Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com
facebook
instagram
twitter


Народни носии





БРАТИСЛАВСКО РОГЧЕ

19.11.2021
Братиславски рогчета

Братиславското рогче е сладко печиво, познато още от 13-ти век. Има извита форма, гланцово яйчно покритие и е пълно с маково семе или орехи.

Няма надежден източник за това кой е авторът на рецептата за рогчетата, някои приписват заслугата на братиславските пекари, други пък - на виенските сладкари. Вероятно произходът му идва от Южна Бавария или историческата област Силезия, където има словесни доказателство за съществуването на този сладкиш, датиращи от 13-ти век.

Счетоводните регистри сочат, че братиславското рогче е било достъпно в обществените ресторанти още през 1590-те години, въпреки че производството му е много по-старо. В градските книги на Братислава има записки от 16-ти век, в които се казва, че рогчето се пече по специални поводи, по време на посещенията на видни личности. Следователно може да се предположи, че това не е било ежедневно ястие. Липсва историческо потвърждение за формата на сладкиша. Днес той е рогче, но вероятно през 15-ти и 16-ти век е бил пирог с форма на ядка или маково семе. По-късно, вероятно през 1683 г., се появява съвременната форма на рогчето.

Братиславски рогчета

През 1683 г. се провежда славната битка при Виена, една от ключовите битки във войната между Хабсбургите и Османската империя. Битката при Виена прекратява турската експанзия в Европа.

В чест на победата над турците някои виенски пекари започват да пекат гевреци с форма на полумесец като символ на победата над турското владичество. Една от легендите, открита наскоро в писмени източници, казва, че тези братиславски гевреци е трябвало да приличат на мустаците на полския крал Ян Собески.

Независимо дали се виждат мустаците на полския крал, който е победил турската армия близо до Виена, или ислямския полумесец в този хлебопекарски продукт в Братислава, важно е да се различава визуално какъв пълнеж има рогчето. Докато маковете винаги са с форма на подкова, ореховете имат формата на буквата „С“.

Братиславско рогче

Според друга легенда, през 1785 г., на Деня на Дядо Коледа, пекарът Шайерман (Ширман) поставя във витрината си ново сладко печиво във витрината си, която по-късно се утвърждава в общественото съзнание като Пресбургско бейгли (Pressburger beugle). Сладкарят е споменат и от Тивадар Ортвай (унгарски римокатолически свещеник, историк и публицист) в книгата му: „недалеч от сладкарницата на Гьозьо Майер е старата пекарна на Шойерман (сега Лауда), чиито макови и орехови специалитети с форма на подкова, направиха Братислава известна“. 

Спорно е обаче дали създаването на братиславското рогче има нещо общо с унгарското руло бейгли, което също е пълно с маково семе или орехи, но има различна форма и текстура.

Унгарската кулинарна книга на Ищван Чифрай, публикувана през 1830 г., съдържа рецепта, наречена „вкусен маков пирог от Пожони“. По-късно братиславските рогчета се приготвят в Братислава от няколко пекари. Един от най-известните от тях е Августин Швопах, който в своята пекарна, основана през 1834 г., предлага кифлички с мак и орехи във форма на подкова.

В Словакия рогчето се нарича Братиславски рожок (слов. Bratislavský rožok). Това име е въведено едва след 1918 г., след образуването на Чехословакия, след официалното име на града е променено от Пресбург на Братислава(старото словашко име на Братислава е Прешпорок, а старото унгарско - Пожони). Първоначалното име „beugle“ се превежда на унгарски като „подкова“, като означава същото и на словашки. Думата кифла се използва спрямо това печиво във връзка с новото име на града и в Унгария все още се нарича Пожонска кифличка. Името Pressburger Kipfel, с което кифличката е известна в Австрия, е по-разпространено от думата „beugle“, която се среща все по-рядко. 

Братиславското рогче се прави повече от 200 години в Унгария и Австрия, страни с които Словакия е била в общ държавен съюз.

Твърди се, че в миналото, благодарение на примес от хранителен глицерин, рогчетата са издържали дори на няколко седмици пътуване с кораб до Северна Америка.

Консумацията на братиславското рогче по време на коледните празници е традиционна. 

Братиславски рогчета

Европейската комисия публикува на 24 декември 2009 г. в Официален вестник на Европейския съюз заявление на Словакия за регистрация на наименованието "Bratislavský rožok" / "Pressburger Kipfel" / „Pozsonyi kifli“, получено на 4 Февруари 2008 година. Регистрация на продукта в качеството му на традицижнна бива инициирана от Словашката на хлебни и сладкарски гилдия.

Германия, Австрия и Унгария възразяват срещу регистрацията, която е счетена за приемлива съгласно Регламент (ЕО) № 509/2006. Поради това с писмо от 11 ноември 2010 г. Комисията кани заинтересованите държави-членки да започнат подходящи консултации.

Страните постигат споразумение в рамките на шест месеца, за което Комисията е уведомена на 16 май 2011 г.; споразумението включва изменения на оригиналната продуктова спецификация и по-специално заличаването на заявката в заявлението за регистрация относно изключителността на наименованието (член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 509/2006 позволява на заявителя след регистрацията, подобни продукти вече не могат да бъдат предлагани на пазара под това име, дори ако не съдържат думите „Гарантирана традиционна специалност“.

По този начин Словакия подава отново заявлението си (публикувано на 30 септември 2011 г.), което вече бива одобрено от Европейската комисия през август 2012 г. когато Братиславското рогче става традиционен специалитет.

Според описанието в заявлението за регистрация в ЕС, братиславските рогчета са фино печени изделия с форма на кроасан, пълнени с маково семе или орехи с мраморна, лъскава повърхност.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |