News

През 1812–1814 г. сградата, в която впоследствие се помещава кафенето, е реновирана от К. Б. Котомин като апартамент за търговци (рус: Дом Котомина). Архитектът Василий Стасов дава на сградата великолепен портик и лоджии, съставени от четири колони, първоначално са били построени в ъглите на сградата.

Историята на самото литературно кафене датира от 1816 год. Френският хлебар Вало и швейцарският сладкар Тобиас Брангер от Давос, който нарича себе си Беранже, отварят сладкарница в сградата през същата година. Там, за пръв път в Санкт Петербург, по това време столица на Русия, се е сервирал горещ шоколад. Имало е и различни други специалитети, като например шоколадови яйца с изображения от Руско-турската война. След смъртта на Вало мястото му заема Саломон Волф, който също като Брангер идва от Давос, Швейцария. Сладкарница се е смятала за най-добрата в Санкт Петербург. Имало е сладки като фигури на рицари, приказни замъци и портрети и бюстове на известни хора. Освен това са се продавали сладки под формата на писма. Кафенето се разширява с времето. Предлагали са се и ястия от европейската и руската кухня.

_{Домът на Котомин, в който са се помещавали книжарница и сладкарница Wolf & Beranget (литография от 1830 г.)}

Кафенето е имало и най-голям избор от чуждестранни вестници и списания през 1820-те години. В кафенето се срещали руски писатели и журналисти. Те прочитали нецензурираната чужда преса и провеждали дискусии. Така кафенето става важно място за срещи на руските интелектуалци, особено на журналисти, литературоведи, писатели и издатели. През 1834 г. в сградата се отваря „Китайското кафене“ (Le Café chinois), а сладкарницата скоро се превръща в клуб, посещаван от литературни творци като Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Тарас Шевченко и Фьодор Достоевски, Иван Тургенев и Николай Некрасов. Поетът Александър Пушкин, който е живеел наблизо, е бил един от редовните посетители на това кафене. На 27 януари 1837 г. в 16:00 ч. той идва в кафенето и там изчаква секунданта си, Константин Данзас, руски офицер, който е трябвало да го придружи на дуела му с френския поет Дантес. Докато е чакал, Пушкин е пиел чай или лимонада и е гледал Невски проспект. Близо час по късно Пушкин се впуска в дуела край Черната река, при който е ранен сериозно. Два дни по-късно той умира от нараняванията си.

Достоевски е гост в кафенето през 1840-те години. През 1840 г- той бива представен там на утопичния социалист Михаил Петришевски.

През 1846 г. тротоарите пред сградата биват разширени, като портикът и лоджиите са премахнати.

_{Литературното кафене в Санкт Петербург, 2016 год.}

Сладкарницата е затворена през 1877 г. и на нейно място около 1885 г. предприемачът Ф. Лейнер отваря изискан ресторант, привличащ личности като композитора Пьотър Чайковски и оперния певец Фьодор Шаляпин. Твърди се, че през 1893 г. Чайковски поръчва в кафенето чаша вода, която е била заразена с холера, от която той умира.

През 1858 г. в сутерена на сградата е изградена антикварна книжарница, която придобива известност. През 1978–81 г. сградата е изцяло реновирана, а през 1983 г. ресторантът отново е отворен като „Литературно кафене“.

_{Вторият етаж на литературното кафене в Санкт Петербург, 2007 год.}

Преди няколко десетилетия е предприета реконструкция на сградата, портикът и лоджиите са възстановени, отново са изработени и някои декоративни детайли.

Литературното кафене се намира на приземния и на първия етаж на сградата. Восъчна фигура, изобразяваща Александър Пушкин, стои във входната част на кафенето. Стените са украсени с портрети на руски писатели. Дрехите на рецепционистката и портиера са базирани на модата от 19-ти век. Ястията са традиционни руски ястия и европейска кухня, приготвени по рецепти от 19-ти век. В менюто са и любимите ястия на Пушкин. В кафенето се предлага черен чай, приготвян в самовар. Според руската традиция там се провеждат вечери за четене на поезия.

Кафенето е разделено на две части. Гранд Кафе „Литературно“ е на приземния етаж, а ресторант „Литературно кафене“ е на първия етаж. Интериорът на ресторанта е направен в стила на литературен салон от 19 век - има много завеси, огромни рафтове за книги, лампи със затворени зелени абажури, а в един от ъглите на залата има чучело на мечка с „хляб и сол” в лапите си. По стените има исторически градски пейзажи на Санкт Петербург.

Освен това, там виси гоблен, върху който са изобразени рафтовете с книги, каквито са били в къщата на Пушкин. На первазите на прозорците има кукли, изработени от руски художници, които представят герои от приказките на Пушкин. Забележителни са плочите по стените, на които са посочени имената на известни гости на кафенето, включително министър-председателя на Обединеното Кралство Маргарет Тачър и съветския лидер Михаил Горбачов.