещение, ако човек има един свободен ден и възможност за преспиване.